Решение № 314 от 11.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9240/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на БУЛАРМАС ЕООД, чрез адв. Методиева, срещу решение 5337/09.08.2023 година на Административен съд София-град по адм.д. 2594/2023 година. С последното е отхвърлена жалбата му срещу решение РД-16-147/14.02.2023 година на министъра на икономиката и индустрията. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Според касатора, съдът излязъл извън обективните предели на спора, зададен с обжалвания административен акт. Съдът не приложил правилно материалния закон, като не съобразил единния класификатор на предназначението на сградите, въведен с Наредбата за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, както и факта че процесният обект е промишлена сграда за сглобяване на метални изделия. По изложени в касационната жалба подробни съображения, прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение. Прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът, министърът на икономиката и индустрията, чрез юрк. Попова и юрк. Ковачев, излагат съображения за правилност на обжалвания съдебен акт.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на БУЛАРМАС ЕООД, чрез адв. Методиева, срещу решение РД-16-147/14.02.2023 година на министъра на икономиката и индустрията.

За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК. Според състава на АССГ, процесното решение е валиден административен акт, като издаден от компетентен административен орган съобразно разпоредбата на чл.24, ал. 4 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), в изискуемата писмена форма, подписан от издателя си. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Мотиви се съдържат както в самото решение, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка (Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ). Съгласно чл. 24, ал.1 от ЗОБВВПИ лицето, получило разрешение за производство, при откриване на нов обект за производство и съхранение на взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия подава писмено или по електронен път до министъра на икономиката заявление по образец, придружено от документацията по чл. 17, ал. 1, с изключение на тази по т. 1, 11 - 14. Съгласно чл. 24, ал.3 , във вр. с чл. 19, ал. 1 4 ЗОБВВПИ при постъпване на заявлението и документацията по чл. 17 от същия закон междуведомствена комисия, създадена със заповед на министъра на вътрешните работи, оценява пълнотата и съответствието на подадената документация с изискванията за издаване на разрешение и извършва проверка на обектите за производство и съхранение. Комисията по ал. 1 се състои от експерти - представители на: Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Министерството на икономиката, Министерството на околната среда и водите, Дирекцията за национален строителен контрол, Държавна агенция Национална сигурност, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор и Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда. Условията и редът за работа на комисията се определят с правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи. При констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона комисията уведомява писмено заявителя, дава указания и 30-дневен срок за отстраняването им, в който срокът по ал. 5 спира да тече (чл.19,ал.3 ЗОБВВПИ). Ако констатираните непълноти и/или несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 3, производството по издаване на разрешението се прекратява (чл.19, ал.4 ЗОБВВПИ). Според АССГ, в производството по чл. 24 от ЗОБВВПИ по допълване с нов обект на разрешението, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като има две възможности - да прекрати производството на основание чл. 19, ал. 4, вр. чл. 24, ал.3 от ЗОБВВПИ или на основание чл. 24, ал.4 от ЗОБВВПИ да допълни издаденото разрешение за производство, когато са налице условията за това. В настоящия казус спорът бил свързан с това дали съгласно чл.24, ал.1 ЗОБВВПИ от дружеството са представени изискуемите писмени документи по чл. 17, ал.1, т.2 ЗОБВВПИ във връзка с процесния нов обект. Според съда, от дружеството не били представени необходимите документи, удостоверяващи законосъобразно изграждане и въвеждане в експлоатация на процесния обект, предназначен за изпитване на оръжие, в съответствие със специфичните изисквания за безопасност по Наредба РД-02-20-1 от 19.01.2017г. Невъзможността да се даде гаранция за съответствието на процесния обект за изпитване на оръжия с разпоредбите на ЗУТ и Наредба РД-02-20-1 от 19.01.2017 г. водела до невъзможност да се гарантира, че няма риск от аварии и не се създава опасност за живота и здравето на хората. Предвид изложеното, след като дружеството-заявител не било изпълнило дадените му указания, административният орган законосъобразно, според АССГ, прекратил преписката съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗОБВВПИ. Погрешното изписване на правното основание и посочването на чл.19, ал. 5 от ЗОБВВПИ, съдът е намерил за допусната очевидна фактическа грешка.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 от АПК, съставът на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

По направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон:

Правилен е изводът на АССГ, че производството пред министъра на икономиката и индустрията е образувано по заявление от 13.06.2022 година на БУЛАРМАС ЕООД с искане за допълване на издадено разрешение за производство на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия съгласно чл. 24 от ЗОБВВПИ, променено със заявление от 07.10.2022 година за допълване на разрешението с откриване на нов обект за изпитване на оръжие. Правилен е също така извода на първоинстанционния съд, че в частта за документацията по заявлението, чл. 24, ал.1 от ЗОБВВПИ препраща към чл. 17, ал.1 от същия нормативен акт. Съставът на ВАС обаче приема за неправилен извода на АССГ, че като е прекратил производството по заявлението на БУЛАРМАС ЕООД на основание чл. 19, ал.5 във връзка с чл. 24, ал.3 от ЗОБВВПИ, министърът на икономиката и индустрията е постановил законосъобразен административен акт.

Касационната инстанция констатира противоречие във волята на органа обективирана в оспорената заповед изразяващо се в противоречие между фактическата и правната обстановка, и несубсумиране на волята на органа в изписаната като приложена правна квалификация:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал.5 от ЗОБВВПИ, посочена като правно основание за издаване на решение РД-16-147/14.02.2023 година, министърът на икономиката и индустрията разрешава или мотивирано отказва издаване на поисканото разрешение въз основа на становище на комисията по ал.1. Волята на органа по решението от 14.02.2023 година е за прекратяване на производството по допълване на издадено вече разрешение, като същата не субсумира състава на хипотезата на нормата на чл. 19, ал.5 от ЗОБВВПИ, изписана като съответстваща й правна квалификация.

1. Касационният състав не споделя извода на АССГ, че посочването на квалификацията на чл. 19, ал.5 от ЗОБВВПИ е грешка и тя не е обвързваща за съда. Изводът за допусната техническа грешка трябва да се изведе от анализ на фактите във връзка с установената действителна воля на органа, която да насочва към твърдяната грешка. В конкретната хипотеза се излагат факти за отрицателно заключение на представителя на ДНСК, въз основа на представени писмени доказателства, и несъответстващ формален извод за прекратяване на производството.

1. Формалната проверка за пълнота на доказателствата към заявлението като брой и вид, следва да се разграничава от анализа на същите във връзка с необходимостта от покриване на изискванията по ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешение. Последният е свързан с решаване на спора по същество, въз основа на представените доказателства и приложението на закона.

Горното е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт. Съдът е дописал мотивите на административния акт за прекратяване на производството по заявлението с мотиви по същество на спора, относими към евентуален отказ на органа да се произнесе по същество на спора, какъвто не е постановен. В този смисъл е основателно възражението на касатора, че съдът е излязъл извън обективните предели на спора, зададени с оспорения акт.

След отмяна на обжалваното съдебно решение, касационната инстанция следва да постанови ново, с което да отмени решение РД-16-147/14.02.2023 година на министъра на икономиката и индустрията като незаконосъобразно. Административният орган е прекратил производството по заявлението на несъответстващо правно основание, вместо при така представените по заявлението доказателства да се произнесе по съществото на спора. След отмяна на решение РД-16-147/14.02.2023 година на министъра на икономиката и индустрията, преписката следва да се върне на министъра на икономиката и индустрията за процедиране по заявлението на БУЛАРМАС ЕООД от 13.06.2022 година, променено със заявление от 07.10.2022 година, с правно основание чл. 24 от ЗОБВВПИ, при съобразяване на мотивите в настоящия съдебен акт.

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски в размер на 1800 лева адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, 370 лева държавна такса за касационна инстанция, 700 лева възнаграждение за вещо лице, 50 лева държавна такса за първа инстанция, 1800 лева адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Размерът на адвокатското възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал.1 от АПК съставът на Върховния административен съд