Решение № 7148 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2010 г.
ВАСI отделение20.05.2011 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 479 от 30.07.2010 г. по адм. дело № 272 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново в частта, с която е отхвърлена жалбата на Кямран Йозгур, в качеството му на изп. директор на "Капитан Дядо Никола" АД срещу решение за промяна на митническа стойност № К 470029 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У К 47-0001/Я от 25.02.2009 г. от директора на Регионална митническа дирекция - Русе в частта относно определеното задължение за лихва и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ по жалба на Кямран Йозгур, в качеството му на изп. директор на "Капитан Дядо Никола" АД решение за промяна на митническа стойност № К 470029 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено с решение № У К 47-0001/Я от 25.02.2009 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Русе в частта относно определеното задължение за законна лихва за периода от 25.04.2007 г. до датата на плащане. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 479 от 30.07.2010 г. по адм. дело № 272 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново в останалата част. ОСЪЖДА началника на митница Свищов да заплати на "Капитан Дядо Никола" АД сумата 150.00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 7148 от 20.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12348/2010 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Роксана Найденова, в качеството й на процесуален представител на Кямран Йозгур, изп. директор на "Капитан Дядо Никола" АД, срещу решение № 479 от 30.07.2010 г. по адм. дело № 272 по описа за 2009 г. на административния съд - Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което се отмени обжалвания административен акт, както и присъждане на съдебни разноски за двете инстанции. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Свищов не изразява становище по нея. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Велико Търново също не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебния контрол пред административния съд е било решение за промяна на митническа стойност № К 470029 от 19.01.2009 г. на началника на митница Свищов, потвърдено от директора на Регионална митническа дирекция - Русе с решение № У К 47-0001/Я от 25.02.2009 г. Със същото е променена митническата стойност на стоката по ЕАД № 07ВG004301Н0014358 от 24.04.2007 г. на основание чл. 6 и чл. 29 от Митническия кодекс, приет с Регламент 2913/92 г. и чл. 35 и чл. 84 от Закона за митниците от 33 806,52 лв. на 879,31 лв. и са определени допълнителни задължения на "Капитан Дядо Никола" АД за заплащане на мито - 394.74 лв. и ДДС - 1 293.50 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2007 г. до датата на плащането. За да отмени обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че с процесната ЕАД дружеството е декларирало внос в МБ Габрово на стока - полиетилен ниско налягане. За целите на обмитяването е представило документи, между които и фактура № 9094668 от 03.03.2007 г. на обща стойност 643 356 $, издадена от "VINMAR INTERNATIONAL" LTD, САЩ. С процесното ЕАД е деклариран внос на 18 000 кг. полиетилен с ниско налягане с посочена митническа стойност - 33 806.52 лв. При извършена последваща проверка от митническите органи е констатирано разминаване с декларираната митническа стойност и осчетоводените реално плащания към чуждестранния контрагент. Констатирани са също разходи за застраховка във връзка с придобиването на стоката, които не са декларирани и включени при формиране на митническата облагаема стойност. При проверката е установено плащане общо по 28 броя ЕАД в размер на 643 356 $ (22 977 $ за контейнер) на 16.02.2007 г. (суифт ОББ) по декларираната фактура от 3.03.2007 г. и на сумата 112 500 $ по проформа фактура № TUR 07/382 от 14.02.2007 г. - общо 755 865 $ (по 1 499,71 $ на метричен тон). Към тази сума е прието, че следва да се прибави сумата 4 514,83 лв. за застраховка на стоката, осчетоводена през м. 04.3007 г., на основание чл. 38, ал. 1, т. 5, б. "в" ЗМ и чл. 32, ал. 1 от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.). Така е определен нов размер на митническата облагаема стойност - 39 879,31 лв. Прието е, че сумата по проформа фактурата е авансово плащане и с него, както и с разходите за застраховка, следва да се увеличи декларираната митническа облагаема стойност. В жалбата си по административен ред адресатът на митническия акт е признал издаването на проформа фактурата и плащането на сумата 112 500 $ по нея на 16.02.2007 г., но е поддържал, че стоката е продадена на цена 1 276,50 $ за метричен тон по фактурата от 3.03.2007 г. на обща стойност 643 356 $. Сочи, че единственият първичен счетоводен документ относно цената на стоката е фактурата от м. 03.2007 г. Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно в частта относно преценката за законосъобразност на обжалвания акт от страна на съда в частта за определяне на публичните държавни вземания по основание и размер, но не и в частта, в която е обоснована същата преценка по отношение определеното по основание и размер акцесорно задължение за лихва, също публично. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗМ, митническата облагаема стойност е договорната стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане цена от купувача на внесената стока. Установено е плащане на сумата 112 500 $ по проформа фактурата от 14.02.2007 г. Самият адресат на акта в жалбата си по административен ред е признал, че плащането по тази фактура на 16.02.2007 г. представлява аванс в посочения размер. Правилно е прието от митническите органи и от съда въз основа на събраните по делото доказателства, че реално платената цена за стоката представлява сбора от авансово платената сума в размер на 112 500 $ и сумата по фактурата от 3.03.07 г. в размер на 643 356 $ или общо 755 856 $. Относно включването на разходите за застраховка на стоката в митническата стойност, както и размера им са изложени подробни съображения в решението на първоинстанционния съд. Според него това включване се обосновава от разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 5, б."в", във връзка с чл. 35 от ЗМ и чл. 29 и чл. 32, ал. 1, б."д" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.). Основателни са оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в частта относно задължението за лихва, определено с него, а именно, че се дължи "законна лихва, считано от 22.04.2007 г. до датата на плащане". Задължението за лихва в действащото митническо законодателство се регламентира чрез института на компенсаторна лихва по смисъла на чл. 214, ал. 3 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 относно създаване на МК на Общността. В националното законодателства на тази норма съответства разпоредбата на чл. 203, ал. 3 от ЗМ. Другият институт е този на лихвата за забава върху размера на митните сборове по смисъла на чл. 232, ал. 1, б."б" от МК, на която норма съответства разпоредбата на чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ. Компенсаторната лихва е приложима при възникване на митническо задължение с оглед на компенсаторни продукти или стоки, въведени под режим активно усъвършенстване или митнически режим на временен внос. В процесния случай с оглед вида на митническия режим е определено задължение за законова лихва, така както е формирано и в обжалвания административен акт. Съгласно чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, когато размерът на митните спорове не е заплатен в определения срок, митническите органи събират законната лихва върху размера на митните сборове, съответно според чл. 232, ал. 1, б."б" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.) когато размерът на сборовете не е платен в определения срок, се събира лихва за забава върху размера на митните сборове. Аналогична е ситуацията и при задължението за ДДС. От съдържанието на акта се констатира, че митническият орган в обжалвания акт не е предоставил срок за заплащане на така определеното допълнително задължение за митни сборове и за ДДС, поради което се поставя въпросът относно основанието, на което е определено акцесорното задължение, респ. дали е налице дължимост на лихва по силата на оспорения акт. Освен това така формулирано задължението за лихва е и неопределено по размер, като началната дата за дължимостта му е датата, следваща датата на ЕАД за допускане за свободно обръщение с крайно потребление в РБългария на стоката, посочена по-горе. Правнорелевантните факти за формиране на акцесорното задължението за законна лихва за забава по основание и конкретизирането му по размер е наличието на несъбрана сума от митни сборове и ДДС за периода след изтичане на срока за плащане на същата, на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ, съответно чл. 232, ал. 1, б."б" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.), във връзка с чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. По делото няма данни за осъществено плащане на главницата. При съобразяване с цитираните разпоредби и даденото тълкуване по прилагането на тези от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.) и конкретно на чл. 232, ал. 1, б."б" от МК на ЕС (Регламент № 2913/92 г.) в решение от 31.03.2011 г. по дело С-546/09 - "Аурубис България" АД срещу началника на митница - Столична, на СЕС, постановено по повод преюдициално запитване от страна на Върховния административен съд по сходни случаи, следва да се приеме, че административният акт в частта му относно определеното задължение за лихва е незаконосъобразен. По изложените съображения същият следва да се отмени в тази му част. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 150.00 лв., на основание чл. 143 от АПК и наредба № 1 от 24.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съобразно изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в частта относно новоопределената митническа стойност, респ. допълнителните задължения за мито и ДДС като правилно и да бъде отменено в частта относно определеното задължение за лихва, поради което и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение