Решение № 7312 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2021 г.

Решение № 7312 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2695/2021 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В., [населено място], [адрес], чрез проц. си представител адв. Р. Т., против решение № 1542/11 ноември 2020 г., постановено по адм. д. № 3128/2019 г. по описа на Административен съд Бургас. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. В. против забележка към разрешение за строеж № 89/30 септември 2009 г., съгласно одобрен от 09 февруари 2011 г. проект за строеж "Апартаментен хотел с открит лоби бар и жилищна сграда със заведение за обществено хранене тип бистро - промяна по време на строителството" в УПИ ІV-558 и V-558, кв. 65 (61056.501.472 и 61056.501.471) по плана на [населено място], община Несебър, с искане за нищожност, алтернативно незаконосъобразност. Съдът отхвърлил жалбата на В. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Първоинстанционният съд е приел, че жалбата срещу административния акт е подадена извън установения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, тъй като въпреки, че процесният административен акт не е връчен на оспорващата, то по делото са налице категорични данни, че същата е узнала за издаването на акта и за неговото съдържание във връзка с друго административно дело, както и по друг повод (нотариална покана), но в период, след който са изтекли сроковете предвидени в АПК на обжалване. Верен е изведеният извод, че жалбоподателката е наясно със съдържанието на оспорения акт към 04 август 2020 г., който е най-късният възможен момент (получила е копие от дело, по което оспореният документ е приложен), имайки предвид и датата 17 януари 2018 г., когато въпросният документ е представен като доказателство по друго дело, по което В. е страна - жалбоподател. Поради прието просрочие на жалбата съдът е разгледал административния акт и се е произнесъл единствено по валидността му. Изложените мотиви, с които АС Бургас е обосновал отхвърлителния си диспозитив, са верни и съобразени с приложимия закон и трайната съдебна практика относно недействителността на административните актове. Обжалваната забележка към РС не е нищожна, тъй като не е лишена от законово основание, обективирана е в писмена форма, липсва сериозно нарушение на административнопроизводствените правила, което да е толкова драстично, че да прави акта невалиден. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав