Решение № 262 от 5.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 207/2010 г.

Решение № 262 от 5.05.2010 г. на ВКС по н. д. № 207/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е за възобновяване по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения Г. С. К. за възобновяване на в.ч.н.д. 2199/2009 г. на Пловдивски окръжен съд и отмяна на постановеното по него определение № 1* от 14.12.2009 г., с което е потвърдено определението на Пловдивски районен съд № 990 от 26.08.2009 г. по ч.н.д. № 3* в частта в която е оставена без уважение негова жалба за съдебна реабилитация по отношение на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 782/2003 г. на ПРС от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Посочените в искането касационни основания са по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че окръжният съд в нарушение на процесуалните правила е приел, че осъдения К. няма право на реабилитация по цитираното дело, независимо от изтеклия законов срок за нейното допускане при разглеждане на делото, с което е нарушен и материалния закон. Прокурорът намира искането за основателно и следва да се допусне реабилитация на осъденото лице. Искането е основателно по следните съображения: С протоколно определение от 26.08.2009 г. по ч.н.д. № 3678/2009 г., Пловдивски районен съд е постановил съдебна реабилитация на осъдения Г. К. по отношение на наложеното му наказание по н.о.х.д. № 63/2006 г. на ПРС - глоба в размер на 800.00 лв. Със същото определение е оставил без уважение негово искане за реабилитация по отношение на наказанието наложено по н.о.х.д. № 782/2003 г. на ПРС в размер на една година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок от три години. Прието е, че не са били налице обективните предпоставки по чл. 87, ал. 1 НК поради това, че не е изтекъл срока определен от закона за да бъде постановена реабилитация. По жалба на осъдения К., Пловдивският окръжен съд е потвърдил определението на Районния съд. След като правилно е определил от кога следва да се счита - тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 НК е установил, че изтича на 7.11.2009 г./дванадесет дни преди провеждането на съдебното заседание/. Независимо от това в нарушение на закона е отказал исканата реабилитация от осъденото лице. Неоснователни са изложените съображения, че това обстоятелства е недостатъчно да се отмени атакуваното определение, защото останалите кумулативно дадени в закона предпоставки, не са актуални към момента на произнасяне, което превръщало въззивната инстанция във втора-първа, без възможност за проверка на нейния съдебен акт по общият ред. Глава двадесет и първа- чл. 313 и сл. НПК, която определя правилата за разглеждане на делата от въззивната инстанция, предмета, пределите на проверката и нейните правомощия, предпоставя процесуална възможност да действа именно като втора-първа инстанция. Няма основание да се приеме, че във висящото производство могат да се изменят обстоятелствата по чл. 87, ал. 1 НК /доказателства за които са приложени по делото/, и след като реабилитационния срок е изтекъл преди разглеждане на делото пред въззивния съд, е следвало да се постанови реабилитация. Неправомерния отказ за реабилитация е довело до неоправдана забава на процеса и отлагане във времето възможността на осъдения, да ползва привилегиите на този институт. Това нарушение може да бъде отстранено и от касационната инстанция по реда на възобновяването, след основанията за това са в полза на осъдения, като се отмени атакуваното определение и се уважи молбата за съдебна реабилитация. К. констатация следва да се отбележи, че неправилно съдебния акт на въззивния съд е озаглавен определение. Съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 НПК, когато съдът се произнася по основателността на жалба постановява решение. Това се отнася и когато въззивната инстанция проверява законосъобразността на определенията по чл. 436 НПК. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,