Решение № 406 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 94/2015 г.
ВАСIII отделение14.01.2016 г.докладчик Таня Куцарова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 12.11.2014 г., постановено по адм. дело № 104/2014 г. на Административен съд - Силистра. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 406 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 94/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 63 от 12.11.2014 г., постановено по адм. дело № 104/2014 г. на Административен съд - Силистра. Релевира доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна - Кольо Йорданов Шишков чрез адв. Ненов оспорва основателността на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество - за неоснователна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба от Кольо Йорданов Шишков, от гр. Алфатар, чрез адв. Ненов срещу уведомително писмо № 02-190-6500/9472 от 9.08.2013 г. на ИД на ДФ "Земеделие", в частта относно отказ за изплащане на финансова помощ по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012 г. за площ от 8,86 ха по заявление на жалбоподателя с УИН 19/040512/76994. С обжалваното решение съдът е отменил уведомително писмо изх. № 02-190-6500/9472 от 9.08.2013 г. на ИД на ДФЗ, в частта относно отказ за изплащане на финансова помощ по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2012 г. за площта от 8,86 ха за отглеждане на "резене" по заявление на жалбоподателя за 2012 г. с УИН 19/040512/76994. Съдът е приел, че оспореният акт не съдържа фактическите основания, които да се подведат под приложимата правна норма, както и че липсва предмет на доказване. Съдът е направил извод, че не би могла да се извърши проверка за спазването на материалния закон предвид липсата на изходна база данни за факти, приети за установени от административния орган. Първостепенният съд е приел, че е налице отменително основание - неспазване на установената форма по чл. 146, т. 2 от АПК във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 от АПК. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на представената по делото административна преписка обосновано съдът е установил, че едва административното производство по чл. 81 АПК компетентният орган е посочил в какво се изразява несъответствието с базовите изисквания, а именно: след извършена и консултирана с РА редакция земеделският производител е заявил код на културата 231240 "други многогодишни ароматни култури". Съдът, обсъждайки доказателствата е достигнал до обоснован извод, че отглежданото растение "резене" би могло да се отнесе и към двата кода и че в срокове по Наредба № 11 от 2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 АЕП от ПРСР посоченото контролиращо лице в качеството на външна контролираща институция не било извършило редакция на въведените в електронната база данни за код на културата, кандидатстваща за подпомагане. В съдебно заседание от 23.09.2014 г. жалбоподателят е представил придружително писмо с изх. № 15-002 от 22.10.2013 г. от "Лакон" ООД - Частен институт за сертификация на биологично произведени хранителни продукти до МЗХ "Дирекция "РСР", в което се цитира заявление, чрез което се иска промяна от код 124110 - вписан в информационната база данни от контролиращото лице, на код 231240 - вписан от земеделския производител в заявлението. Съдът е установил, че административният орган е уточнил в отказа си за уважаване на жалбата, че културата "резене" може да се отнесе към двата кода. Правилни и обосновани са изводите, че обжалваният административен акт е издаден при неспазване на установената от закона форма - липса на мотиви и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила - съществени пороци на административния акт, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. По делото е установено, че по преписката не съществува контролен лист от извършена проверка на място, както и че такава въобще не е извършена. Актът е немотивиран, административният орган не е посочил конкретно несъответствие с базовите изисквания, установено е невярно вписана информация в колона № 7 от стр. 2 писмото, като съдът не може да тълкува волята на органа, ако тя е неясно изразена, както е в случая. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил в обжалвана част и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящата инстнация намира, че не се установяват твърдените в касационната жалба пороци на решението, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд