Решение № 14472 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11784/2013 г.

Решение № 14472 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11784/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на икономиката и енергетиката, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Михайлов, против решение № 8722 от 17.06.2013 г., постановено по административно дело № 5139/2013 г. по описа на Върховния административен съд от тричленен състав на Седмо отделение на ВАС, с което е отменена заповед № РД-14-62 от 18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК), а отменената с него министерска заповед е законосъобразна. Исканията са за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Дари Травъл Комерс" ЕООД срещу процесната заповед. Ответникът по касация "Дари Травъл Комерс" ЕООД в писмен отговор чрез процесуалния представител адв. Дилова моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, втора колегия, петчленен състав, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Касационната жалба е неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. С обжалваната пред тричленния състав на Върховния административен съд заповед № РД-14-62/18.01.2013 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г", ал. 2, 3 и 4, чл. 61, ал. 1, т. 1, б. "з" и чл. 65, ал. 1, т. 1 от Закона за туризма и § 9, ал. 1 и 2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора, и предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти (ЕКРТТА), назначена със заповед № РД-16-1483/29.10.2012 г., отразено в протокол № РК-07-01/08.01.2013 г., е постановено: заличаване на "Дари Травъл Комерс" ЕООД от Регистъра на туроператорите и туристическите агенти, в частта "туроператор", поради непредставяне пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма на копие от анексиран или подновен в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорност на туроператора договор за застраховка "Отговорност на туроператора" по чл. 42 от ЗТ (отм.) за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.); обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация по т. 1; предприемане на съответните действия по отразяване на заличаването в Националния туристически регистър. Решението на тричленния състав, с което жалбата на дружеството срещу тази заповед е уважена, е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) регистрацията се заличава със заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма по мотивирано предложение на ЕКРТТА, ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 17, ал. 5 и чл. 42, ал. 1 от ЗТ (отм.). Съгласно § 9 от ПЗР на Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора, в срок два месеца от влизането в сила на Постановление № 82 на МС от 25.04.2012 г. за изменение и допълнение на Наредбата (Обн., ДВ, бр. 34 от 04.05.2012 г., в сила от 04.05.2012 г.), туроператорите със сключени застрахователни договори са длъжни да ги анексират или подновяват в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 на Наредбата, като в 14-дневен срок от анексирането или подновяването туроператорите са длъжни да представят пред министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от тях за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от ЗТ (отм.). Въведеното задължение с § 9, ал. 1 и ал. 2 от цитираната Наредба следва от подзаконов нормативен акт. Такова задължение няма в Закона за туризма или в друг нормативен акт от същия ранг и е различно от задължението на туроператора по чл. 42, ал. 1 и по чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Туроператорите са задължени ежегодно да сключват договори за застраховка, покриваща отговорността им за причинени вреди вследствие неразплащане със своите контрагенти, включително и при неплатежоспособност и несъстоятелност. Срокът е не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането на предходния договор, като туроператорът трябва да представи на министъра на икономиката, енергетиката и туризма копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17 от ЗТ (отм.). В конкретният случай това задължение е изпълнено от туроператора. Задължението за сключване на анекс при условия, различни от регламентираните в чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.) е самостоятелно и различно задължение, което не е регламентирано в ЗТ (отм.), а в Наредбата. Неизпълнението на задължението по § 9, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на Наредбата не е предвидено в Закона за туризма (отм.) като основание за заличаване на регистрацията на туроператора, не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) и не е фактическо основание за налагане на утежняващ административен акт с най-тежки правни последици за туроператора по Закона за туризма (отм.) - заличаване на регистрацията и обезсилване на издаденото удостоверение за регистрация. Процесната заповед е издадена в условията на обвързана компетентност, предвид разпоредбата на чл. 65, ал. 1, т. 1 от ЗТ (отм.). Заличаването на регистрацията е израз на държавна принуда за неизпълнение на вменено законово задължение, има отношение към спазването на диспозицията на правна норма на чл. 42, ал. 4 от ЗТ (отм.). Съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат се уреждат със закон. Непредставянето на анекс към вече сключен застрахователен договор не попада в хипотезата на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.) и не представлява фактическо основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията. Законът предвижда заличаване на регистрацията, ако не е изпълнено задължение на туроператора да представи в 14-дневен срок от сключване на застрахователния договор по чл. 42, ал. 1 и чл. 17, ал. 5 от ЗТ (отм), в която хипотеза не попада настоящият казус. По делото е безспорно, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл. 42, ал. 1 и ал. 4 от ЗТ (отм.) за предоставяне на сключен застрахователен договор. Неизпълнението на задължението по § 9 от ПЗР от Наредбата, не попада в приложното поле на чл. 20, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗТ (отм.), поради което следва да се приеме, че тричленният състав е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в петчленен състав на Втора колегия,