Решение № 9743 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 783/2014 г.

Решение № 9743 от 10.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 783/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Цветомила Йотова Христова от гр. София, чрез пълномощника адв. Христо Моллов, против решение № 7099/18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 11191/2012 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, както в частта, с която се оставя без разглеждане част от жалбата, така и в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на Столично управление "Социално осигуряване" /СУСО/. Изложените доводи в касационната жалба по същността си представляват твърдения за неправилност на решението поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касационната жалбоподателка моли решението да бъде отменено изцяло, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се уважи подадената жалба и да се измени решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО по отношение размера на присъденото обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г., като бъде присъдено такова в размер на 24364,17 лв. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на Столично управление "Социално осигуряване", представляван от пълномощника юрисконсулт Евелина Вълева, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата в частта относно размера на обезщетението за периода от м. 08/2010 г. до м. 06/2011 г., тъй като е извън обхвата на обжалвания акт. В останалата част счита, че съдът правилно е определил размера на дължимото парично обезщетение за бременност и раждане за периода 01.07.2011 г. - 19.09.2011 г., т. е. за периода, за който е било спряно изплащането на обезщетението с разпореждане № 4807126228/03.02.2012 г. на ръководителя на "ПО". Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба и при извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Цветомила Йотова Христова против решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО по отношение на размера на присъденото обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г. Съдът е оставил без разглеждане жалбата в останалата й част по отношение на изплатеното обезщетение за периода от м. 08/2010 г. до м. 06.2011 г. и е прекратил производството по делото в тази част. Осъдил е жалбоподателката за заплати на СУСО юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че с обжалваното решение на директора на СУСО правилно е определен размера на паричното обезщетение за бременност и раждане на Цветомира Христова за периода от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г., като в тази връзка се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изслушана по делото. Изложил е, че общият дължим размер на обезщетението за бременност и раждане за периода 06.08.2010 г. до 19.09.2011 г. е 22637,41 лв., а не както претендира жалбоподателката - 24364,17 лв., нито колкото е изплатено - 22477,99 лв. Съдът е приел за недопустима жалбата в посочената по-горе част, с която се оспорва размера на изплатеното обезщетение за бременност и раждане за целия период, тъй като предмет на оспореното решение е единствено изплатеното обезщетение за периода от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г., а това което е получено до 04.07.2011 г., е извън обхвата на обжалвания акт. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд е обжалвано решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО, което е в следния смисъл: "Да се изплати на Цветомила Йотова Христова, ЕГН ... парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г. Оставям без уважение жалбата на Цветомила Йотова Христова, ЕГН ... в частта, в която претендира изплащане на законна лихва върху сумата, представляваща парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г. ". В уводната част на това решение е посочено, че производството е по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" КСО, както и че е образувано по жалба вх. № 94Ц-714-1/04.05.2011 г. от Цветомила Йотова Христова, относно неизплатено обезщетение за бременност и раждане, подадена в НОИ и препратена по компетентност в СУСО с писмо вх. № 66-30-30/11.05.2011 г. Наред с това, в мотивите на решението е посочено, че по същата жалба на Цветомила Христова /вх. № 94Ц-714-1/04.05.2011 г./, е извършена проверка от контролните органи на СУСО по чл. 107 КСО, приключила с доклад от 01.06.2011 г. на финансови ревизори от дирекция "КПК" в СУСО. По първоинстанционното дело е приложено копие от този доклад и в него е посочено, че е във връзка с постъпили жалби вх. № 66-30-30/11.05.2011 г. и жалба вх. № 94И5-248-1/26.05.2011 г. относно неизплатени парични обезщетения за временна неработоспособност за бременност и раждане на лицата Цветомила Йотова Христова и Ирена Васкова Миленкова /неприложени по делото/. По делото е приложено разпореждане № СП-914/11.07.2011 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при СУСО, с което на основание чл. 40, ал. 1 КСО е разпоредено спиране на изплащането на паричното обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО на Цветомила Йотова Христова. В мотивите на това разпореждане е посочено, че се постановява във връзка с жалба вх. № 94Ц-714-1/04.05.2011 г. от Цветомила Йотова Христова, относно неизплатено обезщетение за бременност и раждане, подадена в НОИ и препратена по компетентност в СУСО чрез ГК "ОКП" на НОИ с писмо вх. № 66-30-30/11.05.2011 г. и предвид данните, съдържащи се в доклад от 01.06.2011 г. на контролните органи на СУСО въз основа на извършена проверка в регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица. В първоинстанционното производство не е изяснен въпроса дали това разпореждане е обжалвано и евентуално - какъв е резултата от оспорването. В касационната жалба се твърди, че разпореждането е обжалвано от Цветомила Йотова по административен ред, постановен е мълчалив отказ /вероятно се има предвид, че по-горестоящият административен орган не се е произнесъл в срок/, този отказ е обжалван по съдебен ред и пред Административен съд София - град е образувано адм. дело № 8103/2011 г., което е прекратено с определение № 5040/05.11.2012 г., след произнасянето по искането с решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО /което е предмет на първоинстанционното производство/. Към касационната жалба обаче не са представени доказателства, установяващи посочените твърдения. Първоинстанционният съд не е изяснил въпроса дали разпореждането за спиране е отменено, съответно дали е възобновено изплащането на обезщетението и с какъв акт, като същевременно не е изразил ясно становище дали счита, че изплащането на обезщетението е възобновено с обжалваното пред него решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО. По делото не е приложена жалба вх. № 94Ц-714-1/04.05.2011 г., подадена от Цветомила Йотова Христова, която е посочена като основание за постановяване на решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО. Същевременно, от съдържанието на това решение не може да се установи в какво производство е постановено. Въпреки че в мотивите на решението е посочено, че се постановява в производство по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "е" КСО, то в диспозитива на същото не е посочено по жалба против кое разпореждане от визираните в цитираната разпоредба се постановява, а ясен отговор на този въпрос не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите. В същите е обсъдено разпореждане № СП-914/11.07.2011 г., с което е спряно изплащането на обезщетението на Цветомила Христова, но предвид липсата на жалба № 94Ц-714-1/04.05.2011 г. не може да се установи дали тази жалба е против посоченото разпореждане. Освен това в диспозитива на решението не е посочено, че се отменя въпросното разпореждане, нито което и да е друго разпореждане /съдържанието на диспозитива е цитирано дословно по-горе/. В чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО е предвидено, че пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ се подават жалби против разпорежданията, изброени в б. б. "а" до "з" включително, като в цитираната в решението на директора на СУСО буква "е" са посочени разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения по глава четвърта или помощи. Затова би следвало решението да е постановено против разпореждане за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане, но такова разпореждане нито е цитирано като номер, дата, издател и т. н., нито е налично в административната преписка. Директорът на съответното териториално поделение на НОИ няма правомощия да отпуска парични обезщетения за бременност и раждане. Съгласно чл. 40, ал. 3 КСО това правомощие принадлежи на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията или помощите, или друго лице, определено от ръководителя на съответното ТП на НОИ. Директорът на ТП на НОИ има правомощията на по-горестоящ административен орган в производството по обжалване на актове, посочени в чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО по административен ред. В този смисъл директорът на СУСО би могъл да се произнесе относно отпускането на парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 50, ал. 1 КСО само ако е сезиран с жалба против разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите, с което е отказано изплащане на обезщетение за бременност и раждане на Цветомила Йотова или, евентуално против мълчалив отказ за изплащане на обезщетение. Съгласно чл. 10, ал. 1, изр. второ АПК, по-горестоящият орган не може да изземе за решаване въпрос от компетентността на административния орган, освен ако това не е предвидено със закон. Поради това, че в случая съдът не е изискал административната преписка, в нарушение на задължението си по чл. 152, ал. 4 АПК, по делото е останал неизяснен въпросът относно правния характер на акта, който е обжалван пред съда - решение № РО-693/17.10.2012 г. на директора на СУСО, в какво производство е постановен и в тази връзка - какви са правомощията на този орган и дали са спазени съответните процесуални и материалноправни предпоставки за издаване на акта. Тези обстоятелства са от съществено значение както за преценката по основателността на жалбата, така и за допустимостта, включително във връзка с обоснованото произнасяне по въпроса дали подадената до административния съд жалба от Цветомила Христова е допустима в частта, с която е поискала да бъде изменено решението на директора на СУСО относно размера на присъденото обезщетение за периода от м. 08/2010 г. до м. 06/2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че същата претендира изплащане на парично обезщетение и за този период, тъй като е твърдяла, че дължимото й обезщетение е в размер на 24364,17 лв., а не 23200,08 лв., като се е обосновала с изчисления на размера на обезщетението за целия период. Следва да се отбележи, че в действителност жалбоподателката поддържа противоречиви твърдения в касационната жалба относно предмета на оспорването пред първата инстанция, като от една страна твърди, че изобщо не е претендирала обезщетение за периода от м. 08/2010 г. до м. 06/2011 г., тъй като били извън обхвата на решението /така, на стр. 2, абзац 6, стр. 3, абзац 2, стр. 4, абзац 6, стр. 6, абзац предпоследен/, а същевременно обжалва съдебното решение в частта, в която съдът е оставил без разглеждане жалбата й относно този период като поддържа, че съдът неоснователно е приел, че подадената жалба не се отнася за целия дължим период, а само за интервала от 01.07.2011 г. до 19.09.2011 г. /стр. 4, абзац 5, стр. 6, абзац 3/. По сходен начин са изложени и твърденията на жалбоподателката пред първата инстанция. Изясняването на тези въпроси е съществено, тъй като има значение за допустимостта на съдебното производството. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, които от своя страна са довели до постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка и необосновани изводи, включително относно допустимостта на производство /изцяло или частично/. Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на съда за ново разглеждане от друг състав, който да започне производството от изясняване на предмета на спора, като при преценка за необходимост в тази връзка - да остави жалбата без движение, с указания жалбоподателят ясно да уточни каква част от акта обжалва и какво е искането му до съда, съответно - да извърши преценка по допустимостта на производството; съдът следва да събере цялата административна преписка и преди всичко жалба вх. № 94Ц-714-1/04.05.2011 г., по която, според съдържанието на решението на директора на СУСО, същото е постановено, както и да събере всички други относими документи, за чието съставяне има данни по делото, като в тази връзка може да изиска от административния орган пояснение за това в какво производство /по какъв ред/ е постановено решението, евентуално - кой е обжалвания пред него акт. Едва след това съдът следва да извърши проверка на обжалвания акт на всички основания по чл. 146 АПК, като започне от тази дали е издаден от компетентен орган, предвид дадените по-горе указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Възлагането им следва да бъде осъществено съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, и чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение