Решение № 4637 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15562/2010 г.

Решение № 4637 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15562/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на сектор София-РДНСК- Югозападен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 2987/04.10.2010 г. по адм. д. № 7741/2009 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно и недопустимо. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Наталия Йорданова Богданова, от гр. София, чрез процесуалния си представител намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно наведените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Наталия Йорданова Богданова срещу заповед № ДК-02-СО-57/08.07.2009 г. на касатора, с която е наредено да премахне като незаконен строеж " гараж с навес", построен през 1996 г. -1997 г. Според цитираните в заповедта правни норми строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като не съответства на предвижданията на ПУП, а установените нарушения са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1, 5, 6 ЗУТ. Според обстоятелствената част на оспорената заповед е нарушен и чл. 148, ал. 1 ЗУТ. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта. За да постанови този резултат, съдът е развил доводи, че строежът е извършен без строителни книжа, но е деклариран през ноември 1998 г. и е търпим съгласно § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ, тъй като е бил допустим по действащия подробен план, правила и нормативи по време на извършването му. Решение на първо място е допустимо, тъй като е постановено по допустима жалба- с годен предмет на обжалване и при срочно упражнено процесуално правомощие на жалба. Решението е правилно и като съответно на материалния закон при следните съображения: На първо място, разпоредбата на § 16, ал. 2 ПЗРЗУТ визира всички незаконни строежи и приложимостта му в случая съобразно изложените мотиви на първоинстанционното решение е налице, а е и задължение за проверка на наличието на материалноправните предпоставки на цитираната норма от административния орган. На второ място, с оглед правното основание, посочено в обжалваната заповед- чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ във връзка с чл. 154, ал. 2, т. 1, 5, 6 ЗУТ административният акт е незаконосъобразен: Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, посочена като правно основание за незаконност на процесния строеж, препраща само към чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ, но не и към т. 5 и 6 на чл. 154, ал. 2 ЗУТ, както неправилно е посочил административният орган. В случая видно от заключението на вещото лице, гаражът е изпълнен при пълно спазване на одобрения проект, поради което в случая не е налице правното основание, на което се е позовал административният орган- чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. При евентуалната хипотеза на наличие на незаконен строеж поради липса на строителни книжа / отменени впоследствие по административен ред/, то строежът е незаконен, но е търпим съобразно детайлно развитите доводи на решаващия съд. В конкретния казус в обстоятелствената част на оспорената заповед са посочени различни правни норми, визиращи различни материалноправни предпоставки за незаконност на строеж. Нито една от тях обаче не е налице, тъй като посоченото правно основание- чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ не съответства на релевантните а приложението му факти, другото законово основание- чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ не е изрично посочено от административния орган, а само в обстоятелствената част на заповедта е споменато, че има нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ, а и в двата случая строежът е търпим. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение