Решение № 5554 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11909/2020 г.

Решение № 5554 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11909/2020 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение № 1258/28.08.2020 г., постановено по адм. дело № 1440/2020 г. по описа на Административен съд-В.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът – "Жакреми" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-В. е била Заповед за налагане на ПАМ № 135-ФК/08.06.2020 г., издадена от издадена от Началника отдел "Оперативни дейности" В. в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" – фаст фууд "Кинг Фууд", находящ се в гр. В., ул. "Б." ..№..., стопанисван от "Жакреми" ЕООД за срок от 14 дни, за който срок е забранен и достъпът до обекта. Административен съд - В. е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Заповедта за налагане на принудителната административна мярка е издадена след извършена проверка от служители при ТД на НАП - В. на 06.06.2020 г. в търговски обект, стопанисван от "Жакреми" ЕООД, при контролна покупка на дюнер бокс, грил сандвич, фреш портокал и фреш портокал-грейпфрут на обща стойност 19, 30 лева, платени в брой от проверяващия /с банкнота от 50 лева, върнато ресто 30. 70 лева/, не е издаден фискален бон от наличното в обекта ФУ. Проверката е удостоверена с протокол за проверка серия АА № 0358576 от 06.06.2020 г., приложените към него КЛЕН от същата дата, дневен отчет, опис на паричните средства в касата в момента на започване на проверката. За да отмени ЗНПАМ, административният съд е приел, че същата не съдържа ясни и убедителни мотиви, въз основа на какви, несъмнено доказани факти и обстоятелства административният орган е преценил да преустанови дейността на обекта, като при съдържащите се такива е налице разминаване с данните по ПИП - протокола за извършена проверка по отношение приетото плащане в брой от управителя на търговския обект и постъпила сума от 19, 30 лева в касата на ФУ с констатираната при проверката нулева разлика между касова и фактическа наличност и протокола за опис на паричните средства в които не е описана банкнота от 50 лева. Съдът е счел също, че при определянето на срока за запечатване на обекта и забраната за достъп до него, административният орган формално е изпълнил задължението за мотивиране на акта, без обвързване с конкретни факти, което според състава е равнозначно на липсата на мотиви. Решението, с което е отменена ЗПАМ е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК се препраща към мотивите на първоинстанционния съд. В разпоредбата чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е предвидено, че принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции се прилага за лице, което не спазва реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка /продажба/. Този ред е уреден в Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от Министъра на финансите. Не е спорно по делото, че при извършената на 06.06.2020 г. проверка на търговския обект, органите по приходите са констатирали, че за осъществената продажба на дюнер бокс, грил сандвич, фреш портокал и фреш портокал-грейпфрут на обща стойност 19, 30 лева не е издадено фискален бон от наличното в обекта ФУ, с което е извършило нарушението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, обуславящо основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ. Обосновано е прието от административния съд, че изложените в оспорената заповед конкретни мотиви за продължителността на срока касаещи местоположението на търговския обект, характер на дейността са абстрактни с оглед липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Останалите изложени аргументи във връзка с продължителността на срока на ПАМ са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. По никакъв начин не става ясно как е определен срока измежду 30 нормативни възможности, кои обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. При издаване на ЗПАМ следва императивно да се спазва принципът на съразмерност по смисъла на чл. 6, ал. 5 АПК като правилото е, че административните органи следва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането й. В случая съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането й не е обоснован като се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага. Като е достигнал до същите правни изводи и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение