Решение № 5297 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община, чрез неговия пълномощник, срещу решение 7030/26.11.2021 г. по адм. д. 5597/2021 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно без да излага конкретни касационни основания. Прави възражение за прекомерност на присъдените разноски в полза на заинтересованата страна ПЛ и КО ЕООД. Ответниците началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София и ПЛ и КО ЕООД, чрез своите процесуални представители в писмени становища намират касационната жалба за неоснователна и претендират присъждането на разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното съдебно решение. В касационната жалба е оспорено решението на административния съд в частта за присъдените разноски. Това искане има характер на такова за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложима по реда на чл. 144 АПК, произнасянето по искането за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските е от компетентността на съда, постановил оспорения акт. Предвид изложеното, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, производството да се прекрати и делото да се изпрати на първоинстанционния съд за произнасяне по искането по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските. В останалата си част касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна и срещу годен за оспорване съдебен акт. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от кмета на Столична община срещу заповед 18-4357/19.04.2021 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 и т. 2, ал. 2, ал. 3, чл. 54, ал. 1 и ал. 4 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като се: нанася в КККР поземлен имот с идентификатор 68134.1971.5037, площ 6 кв.м., начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), няма данни за собственост; променят се границите на поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3026, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), собственост на ЕТ ПЛ и КО - Л. Петков, площ преди промяната 734 кв.м., след промяната 1143 кв.м., поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3027, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), собственост на ЕТ ПЛ и КО - Л. Петков , площ преди промяната 984 кв.м., след промяната 1101 кв.м., и поземлен имот с идентификатор 68134.1971.3031, начин на трайно ползване: за второстепенна улица, площ преди промяната 1419 кв.м., след промяната 887 кв.м, с искане за обявяване нищожността на административния акт, алтернативно отмяната му като незаконосъобразен. С определение 4800/29.06.2021 г. по същото дело, съдът оставя без разглеждане жалбата в частта относно възраженията за незаконосъобразност на заповедта. По делото липсват данни този съдебен акт да е оспорен. С обжалваното решение съдът отхвърля искането за обявяване нищожността на обжалваната заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд развива следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен по място, степен и материя орган началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София. Спазена е предвидената в закона писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и придружено от графична част. Не са допуснати нарушения на административната процедура, които да са толкова съществени, че да доведат до нищожност на акта на процесуално основание или до липса на волеизявление. Заповедта е съобразена с материалноправните норми за нейното издаване. Налице са грешки и непълноти в кадастралната карта, тъй като фактическото положение не съответства на документите на собственост на заявителя. Предвид изложеното, оспореният административен акт не страда от описаните в жалбата пороци, до степен водеща до неговата нищожност. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателствата в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че административното производството е започнало по заявление на ПЛ и КО ЕООД за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри изразяващо се промяна в границите на поземлени имоти (ПИ) 68134.1971.3026 и 68134.1971.3027 в съответствие с представените пред органа документи за собственост, като в следствие на промяната са променени и границите на ПИ 68134.1971.3031. Настоящата инстанция споделя извода на решаващия съд, че заповедта не е засегната от толкова тежък порок, който да води до нейната нищожност. Основанията за нищожност са съобразно степента и тежестта на допусната незаконосъобразност при издаването на един административен акт. В случая административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР писмена форма, като е налице ясно формулирано волеизявление и въз основа на фактическо основание, отговарящо на посоченото правно такова, при липса на особени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при липса на превратно упражняване на права от страна на административния орган. Нищожният акт само създава привидност за валидно настъпили правни последици, но в действителност не поражда такива. Нищожност ще е налице при висок интензитет и тежест на нарушенията на законосъобразността, тъй като нарушения с нисък интензитет сочат на унищожаемост на акта. За да е нищожен един административен акт, следва допуснатият порок да сочи на висока степен и тежест на недействителност в хипотезата на материална такава. Това значи административният акт да е лишен от каквато и да е законова опора, а в случая заповедта е постановена на посоченото в нея правно законово основание. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за нищожност на акта поради одобряване на изменението при наличието на материално правен спор по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Изложените доводи сочат на издаден акт в противоречие с материалноправните разпоредби, съответно по съществото си представляват оплаквания за незаконосъобразност на обжалваната заповед, но не и за нейната нищожност. В случая административния орган не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото и при допускането на такива пак би се стигнало до същото решение. Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с оглед предизвикваните правни последици се преследва допустима от закона цел. Освен това дали е налице или не спор за материално право, то това е въпрос на материална законосъобразност на акта, но не и основание за неговата нищожност. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден, съдът правилно е приложил материалния закон. След като по отношение на обжалваното решение не са налице касационните основания за отмяна, за които по реда на чл. 218 във връзка с чл. 209 АПК съдът следи служебно, съдебният акт като материално законосъобразен и обоснован следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и своевременно заявените претенции за присъждане на разноски от ответниците - началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. София и ПЛ и КО ЕООД, такива следва да се присъдят, ако действително са сторени. В полза на Агенция по геодезия, картография и кадастър се дължат такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. В полза на ПЛ и КО ЕООД такива се дължат на основание чл. 143, ал. 3 АПК - възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /петстотин/ лв. съобразно представения от дружеството фактура и отчет от транзакциите по разплащателна сметка. В случай, че направеното възражение за прекомерност от пълномощника на касатора визира и заявеното такова пред настоящата инстанция, същото е неоснователно. Претендираните от дружеството разноски са в размер под минималния определен размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно не подлежи на редуциране. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,