Решение № 5148 от 16.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) Пловдив при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощника юрк. А. Рашева, срещу Решение 1446/25.07.2022 г., постановено по адм. дело 2818/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Милки Трейд Ексим ЕООД е отменен Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) П-16001621100827-004-001/02.07.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 500/20.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се изтъкват доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че сумата, чието възстановяване се иска, не фигурира в данъчно-осигурителната сметка (ДОС) на дружеството и не може да бъде въведена без да се съдържа в официален документ. В тази връзка счита, че доколкото със съдебните решения е отменен ревизионен акт, установяващ ДДС за внасяне в размер на 2 038,24 лв. главница, това е и сумата, за която органът има задължение да отрази в ДОС. Моли за отмяна на оспорваното решение и за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против акта. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът Милки Трейд Ексим ЕООД, чрез пълномощника адв. С. Манджукова, в подаден писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил АПВ П-16001621100827-004-001/02.07.2021 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение 500/20.09.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Милки Трейд Ексим ЕООД е отказано възстановяване на ДДС в размер на 14 751,76 лв. по подадена справка-декларация за периода 01.02.2018 г. 28.02.2018 г. с мотив, че такава сума не фигурира по данъчно-осигурителната сметка на дружеството. От фактическа страна, административният съд е установил, че Милки Трейд Ексим ЕООД е подало справка декларация да данъчния период м. 02.2018 г., като в кл. 81 (л. 19) е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 14 751,76 лв. На дружеството е издаден ревизионен акт (РА) Р 22221418001640-091-001/19.09.2018 г., с който за данъчния период месец 02.2018 г. допълнително е начислен ДДС в размер на 16 790,00 лв. във връзка с непризната вътреобщностна доставка с получател гръцко дружество. По този начин с ревизионния акт са установени задължения за ДДС за внасяне в размер на 2 038,24 лв. главница (14 751,76 лв. 16 790,00 лв.). Ревизионният акт е отменен с Решение 770/10.02.2020 г., постановено по адм. дело 4391/2019 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение 7500/16.06.2020 г., постановено по адм. дело 3174/2020 г. по описа на ВАС. На 10.06.2021 г. дружеството е подало искане за прихващане или възстановяване на основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК за сумата 14 751,76 лв., ведно със законната лихва, като с оспорвания АПВ не е определена сума за възстановяване. В мотивите на акта е посочено, че със съдебното решение е отменен РА по отношение на сумата 2 038,24 лв., ведно с дължимата лихва в размер на 104,19 лв., като заявената сума не фигурира в ДОС. По делото е назначена и допусната съдено-счетоводна експертиза (л. 189 л. 192), кредитирана от съда и оспорена от приходната администрация. Според заключението на експерта дружеството е подало справка-декларация за м. 02.2018 г., с която е декларирало ДДС за възстановяване в размер на 14 751,76 лв. При проверка на ДОС вещото лице е установило, че по нея няма сума в размер на 14 751,76 лв. На въпроса каква сума подлежи на възстановяване експертът е посочил 14 751,76 лв.. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на процесния АПВ поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, като го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Изложени са мотиви, според които, с оглед двете съдебни решения и заключението по ССчЕ, на дружеството се следва възстановяване на първоначално декларираната сума в размер на 14 751,76 лв., която е призната с РА Р 22221418001640-091-001/19.09.2018 г. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Настоящата касационна инстанция, въз основа на доказателствения материал по делото, намира за безспорно доказано, че в полза на Милки Трейд Ексим ЕООД следва да бъде възстановена сума в размер на 14 751,76 лв., както правилно е съобразил и административният съд. В действителност в диспозитива на Решение 770/10.02.2020 г., постановено по адм. дело 4391/2019 г. по описа на Административен съд София-град, е посочено, че се отменя РА Р 22221418001640-091-001/19.09.2018 г., с който са установени задължения по ЗДДС в размер на 2 038,24 лв. главница и 104,19 лв. лихви забава. Произнасянето на съда е обусловено от обстоятелството, че с разпоредителната част на ревизионния акт (л. 80) са определени за довнасяне задължения именно в посочените размери. Видно от акта, декларираната за възстановяване сума в размер на 14 751,76 лв. е призната от страна на приходните органи, поради което задължението е определено в размер на 2 038,24 лв. главница, представляваща разликата между подлежащата на възстановяване сума в размер на 14 751,76 лв. и сумата на непризнатия ВОП в размер на 16 790,00 лв. Изцяло в този смисъл е и заключението на вещото лице по ССчЕ. След като РА е отменен след оспорване по съдебен ред, независимо от диспозитива на съдебното решение, за дружеството е налице възстановяване на първоначално декларираната сума в размер на 14 751,76 лв. Превратно и в несъответствие с целта на закона касаторът сочи, че органът не може да прави вписване по ДОС без наличие на документ, а само въз основа извлечени по тълкувателен път данни. В случая е налице такъв документ подадената за м. 02.2018 г. справка-декларация, в която е отразена сума за възстановяване в размер на 14 751,76 лв., която, както вече бе посочено, не се оспорва от приходните органи. Поради това и на основание чл. 87, ал. 1, т. 6 от ДОПК за органа е налице задължение да отрази в ДОС сумата, подлежаща на възстановяване, съответно да я възстанови на дружеството. В този смисъл правилно, освен че е отменил АПВ, съдът е изпратил преписката на органа за издаване на АПВ при съобразяване с мотивите на съдебното решение. С оглед изложеното до момента, решението, с което административният съд е отменил акта за прихващане и възстановяване и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства (л. 17), в полза на ответника по касация се следват разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 200 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като материалният интерес по спора възлиза на 14 751,76 лв., а съгласно приложимата по време норма на чл. 8, ал. 1, т 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер възлиза на 972,55 лв. Претендираното възнаграждение не надвишава значително минималното предвидено и кореспондира с обема на осъществената правна защита, поради което не следва да бъде редуцирано. Претенцията на ответника по касация в останалата ѝ част досежно сторени разноски пред първата инстанция, е неоснователна, тъй като същите се присъждат от първоинстанционния съд, както в случая е и сторено. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,