Решение № 12098 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8377/2012 г.

Решение № 12098 от 2.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8377/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Съвета за електронни медии (СЕМ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Георгиева, срещу решение № 3363/7.03.2012 г., постановено по адм. дело № 16149/2011 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 103/18.11.2011 г. на СЕМ за установени задължения на "Радио ФМ - Плюс" ЕАД. Касаторът развива доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни аргументи в подкрепа искането са изложени в касационната жалба. Ответникът "Радио ФМ - Плюс" ЕАД - гр. София, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение е отменен АУПДВ № 103/18.11.2011 г. на СЕМ за установени на "Радио ФМ - Плюс" ЕАД задължения за годишни лицензионни такси в общ размер от 5282,60 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат, ВАС е приел, че дружеството не е ползвало лицензиите за периодите, за които е издаден акта. Според приетото, СЕМ не е ангажирал доказателства, че е осъществявал надзор, а безспорно радиопрограма не е излъчвана. При така установената фактическа обстановка и с оглед обстоятелството, че таксите са държавно вземане, което е дължимо само при предоставяне на услуга т. е. осъществяван надзор, съдът е отменил АУПДВ. Така постановеното решение е неправилно. По делото няма спор относно фактическата обстановка, която правилно е установена от тричленният състав на ВАС. Безспорно е, че "Радио ФМ - Плюс" ЕАД (универсален правоприемник на "Орфей Медиа ФМ") е притежавало лицензия № 441-00351/5.07.2001 г. за създаване на радио-програма за разпространение на територия с местен обхват в град София и лицензия № 441-00352/5.07.2001 г. за създаване на радио-програма за разпространение на територия с местен обхват в град Пловдив. Тези лицензии са прекратени с решения № 443 и 442 от 17.11.2009 г. на СЕМ. От тук следва, че за процесния период дружеството е притежавало лицензии за радиодейност като обществен радиооператор на основание чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията (ЗД), във връзка с чл. 115, ал. 1 и 3 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Установено е също така, че в посочения период същото не е притежавало далекосъобщителна лицензия и не е излъчвало радиопрограми. Спорът е относно правилното приложение на закона - чл. 102 от Закона за радиото и телевизията и Тарифата за радио и телевизионна дейност. Съгласно чл. 102, ал. 3 от ЗРТ, радио- и телевизионните оператори заплащат годишна такса за надзор върху дейността им, която съгласно нормата на чл. 102, ал. 6 от ЗРТ размерът, сроковете и начините на заплащането на таксите по алинея трета се определят с Тарифа за таксите за радио и телевизионната дейност, одобрена от Министерския съвет. Наредбата е посочена в акта като основание за определяне на размера на дължимата такса за съответния период. Съгласно така цитираната правна уредба, дължимите от операторите такси, се дължат във връзка с издаването на лицензията и вписването в регистъра по чл. 125к от ЗРТ. Тези такси не са поставени в зависимост от реалното осъществяване на разрешената дейност, поради което са неоснователни доводите за неправилност на решението поради недължимост на таксата поради неизвършване от дружеството на разрешената дейност и надзор върху нея. След като лицензията не е прекратена или отнета по реда на чл. 121, съответно чл. 122 от Закона за радиото и телевизията, няма законови основания регулирането на отношенията между лицензирания оператор и регулаторния орган да се подчинява на режим, различен от установения в закона. Безспорно е, че лицензията е съществувала, независимо от обстоятелството дали "Радио ФМ - Плюс" ЕАД е осъществявало или не разрешената дейност, поради което е незаконосъобразен изводът на съда относно недължимостта на таксата, поради неосъществяване на дейност по лицензията и неосъществяване поради последното обстоятелство на дейност по надзор от страна на СЕМ. Разпоредбата на чл. 102, ал. 3 от закона не изключва дължимост на такса при неосъществяване на дейността на лицензирания радиооператор. Предвид изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че решението следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което жалбата на "Радио ФМ - Плюс" ЕАД да се отхвърли. Обжалваният пред тричленния състав АУПДВ е законосъобразен индивидуален административен акт, издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на изискванията за форма и мотиви, в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон - чл. 102, ал. 3 от Закона за радиото и телевизията. По водене на делото СЕМ не е направил разноски, но е бил представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, "Радио ФМ - Плюс" ЕАД му дължи разноски за юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лв. за двете съдебни инстанции. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,