Решение № 9435 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2019 г.

Решение № 9435 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9028/2019 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Хасковофарма" ООД, представлявано от В. М., със седалище и адрес на управление в гр. Хасково против решение № 294/07.05.2019 г., постановено по адм. дело № 1172/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково, в частта, в която е отхвърлена жалбата по т. 1. 1; т. 1. 7; т. 1. 11; т. 1. 12; т. 1. 15 от заповед №РД-08-1065/12.10.2018 г. на директора на РЗОК – Хасково, с които е наложена санкция "финансова неустойка". Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, в обжалваната част, и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед в цялост. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса - Хасково, в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира изводите на първоинстанционния съд за обосновани и съответни на приложимите материалноправни норми. Счита, че не са налице касационни отменителни основания, поради което първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: С първоинстанционното решение, в обжалваната част, е отхвърлено оспорването по т. 1. 1, т. 1. 7, т. 1. 11, т. 1. 12, т. 1. 15 от заповед №РД-08-1065/12.10.2018 г. на директора на РЗОК – Хасково, с която относно отпуснати на ЗОЛ лекарствени продукти, които са с дублирано предписание в рамките на срока, за който са предписани, в нарушение на чл. 6, ал. 1, т. 7 и на основание чл. 42, ал. 1 от Договор № 260980/15.04.2016 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, на "Хасковофарма" ООД са наложени санкции "финансова неустойка". Възражението на оспорващия относно липсата на нарушение на договора, с оглед сумарно в рамките на 2 месеца неполучено от пациента количество, надвишаващо терапевтичните му нужди, обосновано е отхвърлено с конкретно позоваване на посочените договорни клаузи. Изложените доводи от жалбоподателя за приложимостта на разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от "Указание по прилагане и тълкуване на договор" са приети за неоснователни, като е изведено, че в случая не се твърди допустимост на изпълнение на рецепти преди срока по предписание в предпочивни и предпразнични дни, каквито не се и установяват за разглежданите случаи. Относно размера на определените санкции, първоинстанционният съд приема, че съгласно предвиденото в чл. 42, ал. 1, т. 6, буква "в" от Договор № 260980/15.04.2016 г., при последващо нарушение се налага финансова неустойка в размер на 150 лв., умножена по броя на констатираните нарушения. Дефиниция на понятието "последващо нарушение" се съдържа в чл. 59, т. 2 от Договора, съгласно която това е всяко следващо повторно нарушение от същия вид, извършено в срока на действие на договора, за което е наложена и влязла в сила санкция. От представените по делото заповед №РД-08-52/23.01.2018 г. и заповед №РД-08-886/30.08.2018 г. на директора на РЗОК – Хасково е установено, че преди издаването на процесната заповед "Хасковофарма" ООД е санкционирано за същите по вид нарушения – на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договор № 260980/15.04.2016 г., поради което нарушенията по т. 1. 1, т. 1. 7, т. 1. 11, т. 1. 12 и т. 1. 15 от заповедта се явяват последващи и правилно за същите е определена санкция финансова неустойка в размер на 150 лева за всяко. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд – Хасково, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Обстоятелствата относно отпускането на посочените лекарствени продукти не се оспорват от жалбоподателя. Въз основа на Констативен протокол № РД–13-838/27.09.2018 г., явяващ се официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, който не е оспорен в срока и по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК и заверените копия от рецептурни бланки, обосновано първоинстанционният съд приема, че се доказват фактическите констатации посочени в т. 1. 1, 1. 7, т. 1. 11, т. 1. 12, т. 1. 15 от акта за отпускане на лекарствени продукти преди изтичане на срока за който преди това са били предписани и отпуснати такива продукти на същото ЗОЛ, с което са допуснати нарушения на чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договор № 260980/15.04.2016 г. Цитираната разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Договора гласи, че рецептата не се изпълнява в аптеката и се връща на приносителя й в следните случаи: (т. 7) когато на ЗОЛ за един и същи период на лечение са предписани от ОПЛ, лекар по дентална медицина и/или от лекар-специалист повече от три лекарствени продукта за едно заболяване (един МКБ-код), както и при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти. Идентично на договореното в чл. 6, ал. 1, т. 7 от Договора е и съдържанието на чл. 12, ал. 1, т. 7 от "Условия и ред" в приложимата им редакция, както и на чл. 12, ал. 1, т. 11 от Указание по прилагане и тълкуване на договор за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК № РД-16-12/20.04.2018 г. (по-нататък за краткост само "Указание по прилагане и тълкуване на договор"), утвърдено от управителя на НЗОК, в сила от 01.04.2018 г., което също предвижда "при дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти", магистър – фармацевта да не изпълнява рецептата и да я връща на приносителя й. С чл. 46, ал. 2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, издадена от министъра на здравеопазването, е предвидено, че отпускането на лекарствени продукти от аптеки, работещи по договор с НЗОК, се извършва в съответствие с тази наредба и с условията и реда за сключване на индивидуални договори по чл. 45, ал. 15 от Закона за здравното осигуряване. Съгласно чл. 48, ал. 1, т. 3 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. рецептите и протоколите не се изпълняват и се връщат на приносителя им, когато предписаният лекарствен продукт не отговаря на изискванията, определени в договора на аптеката с НЗОК. С чл. 12, ал. 1, т. 7 от Условия и ред за сключване на договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, в сила до 01.04.2019 г., е създадено задължение за аптеката да не изпълнява рецептата и да я връща на приносителя й в случаите на дублиране на предписанията в рамките на срока, за който са предписани лекарствени продукти. Това задължение е договорено и с клаузата на чл. 6, ал. 1, т. 7 от индивидуалния договор. Дублиране е налице, когато на едно здравно осигурено лице вече е предписан лекарствен продукт, заплащан по правилата на НЗОК, за едно заболяване и за определен срок, и в рамките на същия срок продуктът е изписан повторно. Жалбоподателят като изпълнител по договор с НЗОК не е изпълнил задълженията си, произтичащи от нормативните актове и индивидуалния договор, което съставлява основание за прилагане на предвидените договорни санкции. Неоснователни са касационните доводи за наличие на предпоставките по чл. 209, т. 3 АПК, водещи до отмяна на съдебния акт. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване, обуславящи налагане на санкция "финансова неустойка". Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,