Решение № 2596 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2014 г.

Решение № 2596 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2014 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Христов Момчев и Полина Стоянова Момчева против решение № 5619/21.08.2013 г., постановено по адм. д. № 8461/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Николай Христов Момчев и Полина Стоянова Момчева, на осн. чл. 128, ал. 1, т. 7 АПК, да бъде обявено за нищожно или евентуално за недопустимо и да бъде обезсилено опредленение № 6306/09.05.2011 г. на Върховен административен съд, второ отделение, постановено по адм. д. № 5238/2011 г. Съдът е отхвърлил обективно съединените искове като неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. С опредленение № 6306/09.05.2011 г. на Върховен административен съд, второ отделение, постановено по адм. д. № 5238/2011 г. се е произнесъл по определение на Административен съд Варна, с което последният е оставил без разглеждане исковата молба на Момчеви за обезсилване, поради недопустимост, на решение № 109/20.05.2010 г., постановено по адм. д. № 859/2005 г. на Окръжен съд Варна, тъй като решението не е постановено от специализиран административен съд. ВАС е възприел тезата на АС Варна, че разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 7 е приложима само спрямо съдебните спорове, постановени по административни дела от административните съдилища след 1.3.2007 г. Настоящият състав не може да излага съображения за законосъобразността на определение № 6306, тъй като същото е влязло в законна сила и не подлежи на касационен контрол. АССГ е изложил мотиви касателно допустимостта и нищожността на съдебните актове. Приел е, че процесното определение е постановено от надлежен съдебен орган и състав, в пределите на правораздавателната му власт, в изискуемата форма и е подписан. Приел е, че съдържанието му е точно и ясно. Мотивирал се е, че производството, в което е постановен актът не е недопустимо, тъй като актът е постановен в производство, образувано от същите ищци и срещу определението на ВАС. Решението, респ. определението, е нищожно когато не е постановено от съд; постановено е от съд, но извън пределите на правораздавателната му власт; постановено е от незаконен състав; противоречи на основите на правовия ред, съставен от свръх-повелителни норми (например разпорежда пестъпление); изпълнението му е правно и фактически невъзможно при никакви обстоятелства или е напълно неразбираемо, така че волята на съда не може да се изведе и чрез тълкуване. Ноторно е, че не е налице нито едно от визираните обстоятелства. С оглед изложеното се налага извод, че обжалваното решение на АССГ, с което се отхвърлят исковете за обявяване на нищожност, евентуално недопустимост и обезсилване на опредленение № 6306/09.05.2011 г. на Върховен административен съд не страда от пороците, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав