Решение № 7162 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 458/2021 г.

Решение № 7162 от 14.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 458/2021 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Бъргър Хаус" ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк. "Лазур", ул. "Поморийска" № 8, представлявано от управителя Р. И., чрез адв. С., срещу Решение № 1358/19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1560/2020 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което жалбата на дружеството против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-78-0039713/08.07.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, е отхвърлена. Със Заповедта на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект и ограничаване достъпа до него за срок от 14 дни. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че процесната ПАМ не съответства на законовите цели, преследвани от чл. 22 ЗАНН. Счита, че в конкретния случай наложената мярка има характер на санкция, каквато се налага с административно наказание, но не и с ПАМ. Оспорва продължителността на мярката, като твърди, че мотивите на органа в тази насока са бланкетни, което не е съобразено от решаващия съд. Твърди, че принципът на съразмерност, прокламиран в чл. 6 АПК, е нарушен, като правата на касационния жалбоподател са засегнати в по-голяма от необходимата степен. Сочи, че първоинстанционният съд не е формирал собствени мотиви и не е обсъдил възраженията на страната. Претендира отмяна на решението и отмяна на оспорената ЗНПАМ, ведно с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – Бургас, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение в становище по съществото на делото, че касационната жалба е допустима и редовна, но неоснователна. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна. За да наложи ПАМ със Заповед № № ФК-78-0039713/08.07.2020 г., административният орган е приел, че на 04.07.2020 г. при извършена контролна покупка от търговски обект – бърза закуска "Спиди бургер", находящ се в гр., Бургас, жк. "Лазур", ул. "Поморийска" № 8, стопанисван от "Бъргър Хаус" ЕООД, не е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Покупката, извършена от проверяващия екип, е на обща стойност 14, 00 лева. След легитимация от страна на органите по приходите, е разпечатан КЛЕН, от който е видно, че продажбата в действителност не е отразена чрез издаване на фискален бон. Извършено е нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г.), във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, което е довело до налагане на ПАМ съгласно чл. 186, чл. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. При определяне срока на мярката органът подробно се е мотивирал с тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0039713/04.07.2020 г., който е подписан без възражения от присъствалия по време на проверката служител на обекта за бързо хранене. С решението си Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на "Бъргър Хаус" ЕООД против посочената заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при правилно приложение на материалния закон и съобразно неговата цел. Съдът е приел, че Заповедта е мотивирана, като съдържа конкретните фактически и правни основания за определяне продължителността на срока на мярката. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, а аргументите в тази насока са следните: Съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е доразвит с Наредба № Н-18/2006 г. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. В случая не е спорно, че е извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, по-конкретно не е издадена фискална касова бележка. При установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при налагане на ПАМ, действа в условията на обвързана компетентност, като не разполага с право на преценка, дали да наложи мярка, или не, видно от текста на чл. 186, ал. 1 ЗДДС. В тази връзка оплакването на касатора, че процесната ПАМ не съответства на законовите цели, преследвани от чл. 22 ЗАНН, се явява неоснователно. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага, за да бъде преустановено извършването на нарушения от процесния вид, като се цели защита интересите на държавния бюджет, правилното отчитане на приходите от търговска дейност и съответното определяне на публични задължения, което е посочено от органа и съобразено от решаващия съд. По отношение на твърдението, че ПАМ в процесния случай има характер на санкция – същото не може да бъде споделено от настоящия състав. Както вече бе посочено, ПАМ се налага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции при установяване на нарушение по чл. 186 ЗДДС, като има за цел търговецът да бъде лишен от възможност да осъществява своята дейност по начин, който не отговаря на нормативните изисквания, както и същият да бъде подтикнат да вземе мерки, за да приведе организацията на обекта в изисквания от закона ред. Възраженията, че принципът на съразмерност по чл. 6 АПК е нарушен, тъй като според касатора не става ясно как органът е определил продължителността на мярката, също са неоснователни. От използвания от законодателя израз "до 30 дни" следва извод, че при определяне срока на мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът действа в условията на оперативна самостоятелност и има право на преценка какъв срок да определи. За да подлежи на съдебен контрол е необходимо Заповедта в частта, касаеща срока, да е достатъчно ясно и конкретно мотивирана. Видно от административната преписка, органът е съобразил какъв е средно дневният оборот на обекта; наличието на непогасени публични задължения, както и факта, че в заведението е установена организация, която възпрепятства пълното отчитане на оборота. В подкрепа на последното е и обстоятелството, че с Протокола от извършената проверка е установена положителна касова разлика, т. е. парите в касата са повече от тези според фискалното устройство. Макар това обстоятелство да не е изрично посочено от органа сред мотивите относно срока на мярката, същото се явява в подкрепа на необходимостта от наложената ПАМ, за да се преустанови извършване на нарушения от процесния тип. За пълнота на изложението следва да се посочи, че протоколът по чл. 50 ДОПК се ползва с материална доказателствена сила и е в тежест на дружеството да обори констатациите, отразени в него – което не е сторено. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, органът е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от страна на търговеца. Противно на твърденията в касационната жалба, административният съд е обсъдил възраженията на дружеството и е формирал собствени мотиви, които съответстват на установената фактическа обстановка. При този изход на делото разноски се следват на ответника, но такива няма да бъдат присъдени, тъй като същият не се представлява и не участва в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение