Решение № 1261 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2014 г.

Решение № 1261 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2897/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Иван Димитров Марков от град София против решение № 171/9.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3139/2013 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" град София, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Иван Димитров Марков срещу заповед № ЧР-СПI28/22.02.2013 г. на председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" /АПИ/, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавният служител/ЗДСл/. Първоинстанционният съд е установил следните факти по делото: Със заповед № РД-22-298/22.06.2006 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пътища" (ИАП) на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл жалбоподателят Иван Димитров Марков временно е отстранен от заеманата от нето длъжност "началник на граничен сектор "Калотина" поради образувано срещу него наказателно производство. Със заявление вх. № 94-00-302/7.02.2013 г. до изпълнителния директор на АПИ жалбоподателят е поискал възстановяване на работа, тъй като с влязла в сила на 4.12.2012 г. присъда № 27/16.11.2012 г. по нохд № 430/2006 г. на Софийски окръжен съд е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите обвинения. Със заповед № РД-11-197/22.02.2013 на председателя на УС на АПИ е отменена заповедта за временно остраняване от работа на жалбоподателя № РД-22-298/22.06.2006 г. С оспорената пред АССГ заповед № ЧР-СП-38/22.02.2013 г. на председателя на УС на АПИ е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, вр. § 29, ал. 4 от ЗИД на Закона за пътищата (Д. в. бр. 75 от 18.09.2009 г.) и уведомително писмо от АПИ изх. № 94-00-2905 от 26.11.2009 г. Като причини за прекратяване на правоотношението са посочени настъпилите структурни промени в АПИ, извършени в изпълнение на § 29, ал. 4 от ЗИД на Закона за пътищата и ПМС № 315/22.12.2010 г., съгласно които длъжността "началник на граничен сектор Калотина" и Управление "Пътни такси и разрешителни" са закрити и не съществуват в длъжностното разписание на АПИ към датата на издаване на заповедта. Като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, АССГ е обосновал правни изводи, че същият е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразяване с целта на закона. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като споделя правните изводи на първоинстанционния съд. Не се спори по фактите по делото. Установено е че, със жалбоподателя е отстранен временно от работа на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл на 22.06.2006 г., когато е заемал длъжността "началник на граничен сектор "Калотина" в Изпълнителна агенция "Пътища" по служебно правоотношение. Отмяната на заповедта е извършена на 22.02.2013 г. За периода от 22.06.2006 г. до 22.02.2013 г. са настъпили промени в структурата на администрацията, в която е работил жалбоподателя. Правилно АССГ е проследил законодателните промени, касаещи промяната в структурата на администрацията, в която е заемал длъжност жалбоподателя. Съгласно § 31, ал. 1 от ЗИД на Закона за пътищата (Д. в. 64 от 8.08.2006 г.) Фонд "Републиканска пътна инфраструктура" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на преобразуваната Изпълнителна агенция "Пътища" по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон. Служебните правоотношения със служителите в преобразуваната Изпълнителна агенция "Пътища" се преобразуват в трудови в 14-дневен срок от датата на влизане в сила на този закон (пар. 31, ал. З от ЗИД на Закона за пътищата (Д. в. 64/2006 г.). Преобразуването на служебното правоотношение в трудово се извършва въз основа на писмено заявление, подадено в тридневен срок от получаването на уведомление, че служителят е на длъжност, определена за заемане по трудово правоотношение съгласно утвърдено длъжностно разписание (пар. 31, ал. 4 от ЗИД на Закона за пътищата (Д. в. 64/2006 г.). В служебното досие на жалбоподателя не се съдържа уведомление от органа по назначаването и писмено заявление от служителя съобразно § 31, ал. 4 от ЗИД на Закона за пътищата (Д. в. 64/2006 г.). Обосновано АССГ не е споделил възраженията, които се правят и в касационната жалба, че с измененията на Закона за пътищата /Д. В. бр. 64/8.08.2006 г./ служебното му правоотношение автоматично е преобразувано в трудово, тъй като не са изпълнени изискванията на § 31, ал. 4 от ЗИД на Закона за пътищата (Д. в. 64/2006 г.) - органът по назначаването не е уведомил служителя, че правоотношението е преобразувано в трудово, нито служителя е подал писмено заявление, че желае да сключи трудов договор. Обективно тези правни действия не биха могли да бъдат извършени, поради отстраняването от работа на жалбоподателя. Правилно също е прието, че жалбоподателя е запазил служебното си правоотношение, но с правоприемника на ИАП, а именно с Фонд "РПИ". Фактът, че във Фонд "РПИ" е имало служители по служебно правоотношение следва от правомощията на изпълнителния директор на Фонда по чл. 9, ал. З, т. 21 от Правилника за структурата, дейността и организацията на работа във Фонда. Следващата законодателна промяна е извършена с изменението на ЗП /обн. ДВ бр. 69/5.08.2008 г./, по силата на § 33 от ПЗР на ЗИД на ЗП, Национална агенция "Пътна инфраструктура" е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на закрития с този закон фонд "Републиканска пътна инфраструктура" по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон. Трудовите правоотношения с работниците и служителите в закрития фонд "Републиканска пътна инфраструктура" се уреждат при условията и по реда на чл. 123 Кодекса на труда /ал. 2/. Разпоредбата на чл. 123 КТ регламентира хипотезите на запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя, като съгласно ал. 2 на текста, при изчерпателно изброените случаи на ал. 1, правата и задълженията на работодателя - прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател. Съгласно приложените по делото длъжностни разписания от 2006 и 2008 г. длъжността на жалбоподателя е съществувала и той е запазил служебното си правоотношение с правоприемника на Фонд "РПИ"- Национална агенция "ПИ", но този факт не води до извода, че правоотношението на жалбоподателя автоматично е преобразувано в трудово. Последната законодателна промяна, относима към казуса е изменението на ЗП с ЗИД на ЗП /обн. Дв бр. 75/18.09.2009 г./, като съгласно § 29, ал. 2 от ПЗР "Агенция "Пътна инфраструктура" към министъра на регионалното развитие и благоустройството е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията, включително на правата и задълженията по сключените договори на Национална агенция "Пътна инфраструктура" към Министерския съвет по баланса и отчета към датата на влизане в сила на този закон. Предвидено е, че трудовите правотношения с работниците и служителите в НАПИ се уреждат при условията на чл. 123 от КТ, с изключение на тези по ал. 4, която от своя страна въвежда изключение от запазването на правата на посочената категория лица,, като за трудовите правоотношения на работниците и служителите от Управление "Пътни такси и разрешителни" в НАПИ /в която е работил жалбоподателя/ се прекратяват при условията и по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ от влизане в сила на измененията на Устройствения правилник на Агенция "Митници". Цитираната разпоредба е предвидила изключение от правото на запазване на трудовите правоотношения по отношение на работещите в АПИ, предвид изключването като част от администрацията на АПИ - Управление "Пътни такси и разрешителни". Това се потвърждава и от приложените по преписката длъжностни разписания на АПИ от 2009, 2010, 2011, 2012 г., в които не фигурира длъжността на жалбоподателя. Следва да бъдат споделени и правните изводи на АССГ, с които не е възприел доводите на касатора, че длъжността "началник на граничен сектор Калотина" и Управление "Пътни такси и разрешителни" в АПИ е следвало да съществува към датата на издаване на оспорената заповед, респ. да е премахната като позиция в длъжностното разписание към същата дата. Правилно съдът е приел, че заеманата от жалбоподателя към 22.06.2006 г. не би могла да съществува, за да бъде премахната като нормативно определена позиция в длъжностното разписание на ответника към датата на издаване на оспорената заповед на 22.02.2013 г., предвид посочените по-горе законодателни промени, по силата на които Управление "Пътни такси и разрешителни" е преминало към друга държавна администрация, а именно към Агенция "Митници" (АМ) с влизане в сила на измененията в Устройствения правилник на АМ Д. в. бр. 81/13.10.2009 г., осъществяваните дейности вече не се осъществяват от АПИ, а от Агенция "Митници" и законодателят е предвидил трудовите правоотношения с работещите в тази администрация да бъдат прекратени. Следователно, дори и да е бил възстановен на работа към 13.10.2009 г. в АПИ, жалбоподателят не би имал законово основание да запази трудовото си правоотношение, а още по-малко служебното му правоотношение да бъде трансформирано в трудово към датата на издаване на оспорения административен акт. Предвид изложените съображения, АССГ, като е приел за законосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е постановил правилно решение, което не страда от пороците по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в негова полза. Воден от горното ина основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение