Решение № 3118 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13877/2009 г.

Решение № 3118 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13877/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Фортуна 5" ООД със седалище в гр. Сливен, ул. "арх. Йордан Йорданов"4, представлявано от управителя Таня Христова Иванова, против решение № 950 от 3.09.2009 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 1138 по описа за 2008 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт /РА/ № 200800037/24.04.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД-10-178/1.07.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че административният съд се е произнесъл по данъчните задължения за м. 04.2007 г., въпреки че за този данъчен период РА е отменен с Решението на Д "ОУИ". Твърди се, че липсва основание за увеличение на финансовите резултати по ЗКПО (отм.) по чл. 23, ал. 2, т. 10 след като са издадени данъчни фактури, отговарящи на всички изисквания на закона за счетоводството. Необосновани са изводите на съда относно правната природа на договорите между ревизираното лице и Георги Георгиев Спасов и Юмер Мустафов Ибрямов и определянето, въз основа на това, на задължения по КСО е незаконосъобразно. Иска отмяна на решението в посочената част и отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима и неоснователна. 1.Не се оправдава оплакването за недопустимост на решението, в частта му, относно отхвърлянето на жалбата против РА, в частта му, относно установените задължения по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. 04.2007 г. В тази част РА е бил потвърден с Решението и жалбата против тази част на акта е била допустима. 2.Неоснователно е оплакването за липса на основание за увеличение на ФР по чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО (отм.). Установено е по делото, че относно доставчика на ревизираното лице ЕТ "Лати-Латиф Мехмедов", със стойността по фактурите на който са увеличени ФР за 2003, 2004 и 2005 г. има решение № 1186/2310.2002 г. на Сливенски окръжен съд, с което е вписано прекратяване на дейността на търговеца и заличаването му от търговския регистър. Фактурите, издадени от несъществуващ търговски и данъчен субект не са документална обоснованост на посочените разходи. За 2004, 2005 и 2006 г. ФР са увеличени и съответно със сумите 30 803 лв., 18 335 лв. и 2 280 лв. - разходи, за които ревизираното лице не притежава първични счетоводни документи. Тази констатация на ревизията не е опровергана в съдебното производство. Обратно, по делото без оспорване е прието заключение на вещо лице, съгласно което при преобразуване на резултата по ЗКПО е спазен принципа за съпоставимост на приходи и разходи. 3.С РА на жалбоподателя за периода 1.03.-30.09.2007 г. са определени вноски ДОО в размер на 2 737,30 лв.; вноски ЗО в размер на 554,02 лв.; вноски ДЗПО универсален фонд в размер на 210 лв., вноски фонд ГВРС в размер на 46,15 лв., ведно с дължимите лихви за просрочие. За да отхвърли жалбата против така определените задължения, първоинстанционният съд е приел, че са обосновани изводите на органа по приходите, че лицата Георги Георгиев Спасов и Юмер Мустафов Ибрямов работят по трудови правоотношения с ревизираното лице, тъй като ежедневно извършват дейност по транспортиране на дървесина и дървен материал с материали и технически ресурс на работодателя. Размерът на определените задължения е потвърден със заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Решението и в тази част е правилно. Представените в хода на ревизията пътни листи доказват, че за процесния период двете лица ежедневно са извършвали транспортиране на дървен материал и дървесина като част от ежедневната икономическа дейност на ревизираното лице. Тези доказателства, преценени съвкупно, с характера на длъжностите и липсата на отчетени суми, плащани по граждански договори в счетоводството на ревизираното лице, правилно са преценени от първоинстанционния съд като достатъчни за извод, че въпреки названието си сключените договори са трудови по характера си поради предмета им -предоставяне на работна сила без оглед на резултата. При ревизията не са представени и доказателства за приемане на евентуален резултат по изпълнение на посочените договори. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение