Решение № 196 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 409/2010 г.

Решение № 196 от 10.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 409/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 931 от 25.10.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 306 от 21.10.2009 г. по в. гр. д. № 479/2009 г. на Хасковския окръжен съд по касационна жалба на ищеца Шефки С. С., който иска обжалваното решение да бъде отменено като неправилно - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците Г. С. С., Ф. Д. С., Н. Г. Н., А. Г. Б. и С. Д. С. не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение в сила е оставено решение № 361 от 5.06.2009 г. по гр. д. № 1603/2008 г. на Хасковския районен съд, с което е отхвърлен предявен от Шефки С. С. иск за делба на дворно място, съставляващ поземлен имот с идентификатор 77195.739.332 по кадастралната карта на [населено място]. Въззивният съд приел, че предмет на делба е само поземленият имот, придобит в съсобственост от ищеца, сега касатор, и наследодателя на ответниците. Тъй като същият е застроен, а по делото не е установено и няма изложени твърдения относно собствеността на сградите, то теренът би могъл да е обща част, в който случай делбата ще е недопустима съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС. При съществуващата доказателствена неяснота не може да се прецени дали страните са изправени пред хипотезата, уредена с т. 1, б. "д" на Постановление № 2 от 1982 г. на Пленума на Върховния съд. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за допустимостта на делбата на спорния поземлен имот, чието разрешение е в зависимост от конкретните данните по делото. Правото за делба се поражда от всяка имуществена общност, щом като тя е дялова, т. е. обикновена съсобственост. Когато е налице съсобственост на терена и на построената върху него сграда, може, в рамките на поисканото от ищеца, който определя пределите на търсената защита, да се дели само общият парцел или само общата сграда в този парцел, освен ако парцелът е неделим. Изводът следва от общата система на закона, според която земята и построената върху нея сграда са отделни имоти, отделни вещи - чл. 63, ал. 1, 2 и 3 ЗС; чл. 92 ЗС, съдържащ оборимото предположение, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху нея, освен ако е установено друго. Затова, ако недвижимият имот като съвкупност от земя и сгради, е съсобственост на няколко лица, съсобствениците могат да искат делбата не само едновременно, т. е. на терена и на сградата, но и разделено - на терена независимо от сградата и на сградата независимо от терена, при ограничението на чл. 38, ал. 3 ЗС. В разглеждания случай ищецът и наследодателят на ответниците са съсобственици с равни права на поземлен имот пл. № 6255 от кв. 618 по плана на [населено място] с площ 910 кв. м. с построена в него къща, както това е удостоверено с н. а. № 40/1993 г. за собственост по давност. В исковата молба ищецът поискал да бъде допусната делба на дворното място и сградата. Ответниците, с изключение на Ф. Д. С., който е въвел твърдение за принадлежност на сградите на трето за делото лице, са заявили желание да се допусне делба на описания в исковата молба имот. С последваща молба от 30.09.2008 г., по повод дадени от първоинстанционния съд указания по оставената без движение исковата молба, ищецът внесъл уточнение в предмета на делото съгласно обозначенията на представените скици, като посочил, че част от делбената маса са и масивна жилищна сграда от 76 кв. м., масивна селскостопанска сграда с площ 19 кв. м., паянтова жилищна сграда с площ 21 кв. м., паянтова жилищна сграда от 29 кв. м., всичките находящи се в източната половина от имота, и масивна жилищна сграда от 55 кв. м., масивна селскостопанска сграда с площ 7 кв. м. и паянтова жилищна сграда от 36 кв. м., находящи се в западната половина от имота. Последвала молба от 21.10.2008 г., с която ищецът се отказал от иска за делба на построените в имота сграда по причина, че е трудно да се издадат скици с идентификатор за всяка сграда. Липсват данни посочените изявления да са доведени до знанието на ответниците. Правото на иск за делба принадлежи на всеки от съсобствениците, а участието на всички тях в делбата е задължително. Оттук произтича и тази особеност на делбеното производство, че всеки от ответниците се счита ищец по искането за прекратяване на съсобствеността чрез делба. Въз основа на своето право за делба всеки от съделителите, срещу които е насочен искът за делба, може, въпреки отказа от иска или оттеглянето му, да продължи съдебната делба. С оглед изложеното, въззивното решение е неправилно. Порокът му произтича от това, че въззивният съд не се е съобразил с посочените особености на делбеното производство и, като не е взел предвид становището на част от ответниците по иска, счел, че предмет на делбата е само дворното място. Наред с това, при наличието на неяснота относно статута на построените в него сгради, заключил, че е възможно теренът да е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, която съгласно чл. 38, ал. 3 ЗС не се дели. Това налага обжалваното решение да бъде отменено, а делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който да се произнесе по иска за делба на недвижим имот, съставляващ съвкупност от дворно място и сгради, като е допустимо събирането на доказателства във връзка със собствеността на сградите и като се има предвид, че изграждането на част от постройките без необходимите строителни книжа не е пречка за делбата им. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.