Решение № 13852 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2013 г.

Решение № 13852 от 23.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6032/2013 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/. Образувано е касационната жалба на "ТЮФ Иженеринг " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София ул. "Преки път" № 16-18, представлявано от управителя Славчо Йосифов Дулев, против решение № 1548 от 07.03.2013 г., постановено по адм. дело № 10853/2011 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 44 състав. В касационната жалба са изложени съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че изводите на съда в първоинстанционното решение в частта досежно анализа на незаконосъобразните действия, причинно-следствената връзка и размера на настъпилите вреди са необосновани и неправилни. В съдебно заседание и писмените бележки от 16.10.2013 г., касаторът подържа жалбата по изложените в нея основания. Ответната страна- Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в отговор по касационната жалба от 07.05.2013 г. и в съдебно заседание, чрез процесуалния представител юристконсулт Бисерка Куцарова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, поради липса на отменителните основания посочени в чл. 209 от АПК. Претендира юристконсултско възнаграждение. Ответната страна-"Беткор" ЕООД гр. Белене, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба досежно претендираното обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от от отказа на Регионална дирекция"Автомобилна администрация"-Плевен в лицето но на началника на областния отдел "Контролна дейност-ДАИ"-Плевен да предостави на на касатора 50 броя знаци, талони, протоколи и др. необходими за осъществяване на дейността му по разрешение № 982 от 29.08.2008 г. за извършване на периодични прегледи на техническата изправност на пътни превозни средства. Касационната жалба в останалата и част, намира за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав на трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, я намери процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. С оспореното решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, решаващият съд е отхвърлил предявения от касатора иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Изпълнителна агенция"Автомобилна администрация" гр. София, ул. "Гурко" № 5, за причинени му имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи в размер на 26492 лева, претендирани за периода от 21.10.2009 г. до 08.06.2010 г., в следствие на на спиране на дейността на пункта на дружеството в гр. Белене за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства. Осъдил е дружеството жалбоподател да заплати на ответника сумата от 979,84 лв. -разноски по делото. За да стигне до този резултат административния съд, след като е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност е приел, че предявеният иск е неоснователен. Прието е за неоспорено от страните, че е налице отменен от съда с влязло в сила решение, административен акт издаден от ответника, както и осъдително съдебно решение по чл. 257 от АПК, спрямо началника на регионалната ИА "Автомобилна администрация"-Плевен. Решаващият съд е приел, че не са доказани от ищеца твърдяните имуществени вреди в размера на пропуснатите ползи, съизмерими с таксите, които ищецът е пропуснал да събере от клиентите на пункта за исковия период. Прието е, че не са установени по безспорен начин и причинно-следствената връзка между вредите и отменените като незаконосъобразен административен акт и бездействие на административния орган, както и между самите тях и следователно, след като не е изпълнен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, то иска е неоснователен и следва да се отхвърли. Предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и при спазване на принципа на служебното начало, настоящия съдебен състав, като извърши проверка на съдебния акт, намери, че оспореното решение е валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени вреди, като резултат на пропуснати ползи в следствие на отменената с решение № 1709 от 31.05.2010 г., постановено по адм. дело № 8337/2009 г. на Административен съд София-град, първо отделение, 12 състав, заповед № РД-03-64 от 06.11.2009 г. на и. д. изпълнителен директор на ИА"Автомобилна администрация" гр. София, с която на "ТЮФ Инжинеринг " ЕООД е постановено временно отнемане на печат № 982 и спиране на дейността на пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, до отстраняване на на констатирани нарушения и в резултат на решение № 343 от 0106.2010 г., постановено по адм. дело № 156/2010 г. на Административен съд гр. Плевен с което началника на Областен отдел "Контролна дейност-ДАИ" гр. Плевен е осъден да предостави на "ТЮФ Инжинеринг " ЕООД, поисканите от него на 03.02.2010 г. и заплатени 50 броя знаци, талони, протоколи идр., необходими за осъществяване на дейността му по разрешение № 982 издадено от министъра на транспорта за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства в пункта му в гр. Белене. Въпреки дадените с нарочни определения на съда указания, относно обстоятелството, че ищецът носи тежестта за пълно доказване на твърденията си в исковата молба, той не се е справил с възложената му по чл. 203 от АПК доказателствена тежест. Не е установена по никакъв начин пряката и непосредствена връзка между обявените за незаконосъобразни административен акт и бездействие на административен орган. Липсват доказателства за конкретния размер на твърдяните имуществени вреди и тяхната пряка и непосредствена вързка с обявените за незаконосъобразни административен акт и бездействие на административен орган или конкретно с един от тях. След като изпълнил разпоредбата на чл. 224 от АПК и е съобразил дадените му с решение № 14826 от 15.11.2011 г., постановено по адм. дело № 5587/2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, задължителни указания правилно първоинстанционният съд е приел, че не са доказани тези елементи от посочения по-горе фактически състав, за да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и основателно е отхвърлил иска, поради несправяне на ищеца с възложената му от чл. 203 от АПК доказателствена тежест. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касатора следва да му заплати сумата от 150 лева-юристконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение