Решение № 5270 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2018 г.

Решение № 5270 от 9.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10342/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. А., понастоящем в Затвора [населено място], чрез адв. Р. Златанов, срещу Решение № 413 от 28.06.2018 г., постановено по адм. дело № 308/2018 г. по описа на Административен съд П. в отхвърлителната му част. В жалбата се мотивират доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на съдебния акт в оспорената му част, като се постанови ново решение, с което да се уважи иска в пълния размер от 30 000 (тридесет хиляди) лева. Ответникът – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез юрк. М. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първостепенния съд да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна при следните съображения: Производството пред Административен съд П. се е развило по исковата молба на Л. А. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), гр. С., с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г., по време на престоя му в Затвора [населено място], при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", изразяващи се в уронване на човешкото му достойнство и принуда да търпи и върши неща противни на волята му. Претърпените неимуществени вреди е основавал на неосигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода в килията и липсата на такива в наказателната килия; изключително лоша хигиена в отделните помещения (инсекти, гризачи, мухъл и влага). С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, и след обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от А. против ГДИН иск за сума в размер на 300 лева и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 30 000 лева, като неоснователен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в исковия период ищецът е претърпял неимуществени вреди, в резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", като при съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН по отношение на конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите, лошите битови условия в спалните помещения, изразяващи се наличие на мухъл и плесен по стените, както и липсата на достъп до санитарен възел през цялата част от денонощието в наказателните килии, като е направил извод, че битовите условия в Затвора [населено място] създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство, както и че същите условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. За приетото, въз основа на този анализ, фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за частична основателност на иска е в съответствие както с фактически установеното, така и с нормите на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Правилен е извода на административния съд, изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изпълнение на наказанието "лишаване от свобода" от ищеца в периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2018 г. в Затвора – [населено място]. Несъстоятелно е твърдяното в касационна жалба, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон, поради това, че доказателства оборващи твърденията на задържаното лице не са представени. Тежестта на доказване е на административния орган. Съдът в изпълнение на изискванията на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на фактите по делото, като съобразно съдържанието й е приел за доказани твърдени в исковата молба факти. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. На следващо място, законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения – пренаселеност в килиите, лоши битови условия в спалните помещения, изразяващи се наличие на мухъл и плесен по стените, както и липсата на достъп до санитарен възел през цялата част от денонощието в наказателните килии, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора – [населено място], където е изтърпявал наказание ищеца. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото липса на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. При тази фактическа установеност изводът на съда, че искът е доказан по основание е законосъобразен. Основателни обаче са доводите на касатора за неправилност на обжалваното решение в частта му, с която е определен размера на дължимото се обезщетение за причинени неимуществени вреди. По отношение размера на дължимото обезщетение настоящият състав намира, че решаващият съд, изхождайки от конкретно събраните в хода на процеса доказателства, правилно е изтълкувал както разпоредбите на закона, така и практиката на ЕС, отчитайки възраженията и оплакванията на ищеца за характера на увреждането, степента и продължителността на причинените страдания и техния интензитет, както и вредните последици, обичайни за лицата, поставени в условията на затвора, въз основа на което и след приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД е определил размер на обезщетението. Настоящата инстанция споделя разбирането, че посочените обстоятелства имат значение и влияят върху определяне размера на обезщетението. Въпреки това счита, че съдът е определил обезщетението в занижен размер, в сравнение с други случаи в сходни хипотези, определени по дела на лишени от свобода. Съобразно практиката на българските съдилища при подобни правни спорове, и предвид срока, в който е претърпял неимуществените вреди, настоящият състав на ВАС намира, че обезщетение в размер от 1 000 лева отговаря в по-голяма степен на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се счита за доказан, поради което в тази част решението следва да се измени. В останалата част, за разликата от 1 000 лева до предявения размер от 30 000 лева искът, като неоснователен, следва да се отхвърли. Тъй като ищецът не е претендирал лихви върху исковата сума пред първостепенния съд, по този въпрос съдът не дължи произнасяне. При така изложените мотиви обжалваното решение е неправилно в тази част и следва да бъде отменено, а вместо него – постановено друго по съществото на правния спор. Претенцията на ответника за присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция е направена своевременно, но е неоснователна, съгласно приложимата разпоредба на чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение