Решение № 4904 от 20.5.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12020/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 251, ал. 1 ГПК. Образувано е заявление на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна, в което по същество се прави искане за тълкуване на постановеното по делото решение в частта му за разноски. Искането за тълкуване на съдебното решение в частта му за разноските не се налага да бъде разгледано в открито съдебно заседание, поради което същото се разглежда в закрито заседание. Искането е неоснователно. На тълкуване съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 251 ГПК подлежат влезлите в сила решения, които са неясни. Решението е неясно, когато от него не може да се изведе действителната воля на съда. В случая се иска тълкуване на решението в частта му за разноските. Отговорността за разноски е субсидиарна и е обусловена от изхода на материалноправния спор. Касае се за гражданско облигационно правоотношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено в него. Освен това задължението за разноски е разделно, тъй като съгласно чл. 121 от Закона за задълженията и договорите освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая не е налице нито една от двете хипотези, поради което и съдът не е постановил разноските да бъдат понесени солидарно. Задължението за разноски с оглед изхода на спора е възложено общо на четиримата касатори и с оглед характера на задължението като делимо следва да бъде понесено по равно. Аргументи в тази посока е наличието на корелативна връзка между субективните права и субективните задължения, както и общите принципи, регламентиращи съпритежание. Разпределението на разноските става съобразно общите облигационни правила и при извършване на просто аритметично действие, а именно всеки един от касаторите дължи на Н. Желязкова по 225 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,