Решение № 12716 от 14.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8299/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Дрянкова от [населено място], подадена чрез пълномощника адвокат Г. Джангалов, против Решение 215/14.06.2021 г. по адм.дело 128/2021 г. на Административен съд- Смолян, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1012-20-17#1 от 12.04.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Смолян, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-20-00885578/25.02.2021 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Смолян. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подчертава се, че първоинстанционният съд е игнорирал наведените в жалбата възражения за относимост на наредби и директиви на Европейската общност, както и че не е изяснил фактическата обстановка и не е извършил задълбочен преглед на нормативната база, уреждаща регистрация на животновъден обект. Молбата към съда е за отмяна на съдебното решение и решението на директора на ТП на НОИ- Смолян, като се постанови решение по същество, с което да се отменят Задължителни предписания ЗД-1-20-00885578/25.02.2021 г. на главен инспектор по осигуряването. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- директорът на ТП на НОИ-Смолян, чрез старши юрисконсулт А. Чапкънова-Петкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- Смолян е отхвърлил жалбата на К. Дрянкова срещу Решение 1012-20-17#1 от 12.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Смолян, с което са оставени в сила Задължителни предписания ЗД-1-20-00885578/25.02.2021 г. на главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Смолян. С тези предписания жалбоподателката е задължена да подаде в ТД на НАП декларация, образец 1 "Данни за осигуреното лице" за себе си, като самоосигуряващо се лице, съдържащи заличаващи данни за периода от 24.10.2019 г. до 31.12.2020 г. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Дрянкова е била регистрирана по чл.1, ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ като самоосигуряващо се лице /земеделски стопанин/ на 24.10.2019 г. и не е декларирала прекъсване на дейността. На тази дата тя е декларирала, че ще се осигурява за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Подала е данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО с декларация, обр.1 за периода 24.10.2019 г.-31.12.2020 г. с код за вид осигурител 13 и е декларирала, че е осигурена за съответния риск към 01.11.2019 г., от която дата е поискала да й бъде изплатено обезщетение на осн. чл.53а КСО за детето Д. Дрянков, родено на [дата на раждане]. От Областна дирекция по безопасност на храните /ОДБХ/ става ясно, че тя няма регистриран животновъден обект за отглеждане на животни и не е регистрирано физическо лице. Същата е регистрирана в ОД земеделие с 14 броя птици /кокошкиносачки/. Предвид подаден Сигнал 3482020 от експерти по осигуряването до отдел КПК при ТП на НОИ- Смолян, във връзка с извършена проверка на подадени данни, представени от жалбоподателката, е издаден констативен протокол на 17.02.2021 г., в който са обективирани посочените по- горе данни. Впоследствие са издадени, на основание чл.108, ал.1, т.3 от КСО, задължителните предписания, като е установено, че К. Дрянкова за стопанската 2019- 2020 г. е регистрирана с 14 бр. кокошки, които са за лични нужди и същата не следва да се счита за регистриран земеделски стопанин, съгласно изискванията на разпоредбата на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е. няма основание за осигуряване по този ред. Обжалваните задължителни предписания по административен ред са потвърдени с Решение 1012-20-17#1 от 12.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Смолян. Съдът е отхвърлил жалбата срещу това решение като неоснователна и недоказана. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателката не попада в кръга на лицата по §1, т.5 от ДР на КСО. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано легално в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5.... " В чл. 10, ал. 1 от КСО е регламентирано, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. В чл. 4, ал. 1 от КСО са изброени лицата, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс, а в чл. 4, ал. 3 са изброени задължително осигурените за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт лица, между които в т. 4 и "регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители". Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4 по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Легално понятието "регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" по смисъла на КСО е определено в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, като "физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред". В чл. 5, ал. 2 от КСО е регламентирано, че самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка, а според ал. 3 и ал. 4 на същата норма, регистрацията на самоосигуряващите се лица в Националния осигурителен институт се извършва служебно въз основа на данните в регистъра и базите данни на Националната агенция за приходите по чл. 80, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и са изброени данните, които самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите. В чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е предвидено, че задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване включително регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Според ал. 2, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, а според ал. 3, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО определят вида на осигуряването си с декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. По делото няма спор, че жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин в Регистъра, воден в МЗХГ по реда на Наредба 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани от 26.02.2020 г. Безспорно е установено и обстоятелството, че жалбоподателката е отглеждала домашни птици. Понятието регистриран земеделски стопанин обаче не е идентично с понятието регистриран земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, т.