Решение № 46 от 22.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2049/2012 г.

Решение № 46 от 22.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2049/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Саша Раданова Производството е по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Чрез защитник, осъденият С. Е. П. иска възобновяване на вчнд № 3796/2012 г. на Софийския градски съд, след което или постановеното по това дело решение № 1053 от 1.Х.2012 г. да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане, или същото решение да се измени като се намали наложеното общо наказание лишаване от свобода и се определи по-лек режим при изтърпяването му. В съдебно заседание искането се поддържа от защитник. Представителят на ВКПр не го счита за основателно и дава заключение за оставянето му без уважение. ВКС установи: С протоколно определение от 20.VII.2012 г., постановено по чнд № 9360/2012 г. в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, състав на Софийският районен съд е определил на С. Е. П. общо наказание от 1 г. лишаване от свобода измежду наказанията, наложени на П. по нохд № № 4767/2011 г. 2522/2011 г., 1606/2011 г. и 10255/2011 г., всички на Софийския районен съд. По реда на чл. 24 НК е увеличил общото наказание с 6 месеца лишаване от свобода и е постановил изтърпяването му в затвор при строг първоначален режим с приспадане на времето, през което П. е бил задържан за някое от включените в съвкупността престъпления /чл. 59, ал. 1 НК/, както и на изтърпените изцяло или отчасти наказания за тези престъпления /чл. 25, ал. 2 НК/. С обжалваното въззивно решение горното определение е потвърдено. Искането за възобновяване е неоснователно. Не са допуснати претендираните нарушения на материалния закон нито с прилагането по отношение на общото наказание на чл. 24 НК, нито при определянето на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на това наказание. Прилагането на чл. 24 НК е законосъобразно след като наказанията, наложени за включените в съвкупността престъпления, са от един вид-лишаване от свобода. Законосъобразен е размерът на увеличението с 6 месеца, който нито надвишава половината от общото наказание от 1 г., нито увеличеното на 1 г. и 6 месеца общо наказание надвишава сбора от отделните наказания, който е 3 години, или пък максималния размер от 10 години на наказанието за престъпление по чл. 195, ал. 1 НК, за каквито престъпления П. е осъден и с 4-те присъди. Законосъобразни и убедителни са съображенията, с които първоинстанционният съд е защитил взетото решение по приложението на чл. 24 НК. Нарушение на материалния закон не е допуснато и при определянето на затворническото заведение и първоначалния режим на изтърпяване на общото наказание. След като се обсъждат 4 осъждания с наложено наказание лишаване от свобода, неприложимостта на чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС е повече от ясна. Върху законосъобразността на първоинстанционното определение и въззивното решение не се отразява и твърдяният в искането факт, че по някои от присъдите за включените в съвкупността престъпления, наложените наказания са изтърпяни. Съдът е постановил съобразяване с това обстоятелство на основание чл. 25, ал. 2 НК, но дори да не го беше сторил, актът нямаше да страда от налагащ корекцията му недостатък при възможността, дадена с чл. 417, ал. 1 НПК. Имайки предвид казаното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС