Решение № 3833 от 1.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния представител юрк. Брайкова против Решение 102 от 25.04.2023 г., постановено по адм. д. 365/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/2433#2 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което подадената от П. Петков жалба срещу АУПДВ бъде отхвърлена. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответникът П. Петков, чрез адв. Хубенова, в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция съобразно представен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт. По същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - Сливен е бил Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/01-6500/2433#2 от 10.08.2022 г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с който на П. Петков е определено публично държавно вземане, представляващо недължимо платена сума по схема СЕПП и Мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони по заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 20/060618/20058 в размер общо на 29 889,03 лв. Установено е по делото, че П. Петков е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Същият е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 с Уникален идентификационен номер (УИН) 20/060618/20058, с което е заявил за подпомагане Схема за единно плащане на площ (СЕПП) и Мярка 13.1 - "Компенсационни плащания в планински райони" общо 44 парцела в землищата на [населено място] и [населено място] с площ 73.42 ха. На заявлението са извършени административни проверки въз основа на данните съгласно Заповед РД 46-504 от 12.12.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите, с която е предоставен проект на специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018г. и въз основа на тях е извършена оторизация на финансовото подпомагане. Със Заповед РД 09-229 от 01.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите е одобрен окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. обнародвана в ДВ бр. 20 от 08.03.2019 г., като според съдържанието на оспорения АУПДВ, след приключване на проверките по подаденото заявление е констатирана разлика в допустимата за подпомагане площ и е извършено преизчисление на финансовото подпомагане, според което разликата между първоначално платената и полагаемата се субсидия в размер на 29 889,03 лв. представлява недължимо платена сума и подлежи на възстановяване. Административният съд е проследил процесуалните действия в хода на производството по издаване на АУПДВ. Началото на административното производство за издаване на АУПДВ е поставено с изпращане на уведомително писмо с изх. 01- 6500/2433 от 08.04.2022 г., от ДФЗ-РА на кандидата за откриване на административно производство по издаване на АУПДВ. На 02.06.2022 г. П. Петков е депозирал възражение, според което същия не е запознат с резултата от извършените административни проверки и цитираното от органа писмо от МЗХГ с 01-0400/461 от 02.09.2020 г. На 10.08.2022 г. е издаден процесния АУПДВ, с който е установено публично държавно вземане в размер на 29 889 лева, представляваща недължимо платена сума по схема СЕПП и Мярка 13.1 Компенсационни плащания в планински райони Актът е връчен лично на жалбоподателя на 15.09.2022 година. При тази установена фактическа обстановка съдът е отменил по жалба на П. Петков процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е валиден административен акт, но при издаването на му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обосноваващи отмяната му. За да достигне до горния извод съдът в съобразил приложимата нормативна уредба като е посочил, че съобразно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Тези административни проверки се извършват автоматизирано, а резултатите от тях се отразяват в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП по заявленията за подпомагане. Съгласно чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ-РА, уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1, по реда на АПК. Прието е, че в конкретния случай по подаденото от П. Петков заявление за подпомагане е издаден акт по смисъла на чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., а именно УП 02-200-6500/6137 от 31.03.2021 г. издадено от Заместник-изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", но този акт не е връчен на кандидата и не е влязъл в сила. Така мотивиран административният съд е приел, че земеделският стопанин не е бил уведомен за извършените оторизации и плащания по реда на чл. 10б от Наредба 5 от 27.02.2009 г., във връзка с чл. 18а, ал. 4, т. 2 от АПК, като така допуснатото процесуално нарушение е довело и до издаване на процесния акт в противоречие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно административният съд е съобразил, че нормативната уредба предвижда образуваното административно производство по подадено заявление за подпомагане по схеми за директни плащания задължително да приключи с изричен акт - уведомително писмо. В този смисъл е разпоредбата на чл. 37, ал. 2 ЗПЗП. Съгласно приложимата разпоредба от чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 от 27.02.2009 г., ДФЗ - РА уведомява кандидата чрез уведомително писмо за извършените оторизации и плащания по схемите и мерките по чл. 1 по реда на АПК. С оглед цитираната нормативна уредба, съдът правилно е заключил, че изрично предварително произнасяне от страна на ДФЗ - РА се изисква и от подзаконовият нормативен акт, регламентиращ конкретната мярка за подпомагане, а липсата на влязло в сила уведомително писмо следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на АУПДВ. Административният съд е достигнал до правилни и обосновани изводи по отношение на спорния въпрос, а именно налице ли е надлежно връчване на Уведомително писмо изх. 02-200-6500/6137 от 31.03.2021 г. Съобразена е нормата на чл. 61 от АПК според която, административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава по реда на чл. 18а в тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително на тези, които не са участвали в производството. В допълнение правилно е посочено, че в разпоредбите на чл. 18а, ал. 4, т. 1 и т. 2 от АПК законодателят е направил разграничение между информационната система за сигурно електронно връчване като модул на Единния портал за достъп до електронни административни услуги по смисъла на Закона за електронното управление, и информационна система за връчване. В тази връзка правилно съдът е приел, че липсват данни уведомителното писмо да е съобщено на оспорващия. С оглед на изложеното изводите на съда за липса на надлежно уведомяване на земеделския стопанин за извършените оторизации и плащания по реда на чл. 10б от Наредба 5 от 27.02.2009 г. са правилни. Правилни са и изводите на административният съд относно липсата на ясни фактически основания в акта. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане в полза на ответника следва да се присъдят сторените в касационното производство разноски в размер на 1 300 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 21.11.2023 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение