Решение № 1836 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2016 г.

Решение № 1836 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2311/2016 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П., гр. С. срещу Решение № 8119 от 22.12.2015 г. по адм. дело № 4889/2015 г. по описа на Административен съд - С. - град.

В касационната жалба конкретно не са посочени касационни основания, но от изложеното в нея е видно, че се поддържат доводи за неправилност на решението поради неверни обстоятелства приети в обжалваното решение. Неправилно е прието, че написването на писмо от кмета е фактическо действие, касае се до писмо, което е назидателно и има за цел да го унижи и санкционира, заканително писмо в което има отправяне на закана. Тези факти не са отчетени от съда, което е довело и до постановяване на неправилно решение. Изложените в касационната жалба доводите могат да бъдат свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът - Столична община, представлявана от кмета на общината поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, обосновано и при правилно приложен материален закон. По исковата претенция на касатора, не са установени наличието на комулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. При наличните доказателства по делото, съдът е формирал правилен извод и е отхвърлил исковата претенция по отношение на ответника - Столична община

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Със съдебно решение № 8119 от 22.12.2015 г. постановено по адм. д. № 4889/2015 г. по описа на Административен съд- С.-град е отхвърлен предявеният иск по чл. 1 от ЗОДОВ от ищеца по делото за сумата 14 000 лева неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника свързани с написването на писмо със назидателно съдържание, съдържащо дори закана с което се цели и е осъществено унизително отношение към ищеца. Писмото е получено от ищеца, като отговор на изпратени от него жалби срещу зам.-кмета на община - район В.

Производството пред АС С. - град е било образувано по предявеният от П. срещу Столична община иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при ответника, които са му се отразили неблагоприятно, причинявайки му неприятни изживявания вследствие на унизителните съдържание на изпратеното до него писмо.

За да отхвърли предявения иск, АС С. - град е приел, че не е налице нито един елемент от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - липсва установено незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на длъжностно лице. Приел е още, че не е налице доказана реално настъпила вреда за ищеца. Развити са подробни мотиви в съдебното решение, че не са налице незаконосъобразни фактически действия и бездействия от страна длъжностни лица от общината.

Съдът е достигнал до извода за липса на пряка причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и твърдяното незаконосъобразно фактическо действие, което обуславя неоснователността на иска за обезщетение за имуществени вреди. Прието е още, че посочените действия са свързани не с лично отношение към ищеца, а в изпълнение на служебните задължения на кмета на общината да отговори на подадените жалби от страна на ищеца. При постановяване на съдебния си акт съдът е развил мотиви, дали е налице извършено незаконосъобразно действие от длъжностно лице при общината и е приел, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест която носи по закон, поради което е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя крайния извод на АС С. -град за неоснователност на предявения от Павлов иск.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата/общината дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна, безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие или акт са причинени вредите /чл. 7 от ЗОДОВ/. Основателността на иск с посочено правно основание чл. 1, ал. 1 от приложимия ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността на държавата/общината, предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен (съгласно чл. 204, ал. 3 от АПК), или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност;

1. вредоносен резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца /имуществена или неимуществена/;

1. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата/общината по посочения ред.

Обосновано АС - С.-град е приел за недоказани твърденията на ищеца за наличието на незаконосъобразни фактическите действия, свързани с "написване на назидателно по съдържание писмо с цел да бъде унизен и санкциониран", от които действия да се настъпили твърдяните вреди. Предметът на спора е уточнен с определението от 13.10.2015 г. а именно: обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и неприятни изживявания причинени от действия на кмета на район Връбница, състоящи се в написване и изпращане на писмо изх. № Рд-9400-121/1, РД-94-Ж-159/1/ от 23.11.2012 г.

За да са незаконосъобразни фактическите действия и бездействия трябва да са извършени в нарушение на материалните и процесуалните норми или да няма законова регламентация за такива действия или бездействия (т. 3 от ТР № 3 на ВКС). Разликата на действията и бездействията с административните актове е, че при действията и бездействията липсва изявление на воля изискваща подчинение. Тук въздействието върху правата и законните интереси е пряко, а не опосредено от подчиняването на властническо предписание от държавен или общински административен орган. Затова и правилно съдът е определил твърдените от ищцеца незаконосъобразни действия на кмета на общината, като извършени законосъобразно с оглед осъществяване на административни задължения.

В тази връзка съдът приема, че не са налице основанията на посочената законова разпоредба чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на предявената искова претенция. Доказателствената тежест в исковото производство е на ищеца и той не се е справил. Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК приложима по силата на чл. 144 АПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В конкретния случай ищеца е разполагал с възможността да поиска и да обезпечи доказателствата в подкрепа на твърденията си. Твърденията на страните не са доказателство в съдебното производство, а подлежат на доказване с относими и допустими доказателства, както правилно е приел първоинстанционния съд. Вярно е, че в административното производство служебното начало е засилено, но това не освобождава ищеца от задълженията му да установи твърдените факти, тъй като в производствата по ЗОДОВ субсидиарно се прилагат разпоредбите на ГПК, и доказателствената тежест в исковото производство както се посочи е на ищеца. От друга страна съдът е спазил изискването на чл. 9, ал. 2 от АПК и е указал на ищеца с определение от 13.10. 2015 г. че не сочи доказателства. Освен това едва с касационната жалба ищецът твърди, че всъщност се касае до съдържанието на писмото, написването на назидателно писмо с цел да бъде укорен и санкциониран", а не от факта, че му е изпратено писмо. Това по своето естество представлява изменение на фактическите обстотятелства, на които се основава искът, т. е. налице е промяна на обстоятелствената част на ИМ и уточнението към нея, която направена едва при касационното обжалване, е недопустима. Предметът на касационната проверка е правилността на решението на административния съд, постановено при надлежно сезиране с посочените пред първата инстанция фактически обстотятелства при редовно подадена искова молба със съдържание, предявено и уточнено пред първоинстанционния съд. Именно с оглед на обстоятелствената част на иска, събраните пред първоинстанциония съд доказателства и извършените процесуални действия от първата инстанция се извършва и касационната проверка.

Правилно съдът е приел е, че липсата на който и да е елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК изключва възможността, държавата да отговаря за вреди по този ред, а в конкретния казус не е установен нито един от тях.

По така изложените съображения не са налице твърдяните в касационната жалба доводи за отмяна на обжалваното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение