Решение № 6204 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2015 г.

Решение № 6204 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10601/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1016 от 10.06.2015 г. по административно дело № 432/2015 г. Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на Т. А. Ч. от гр. Бургас срещу решение № 94Т-3730-1/23.01.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Бургас по пенсионна преписка № 5311280813, с което е оставено в сила разпореждане № 6/18.09.2014 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ - Бургас. Съдебното решение е атакувано от Т. А. Ч. с искане за отмяната му като неправилно и определяне реален размер на пенсията й. Ответникът по касация - директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Бургас, не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита жалбата за процесуално допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес, за която оспорения с нея съдебен акт е неблагоприятен. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. От фактическа страна по делото е установено, че на 27.08.2014 г. Т. Ч. е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане № 6/18.09.2014 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Бургас от 23.01.2015 г., ръководителят на пенсионното осигуряване на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО и във връзка с Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, е отпуснал на заявителката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за сметка на Република България, считано от 28.07.2014 г., като е определил месечна сума за изплащане в размер на 78,96 лв. Прието е, че лицето има положен осигурителен стаж в Република Молдова от 21 години, 0 месеца и 1 ден и положен осигурителен стаж в Република България с продължителност 17 години, 6 месеца и 4 дни, изчислен е индивидуален коефициент - 0,617, посочен е средномесечният осигурителен доход за страната в размер на 664,84 лв., доход за изчисляване на пенсията в размер на 410,21 лв. и процент осигурителен стаж - 42,35 %. Установено е, че при навършена възраст от 60 години и 8 месеца, при изискуем за жените осигурителен стаж в размер на 34 години и 8 месеца, по отношение на жалбоподателката е налице недостигащ осигурителен стаж за определяне правото на пенсия. Съгласно чл. 15 от договора с Молдова е дадена възможност за допълване на липсващият стаж в съответната държава. Според чл. 70, ал. 9 от КСО в редакцията, релевантна към относимия спор, при определяне на пенсия по международен договор, по който Република България е страна, се взема предвид осигурителния доход за осигурителния стаж, придобит по българското законодателство. Всяка държава отпуска пенсия в размер, изчислен на базата на осигурителен стаж и осигурителен доход, положен на нейна територия. Разпореждането е атакувано от Ч. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред ръководителя на съответното ТП на НОИ, като жалбоподателката е посочила, че не е съгласна с начина, по който е изчислена пенсията й, поради което иска да бъде преразгледана и се определи в правилен размер. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Бургас не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че понеже българският осигурителен стаж на лицето не е достатъчен за отпускане на пенсия съгласно българското законодателство, правото на пенсия на Т. А. Ч. възниква след сумиране на българския осигурителен стаж с осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на Молдова. В конкретния случай, от определения съгласно разпоредбите на КСО теоретичен размер е изчислена пропорционална част, дължима от България като съотношение между българския осигурителен стаж и общия (български и молдовски) осигурителен стаж, която част именно е определена от българската компетентна институция като пропорционален размер на пенсията. Решението на Бургаския административен съд, с което жалбата срещу решението на директора на ТП на НОИ - Бургас е отхвърлена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че няма основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесния административен акт. Неоснователни са касационните доводи, че пенсията незаконосъобразно е определена под минималния размер, поради неточно калкулиран средномесечен осигурителен доход и неправилно изчислен индивидуален коефициент, въз основа на които е изчислена пенсията. В съответствие с данните по делото съдът е приел за установено, че административният орган е определил съдържанието на процесното пенсионно право съобразно доказателствата, установения в чл. 70 от КСО алгоритъм за изчисляване на пенсията и приложимите за казуса правила по договора между България и Молдова за социално осигуряване. Пенсионноосигурителния орган не е имал основание да определи друг размер на отпуснатата пенсия при изчисляването му, доколкото последният е в пряка връзка със съотношението между осигурителния стаж, придобит съгласно законодателството на компетентна институция, и общия осигурителен стаж, придобит по законодателството на двете договарящи се държави. При определяне на размера на пенсията пенсионноосигурителния орган е взел предвид както придобития осигурителен стаж в пълен обем, така и осигурителния доход за периода, в който е положен стажа, като с оглед правилата по чл. 70 от КСО правилно е изчислен и индивидуалния коефициент на Ч. при точно посочен средномесечен осигурителен доход за страната за съответния период, в резултат на което вярно е определена крайната окончателна сума за получаване като ежемесечна пенсия от лицето за сметка на българската държава. Доходът, от който е изчислена пенсията, е калкулиран в съответствие с разписания в разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от КСО алгоритъм, а именно съобразно средномесечния осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускането на пенсията. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят: 1. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт; 2. съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода. Правилното прилагане на предвидения в закона алгоритъм за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 3 от КСО изисква изчисляване на съотношение между средномесечния осигурителен доход за избрания период, който е ограничен до 31.12.1996 г., и след 01.01.1997 г. до датата на пенсиониране. Извършеното изчисление е извършено по този ред и е математически коректно, поради което следва да се приеме, че при определянето на индивидуалния коефициент е спазена предвидената в закона методика и е налице точно изчисление на размера на отпуснатата пенсия. Условието стажът, положен на територията на Република България, да се сумира със стажа, придобит по законодателството на втората договаряща държава, при положение, че тези периоди не съвпадат, касае само придобиването на правото на обезщетение, но това условие, противно на становището на касационната жалбоподателка, не е приложимо и при изчисляването на отпуснатата й пенсия. Видно е в случая, че осигурителният стаж на Ч. само по българското законодателство не отговаря на условията на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст към датата на заявлението. Ето защо в този случай е неприложима и нормата на чл. 48, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), според която при пенсии по международен договор, когато при преценка на правото размерът на пенсията, дължим от Република България, е по-малък от минималния размер за съответния вид пенсия, той се приравнява към него, когато условията за придобиване право на пенсия по КСО са изпълнени само с осигурителния стаж, придобит в Република България. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,