Решение № 3408 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2465/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано e по касационна жалба на директора на Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама” при община Бургас, подадена чрез юрк. Марев, против Решение № 11111/11.12.2025 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 1488 по описа за 2025 г. на този съд, в частта, в която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № СМ 126608-1/26.06.2025 г., издаден от гл. експерт С. Михайлов, оправомощен със Заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета на Община Бургас, в частта, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО, както следва: данък върху недвижими имоти за 2020 г. в размер 349,03 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 196,85 лв.; данък върху недвижими имоти за 2021 г. в размер 347,87 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 160,97 лв.; данък върху недвижими имоти за 2022 г. в размер 340,33 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 122,98 лв.; данък върху недвижими имоти за 2023 г. в размер 339,23 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 84,02 лв.; данък върху недвижими имоти за 2024 г. в размер 338,13 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 37,15 лв.; данък върху недвижими имоти за 2025 г. за горницата над 247,14 лева до пълния определен размер от 423,67 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 0,00 лв.; такса битови отпадъци (ТБО) за 2020 г. в размер 1376,21 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 776,18 лв.; такса битови отпадъци за 2021 г. в размер 1371,59 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 634,70 лв.; такса битови отпадъци за 2022 г. в размер 1341,89 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 484,90 лв.; такса битови отпадъци за 2023 г. в размер 1337,53 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 331,28 лв.; такса битови отпадъци за 2024 г. в размер 1333,15 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 146,46 лв.;- такса битови отпадъци за 2025 г. за горницата над 775,12 лева до пълния определен размер от 1328,77 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 0,00 лева. Община Бургас е осъдена да заплати разноски в размер на 525,89 лева. Касаторът счита, че съдебното решение е неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК, защото е постановено в нарушение на материалния закон. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че се касае за земеделска земя. Посочва, че процесният поземлен имот е застроен. Излага, че съдът не се е съобразил с чл. 10, ал. 3, хипотеза втора от ЗМДТ. По подробни съображения моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Претендира присъждане на сторените разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна. Прилага писмени доказателства. Ответникът по КЖ – С. И. А., [ЕГН], оспорва чрез адв. Драгнев, касационната жалба в писмен отговор, като неоснователна. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. ВКП – не се явява представител. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта и правилността на съдебното решение в обжалваната част на предявеното основание и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК прецени КЖ като процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество тя е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № СМ 126608-1/26.06.2025 г. на гл. експерт в Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-22016/3/05.08.2025 г. на Директор на Дирекция „МПДТР” Община Бургас. Атът за установяване на задължение по декларация, е издаден въз основа на декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот с вх. № 5202010975/19.06.2025 г. за имот с партиден № 5202Н283982, находящ се на адрес гр. Бургас, м. Черна гора, представляващ земя и сграда, с идентификатор 07079.8.1091, състоящ се от земя с площ 9633,00 кв.м. и застроена площ 640.00 кв.м. с данъчна оценка на земята към 2025 г. 125375,40 лв. и данъчна оценка 125375,40 лв. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството на ползвател. С оспореният АУЗД на А. са определени задължения за периода 2020 г. – 2025 г., за данък върху недвижимите имоти, такса битови отпадъци и лихва за забава, изчислена към 26.06.2025 г. в общ размер на 10 227,40 лева главница и лихви в размер на 2 975,49 лева. По делото е назначена и приета ССчЕ и е разпитан свидетел. С първоинстанционното решение съдът е отменил процесния АУЗД в частта, с която са установени задължения за ДНИ и ТБО, както следва: данък върху недвижими имоти за 2020 г. в размер 349,03 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 196,85 лв.; данък върху недвижими имоти за 2021 г. в размер 347,87 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 160,97 лв.; данък върху недвижими имоти за 2022 г. в размер 340,33 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 122,98 лв.; данък върху недвижими имоти за 2023 г. в размер 339,23 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 84,02 лв.; данък върху недвижими имоти за 2024 г. в размер 338,13 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 37,15 лв.; данък върху недвижими имоти за 2025 г. за горницата над 247,14 лева до пълния определен размер от 423,67 лв. и лихва за забава върху тази главница в размер 0,00 лв.; такса битови отпадъци (ТБО) за 2020 г. в размер 1376,21 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 776,18 лв.; такса битови отпадъци за 2021 г. в размер 1371,59 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 634,70 лв.; такса битови отпадъци за 2022 г. в размер 1341,89 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 484,90 лв.; такса битови отпадъци за 2023 г. в размер 1337,53 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 331,28 лв.; такса битови отпадъци за 2024 г. в размер 1333,15 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 146,46 лв.;- такса битови отпадъци за 2025 г. за горницата над 775,12 лева до пълния определен размер от 1328,77 лв. и лихви за забава върху тази главница в размер 0,00 лв., като е отхвърлил жалбата на лицето в останалата ѝ част. Предмет на касационна проверка е решението в частта, в която е отменен АУЗД. В частта, в която е отхвърлена жалбата на С. А., решението е влязло в сила. Административният съд е преценил АУЗД, като издаден от компетентен орган, в изискуемата форма. Съдебният състав се е мотивирал, че на С. А. първоначално му е било отказано вписването на промяна в трайното предназначение на територията за процесния недвижим имот от „земеделска“ в „урбанизирана“. Според съда едва с постановяване на Решение № 4748 от 08.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2246/2025 г. по описа на ВАС, този въпрос е бил решен с влязло в сила решение, поради което на основание чл. 53а, т. 1 от ЗКИР е извършено изменение в КККР на гр. Бургас. Приел е, че предназначението на територията като „земеделска“ води до извода, че А. не е данъчно задължено лице на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ и е отменил АУЗД в горепосочените части. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на факти, имащи значение за правилното решаване на делото. Съдът необосновано е приел за установено, че С. А. не е данъчно задължено лице на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ. Съгласно цитираната разпоредба, не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия и терен. От доказателствата по делото е видно обаче, че процесният имот е застроен с „вишка за охрана и две сгради халета”. Във връзка с горното следва да се посочи, че противно на приетото от административния съд, настоящата съдебна инстанция счита, че събраните по делото доказателства не изясняват въпроса за статута на процесния имот, имащ значение при определяне дължимостта на ДНИ. Съгласно чл. 2, т.3 от ЗСПЗЗ "земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сград". Установяването на обстоятелството какъв е сатута на имота, е въпрос от решаващо значение за правилното разрешаване на спора, касаещ дължимост на ДНИ, а от там и по аргумент от чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 11 от ЗМД, дължимостта на ТБО. С оглед на факта, че спора по настоящото делото не е изяснен от фактическа страна и предвид материалноправният му обхват, решението в обжалваната част следва да се отмени, а делото трябва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да извърши анализ и разбор на събраните доказателства и да посочи установените от него факти по спора, а оттам да обоснове и съответни правни изводи относно законосъобразността на оспорения АУЗД, въз основа на всички относими доказателства и експертни заключения. При новото разглеждане на делото съдът трябва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение