Решение № 4332 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2021 г.

Решение № 4332 от 9.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2021 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – Велико Търново, приподписана от юрк. Найденова, против решение № 208/23.06.2021 г. на Административен съд – Велико Търново, постановено по адм. д. № 700/2020 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) №Р-04000419006776-091-001/31.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с негово решение № 168/23.10.2020 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 150 лв.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Агрокрафт" ЕООД, и да се присъдят на жалбоподателя разноски съгласно представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът по касационната жалба – "Агрокрафт" ЕООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление: с. Родина, община Златарица, област Велико Търново, Стопански двор – оспорва същата чрез пълномощника си адв. Иванов и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноските, посочени в списъка по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА №Р-04000419006776-091-001/31.07.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 168/23.10.2020 г., на директора на Дирекция ОДОП – Велико Търново. С него на ревизираното дружество "Агрокрафт" ЕООД е установен за данъчния период м. септември 2019 г. ДДС за възстановяване в размер на 10 139. 97 лв. вместо декларирания ДДС за възстановяване в размер на 29 864. 97 лв. в резултат на непризнато на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС право на приспадане по 6 фактури, издадени от "СГХ ЛОГИС" ЕООД, [ЕИК], с предмет "амониев нитрат" и НРК-15/15/15+5 (по една от тях).

Административният съд правилно е приел, че оспорването е допустимо и е преценил РА като валиден, издаден от компетентни органи по приходите след възложено от компетентен орган ревизионно производство, имащ формата и съдържанието, изискуеми от чл. 120 ДОПК. Въз основа на установената от него фактическа обстановка е обосновал извод за материална незаконосъобразност на РА.

Според съда жалбоподателят е доказал материално правните предпоставки за признаване правото му на данъчен кредит по процесните фактури – доставки на стока, използвана за осъществяваната от него независима икономическа дейност. При проверките на превозвача "Агрофарм 68" ЕООД и на шофьора Х. Ц. са представени писмени обяснения и писмени доказателства, установяващи транспортното средство, с което е извършен транспортът на стоките, натоварването им в гр. Русе и в гр. Ловеч и доставката им в с. Родина, където се намира базата на получателя.

Съдът е кредитирал свидетелските показания на М. М. и писмените обяснения на жалбоподателя, дадени в хода на ревизионното производство, според които контактът между "Агрокрафт" ЕООД и "СГХ ЛОГИС" ЕООД е осъществен от В. В. от гр. Попово, който е присъствал при натоварването на стоката в качеството си на представител на доставчика. Представени са приемо-предавателни протоколи както от жалбоподателя, така и от доставчика. Позовавайки се на чл. 301 ТЗ, административният съд е приел, че макар от страна на жалбоподателя в съдебното производство да не са ангажирани доказателства за автентичността на подписите в оспорените документи, то липсват действия на противопоставяне от страна на представляващия дружеството – доставчик към момента на доставките (И. И.) и към момента на проверката (Г. А.), а безспорно узнаването е налице към датата на подаване на СД по ЗДДС.

Твърдението на ответника, че доставчикът не е издателят на фактурите, според административния съд, не е доказано, но дори и да беше, не е доказано наличието на знание у жалбоподателя, че трето лице му е доставило стоките. Позовавайки се на решенията на СЕС по дела С-18/13, С-285/11, съединени дела С-80/11 и С-142/11, съдът е обосновал извод за това, че не са налице сочените от приходните органи основания за непризнаване на правото на приспадане на ДДС.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Фактите, установени в ревизионното производство, и в съдебното производство, са подробно изложени в мотивите на първоинстанционното решение.

Видно от констатациите на стр. 18 от ревизионния доклад (РД) "Агрокрафт" ЕООД е регистриран земеделски производител през стопанската 2018/2019 г. Дружеството обработва наета земя съгласно сключени договори за наем – към 13.12.2019 г. с площ на засети култури 855. 3412 хектара (мека пшеница, ечемик, царевица за зърно, слънчоглед). Извършва дейността си в селскостопански двор в с. Родина, община Златарица. Приети са от ревизиращия екип разходните норми, представени от дружеството, за наторяване.

На стр. 21 от РД е направена следната констатация: "Чувалите от амониев нитрат и НПК 15, получени от доставчика "СГХ ЛОГИС" ЕООД, се съхраняват в стопанския двор в с. Родина, стопанисван от "Агрокрафт" ЕООД. Обстоятелството е установено при извършената проверка в стопанския двор и е документирано с протокол Кд 73 № 1547443/19.11.2019 г. ". Не е оспорено твърдението на дружеството, че торовете (амониев нитрат и НПК 15) са вложени в предсеитбено наторяване на 2 000 дка ечемик и 1 500 дка пшеница.

Безспорно се доказва според приходните органи извършен транспорт от транспортна фирма "Агроформ 68" ЕООД и шофьор Х. Ц. на амониев нитрат от гр. Ловеч до с. Родина и на НПК 15 от гр. Русе до с. Родина (стр. 29 от РД). Налице е предметът на доставките, фактурирани от "СГХ ЛОГИС" ЕООД на "Агрокрафт" ЕООД, според ревизиращия екип, но действителният доставчик не е този, посочен във фактурите. Тезата на касатора, изложена в РА и РД, е че действителният доставчик на стоките е В. Великов, но са използвани фактури от "СГХ ЛОГИС" ЕООД, тъй като фирмата на В. Великов "Атротрейд Къмпани" е обявена в несъстоятелност.

Правилен с оглед изложеното е изводът на първостепенния съд, че фактите по спора между страните са сходни с тези по главния спор, във връзка с който са постановени решенията на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и по дело С-324/11. В този случай, когато данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, националната юрисдикция е длъжна да провери дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка, и за тази цел да вземе предвид всички обстоятелства по случая. Данъчният орган е този, който следва да установи въз основа на обективни данни, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката му е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки (т. 50 и т. 51 от решението на СЕС по дело С-324/11).

Данните, установени от приходната администрация в случая, са следните:

1. Според вписванията в Търговския регистър едноличен собственик на капитала и управител на "Агротрейд Къмпани" ЕООД с [ЕИК] по силата на договор за прехвърляне на дружествен дял от 10.09.2015 г. е В. Великов. Дружеството е обявено в несъстоятелност с Решение № 23 от 25.03.2019 г. по дело № 148/2018 г. на Окръжен съд – Търговище на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, а на 14.12.2020 г. е вписано заличаването на търговеца.

1. Между "Атротрейд Къмпани" ЕООД и "Агрокрафт" ЕООД са налице търговски отношения преди обявяването на първото дружество в несъстоятелност. На стр. 23 от РД са описани издаваните от Атротрейд Къмпани" ЕООД на "Агрокрафт" ЕООД през 2018 г. и през м. януари 2019 г. фактури, вкл. за доставка на торове.

1. Свидетелят М. М. заявява, че работи по трудов договор в "Агрокрафт" ЕООД и е син на управителя на дружеството. Потвърждава, че с В. В. имат дългогодишни партньорски отношения и той е гарантирал за "СГХ ЛОГИС" ЕООД. Контактът със "СГХ ЛОГИС" ЕООД е осъществяван от него.

1. Според писмените обяснения на шофьора Х. Ц. и според писмените обяснения на В. В., В. е присъствал при товаренето на стоката, което е станало в гр. Ловеч в бивша база на "Пътно строителство" и в гр. Русе – до изоставена бензиностанция на изхода от Русе в посока Силистра.

1. Товарителниците не съдържат подпис и печат на изпращача "СГХ ЛОГИС" ЕООД.

1. Според приемо-предавателните протоколи стоката е предадена от представителя на продавача И. И. на представител на купувача М. М. съответно в гр. Ловеч и в гр. Русе. Подписите на И. И. в протоколите са оспорени от ответника. Съдът е открил производство по оспорване автентичността на тези частни документи по реда на чл. 193 ГПК и е указал доказателствената тежест на жалбоподателя. От страна на последния не е доказано обстоятелството, че положените подписи в протоколите за предал са на И. И..

1. В ревизионното производство господин И. е дал писмени обяснения (вх. № 3353/27.02.2020 г., л. 220), според които е закупил фирмата "СГХ ЛОГИС" ЕООД със съдействието и финансирането от страна на И. Б. от Шереметя. С него го е запознал И. З.. Счетоводството на фирмата се е водело от съпругата му и нейната приятелка, които имали счетоводна къща в София.

1. Според обясненията на В. В. той е контактувал по телефона с И. З. (посочва телефонен номер). Посредничил е при сключването на сделките, за което е бил упълномощен устно, и е получил комисионна. Не са налице документи, доказващи плащането на възнаграждение за посредничество (комисионно възнаграждение).

1. В писмени обяснения от 15.11.2019 г. И. И. потвърждава издаването на фактурите от "СГХ ЛОГИС" ЕООД на ревизираното дружество. Такова потвърждение е налице и от страна на новия управител и представляващ дружеството към датата на насрещната проверка – Г. А. (вх. № 4458/24.03.2020 г., л. 229). Фактурите са включени в дневниците за продажбите на "СГХ ЛОГИС" ЕООД и справките-декларации.

При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че представените документи (товарителници и приемо-предавателни протоколи) не доказват осъществяването на доставките от "СГХ ЛОГИС" ЕООД. Декларацията на Г. А., който не е бил управител на дружеството през 2019 г., се основава на съставените документи. Данните по делото сочат, че управителят и представляващ дружеството – доставчик към процесния период от време И. И. не е участвал при осъществяването на процесните доставки и не е подписвал документи, свързани с тях. Връзка между И. З. и "СГХ ЛОГИС" ЕООД не е установена.

Спорният въпрос е за това налице ли е у получателя на стоките "Агрокрафт" ЕООД в лицето на неговия управител и представляващ чрез служителя на дружеството и син на управителя знание за това, че стоките не са доставени от "СГХ ЛОГИС" ЕООД, а от В. Великов, но са му издадени фактури от "СГХ ЛОГИС" ЕООД с цел неправомерното ползване на данъчен кредит и прикриване на действителния доставчик, който не е регистрирано по ЗДДС лице.

Както правилно е приел съдът, данните по делото сочат наличие на знание относно доставка от "СГХ ЛОГИС" ЕООД с посредничеството на В. В..

Отново според цитираното по-горе решение на СЕС по дело C-324/11 доставчикът трябва да може да се довери на законосъобразността на сключваната от него сделка, без да рискува да загуби правото си на освобождаване (аналогично при приспадане) от/на ДДС, когато не е могъл да забележи, дори да е положил грижата на добър търговец, че условията за освобождаване в действителност не са изпълнени поради подправяне на представеното му от купувача доказателство (т. 52).

Обстоятелството, че наред с товарителниците, неподписани от изпращач, ответникът по касация се е снабдил и с протоколи, подписани от доставчика и потвърждаващи изпращането на стоката от него, сочи на положена от негова страна грижа на добър търговец, а това, че се е доверил на посредник без да осъществи контакт пряко с лица, представляващи дружеството – доставчик, не може да обоснове извод за противното.

По така изложените съображения настоящият касационен състав намира за правилно приетото от административния съд по отношение на спорните доставки, а именно, че липсата на категорични доказателства за осъществяването им от издателя на фактурите не обосновава отказ на правото на приспадане на получателя, след като не е доказано знанието на последния за участие в измама и ако данните по делото сочат полагане на обичайната дължима грижа за търговските му дела.

С оглед горното фактът, че оспорените като неавтентични частни документи (договор и приемо-предавателни протоколи) не са изключени от доказателствения материал, не представлява съществено процесуално нарушение, доколкото, ако не беше допуснато, нямаше да доведе до различен изход на спора.

По изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, решението на ВТАС следва да се остави в сила. На ответника по касация се дължат разноските за касационното производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение