Решение № 8756 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 298/2022 г.
ВАСVIII отделение11.10.2022 г.докладчик Христо Койчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1408/4.11.2021 г., постановено по адм. дело № 1655/2021 г. на Административен съд – Варна. ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ "Сентерето – С. Дерменджиев", със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], [адрес], представлявано от С. Д., сума в размер на 600. 00 лв. /шестотин/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 8756 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 298/2022 г., VIII о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по подадена касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 1408/4.11.2021 г., постановено по адм. дело № 1655/2021 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 145-ФК/21.07.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място се твърди, че по безспорен начин е установено извършено нарушение от търговеца – неиздаване на касов бон при извършена покупка, като този факт се удостоверява от издадения и приложен към заповедта протокол за извършена проверка. Последния е подписан от управляващия дружеството без забележки, като при провеждане на административното производство не са навеждани доводи, че не е била извършвана покупка в обекта на търговеца. На второ място се счита, че в ПАМ са изложени подробни мотиви относно срока на наложената мярка, като административнонаказващия орган няма правомощия да извършва анализ за съразмерност на наложената мярка. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу Заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на сторените разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – ЕТ "Сентерето – С. Дерменджиев" чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Счита, че решението на АС – Варна е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд – Варна е била ЗНПАМ № 145 – ФК/21.07.2021 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" – магазин, находящ се в гр. Варна, [улица], стопанисван от търговеца, и забрана за достъп до него за 14 дни за извършено нарушение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с чл. 186, ал. 3 от ЗДДС. Като фактическо основание за издаване на Заповедта е послужила осъществена проверка в търговския обект на 20.07.2021 г., при която приходните органи са извършили скрито наблюдение на извършена покупка на стойност 100 лв., за която не е била издадена фискална касова бележка от ФУ. След проверка на фискалното устройство е изваден отчета, от който се установява, че няма извършени продажби за деня. В касата е установена разлика в размер на 100 лв. За установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка на основание чл. 50 от ДОПК, подписан без възражения от служител в обекта. При така установената фактическа обстановка и след извършена дължима проверка на административния акт съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, съдът е формирал извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. След анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и гласните такива АС – Варна формирал изводи, че данъчния орган – издател на акта, не е доказал по безсъмнен начин извършено нарушение на фискалната дисциплина – не издаване на касов бон при извършена покупка. Съдът е посочил, че в тежест на органа е да докаже фактическите основания за издаването на оспорения акт, като в конкретния случай твърдението за извършена продажба в проверявания търговски обект не се установява по безспорен начин. Позоваването от страна на органа на издадения Протокол за извършена проверка също не води до еднозначен извод за извършено нарушение от страна на търговеца и влиза в противоречие с свидетелските показания на разпитаните двама свидетели, един от които е лицето извършило проверка в обекта. На второ място съдът е посочил, че издадената ПАМ не съответства на целта на закона, като липсват подробни и ясни мотиви обусловили налагането на мярката за посочения в заповедта срок. Също така според съда продължителността на ПАМ се явява и в противоречие с предвидения в чл. 6, ал. 5 от АПК принцип за съразмерност. Решение е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото, както АС – Варна правилно е възприел и посочил, не е безспорно установено извършване на покупка в търговския обект. Правилно първоинстанционния съд след анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и гласните такива е достигнал до извод за недоказаност от страна на издателя на акта на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, бук. "а" от ЗДДС. Твърдените в заповедта факти на извършена покупка не се доказват по несъмнен начин – последната не е извършена като контролна такава от страна на извършващите проверката, а липсват други данни относно реализирането на покупко-продажба в проверявания обект. Правилно първоинстанционния съд е посочил, че само позоваването на съставения протокол от проверката не е достатъчно да обоснове извод за извършено нарушение. Издаденият протокол е изготвен на основание чл. 50 от ДОПК, която разпоредба предписва, че протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. По силата на цитираната законова норма издаденият протокол за извършена проверка се ползва с доказателствена сила, която в настоящия случай е разколебана от събраните гласни доказателства и е оборена по надлежния ред. Предвид изложеното правилно административният съд е приел, че не се доказва извършването на покупка, за която да не е издаден касов бон. На второ място правилни са изводите на АС – Варна, че в издадения ПАМ липсват мотиви относно срока за налагане на заповедта. Споделят се изводите на решаващия съд, че по отношение на срока на ПАМ са изложени общо формулирани изявления, които нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай – за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на интереса на държавния бюджет и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение. Не става ясно как е формирана волята на органа да определи срок на мярката около средния размер, респ. кои конкретни обстоятелства са от значение и каква е тяхната тежест. В оспорената заповед са изложени данни относно местоположението на обекта, големината и вида на обекта, както и цялостното поведение на задълженото лице при извършването на оперативната проверка, но тези обстоятелства не са достатъчни да обосноват налагането на ПАМ за такъв срок, като същите не са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Липсата на конкретни мотиви, относно продължителността на мярката, препятства преценката на съда за спазването на материалния закон и съответствието й с целта на закона. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. При така установеното настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което оспореното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на дружеството – ответник по касация в размер на 600 лв., представляващи възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,