е. по правната логика на КСО, наличието само на регистрация в Регистъра на земеделските стопани не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като не е налице тъждественост между качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на Закона за подпомагане на земеделските производители и осигурено лице по смисъла на КСО. По аргумент от § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, лице, което няма регистриран животновъден обект и за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, в случая че е произвеждало животинска продукция, предназначена за продажба (производството за лични нужди повече от очевидно е, че покрива изискването за трудова дейност), не може да има качеството осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни осигурителни вноски. По този начин изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява дейност като земеделски производител като произвежда продукция, предназначена именно за продажба. Предвид вида на извършваната от К. Дрянкова дейност отглеждане на птици, в настоящия случай са приложими и разпоредбите на Закона за животновъдството (ЗЖ), с който закон се уреждат организацията и управлението на животновъдството, производството, развъдната дейност и предлагането на пазара на селскостопански животни, както и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, свързани с тези дейности. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЖ, производството обхваща дейностите, свързани с отглеждането, храненето и възпроизводството на селскостопански животни и с производството на животински продукти, предназначени за продажба. Според ал. 3 на чл. 13, обектите за отглеждане на селскостопански животни се регистрират по реда на ЗВМД и подлежат на вписване в Системата за идентификация на животните и регистрация на животновъдните обекти на БАБХ с уникален номер. В чл. 13, ал. 4 от ЗЖ е регламентирано, че животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация, се определят като лично стопанство и собствениците им нямат право да предлагат на пазара произведените в обекта суровини и храни, а според ал. 5, животновъдните обекти, в които се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни, които се предлагат на пазара, се определят като ферми. Според легалните дефиниции в § 1, т. 46 и т. 47 от ДР на ЗЖ, "ферма" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за предлагане на пазара, а "лично стопанство" е животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 1 от ЗВМД, в БАБХ се водят публични регистри на животновъдните обекти. В чл. 137 от ЗВМД (в приложимата към казуса редакция) е предвидено, че собствениците или ползвателите на животновъдни обекти подават заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, въз основа на което директорът на ОДБХ вписва животновъдния обект в регистър и издава удостоверение за регистрация, когато обектът отговаря на определените изисквания, като регистрацията на животновъдния обект е безсрочна. По делото е безспорно установено, че Дрянкова няма вписан/регистриран в БАБХ животновъден обект, съгласно изискванията на чл. 137 от ЗВМД. В този смисъл, при липса на доказателства, че нейният животновъден обект представлява "ферма" по смисъла на закона, то не може да се приеме за доказано, че произвежданата в него животинска продукция е предназначена за продажба, както и че е налице регистрация по установения за това ред /в случая регистрацията по реда на ЗПЗП сама по себе си не е достатъчна/, т. е. изпълнение на кумулативно изискуемите по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО условия лицето да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба (т.е. осъществява трудова дейност) и да е регистрирано по установения ред. С оглед на изложеното и приложимите разпоредби на чл. 4, ал. 3, т. 4 и ал. 4 от КСО, се налага извод, че в кръга на задължително осигурените по КСО лица попадат само земеделски стопани, за които се предвижда кумулативно да произвеждат продукция, предназначена за пазара и да са спазили специфичните изисквания за регистрация по установения ред във връзка с извършването именно на тази дейност, т.е. продукцията да се произвежда в съответен вид стопанство, за което законът изрично регламентира възможност да бъде предлагана на пазара. Обстоятелството дали продукцията от личното стопанство в действителност е била периодично продавана е ирелевантно, доколкото в тази хипотеза не може да се приеме, че е извършвана трудова дейност по смисъла на КСО. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Посочените по-горе предпоставки следва да са налице в условията на кумулативност и те следва да бъдат установени от лицето, което претендира благоприятни за себе си правни последици и което в конкретния случай не е сторено. Първоинстанционният адмнистративен съд съдът е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна за сторените разноски в касационната инстанция. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 100 лева, определена на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,