Решение № 15212 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2018 г.

Решение № 15212 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1616/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по две касационни жалби, подадени от Т. Данаилов и от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН"), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 347 от 5.12.2017 г., постановено по адм. д. № 435 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение ГД "ИН" е осъдена, на основание чл. 284, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) да заплати на Данаилов обезщетение в размер на 300,00 лв. за претърпените от него неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на Арест – Стара Загора, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия там за периода 20.09.2016 г. – 25.11.2016 г. Искът в останалата му част над присъдената сума на обезщетението от 300,00 лв. до претендираната такава от 10000,00 лв. и относно датата, посочена като начало на процесния период - 19.09.2016 г. е отхвърлен като неоснователен и недоказан. Предвид изложеното в касационната жалба на Данаилов съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в частта, с която искът му за обезщетение за претърпени неимуществени вреди над присъдената сума от 300,00 лв. до претендираната такава в размер на 10000,00 лв. е отхвърлен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за присъждане на обезщетение за вреди да бъде уважен изцяло. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Преди съдебното заседание е постъпила молба от назначения му процесуален представител с характер на писмени бележки. Ответникът ГД "ИН", чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата на Данаилов в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящия съд. По същество моли решението, в обжалваната от Данаилов част да бъде оставено в сила. С касационната жалба на ГД "ИН" съдебното решение, предмет на проверка се обжалва в осъдителната този касатор част. Поддържа се становище, че решението в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения срещу направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи. Иска се отмяната на решението в обжалваната от ГД "ИН" част и отхвърляне на иска. При условията на евентуалност се моли редуциране размера на присъденото обезщетение. Претендира се и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд този касационен жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който поддържа касационната жалба, а по същество моли да се уважи. Представя писмени бележки. Касационната жалба на ГД "ИН" се оспорва от Данаилов, чрез процесуалния му представител, в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваните му части на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които решението в съответните обжалвани от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъдат разгледани досежно тяхната основателност. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. Установеното по делото от фактическа страна въз основа на приобщените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, е дало основание на първоинстанционния съд да направи извод за частична основателност на предявения от Данаилов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него като следствие на условията в Арест – Стара Загора. Съдът приел, че прилагането на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения не налагат непременно въведените в Арест - Стара Загора ограничителни условия за ползване на санитарен възел. В тази насока съобразил, че не са посочени конкретни факти и обстоятелства, за да бъдат определени като необходими спрямо Данаилов ограничения по брой и часове на достъпа до санитарно помещение. Прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения в случая, според съда, са довели до необосновано нарушаване на основни права на Данаилов - право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство и са рефлектирали неблагоприятно върху личната му сфера. Съдът взел предвид установеното по делото, че достъпът до санитарен възел бил три пъти дневно и обстоятелството, че през останалата част невинаги се е осигурявал такъв при изявено желание. На основание това, направил заключение, че изпитваното от Данаилов неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода, предвид продължителността на процесния период, е с висок интензитет. Взел предвид и това, че не са налице данни за повишена нужда при Данаилов от ползване на санитарен възел поради специфики във физиологичното му състояние или заболяване, което да му е причинило значителни вреди. Съдът се позовал на Решение на Съда по правата на човека от 27.01.2015 г. по делото "Нешков и други срещу България", в което е прието, че относителната краткост на този период не изключва автоматично от обхвата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС, Конвенцията) отношението, от което се оплаква лицето, ако всички други елементи са достатъчни, за да се приведе това отношение в обхвата на разпоредбата. Позовал се на § 241 от посоченото решение, където се набляга на възможността за уединение при извършване на физиологичните нужди с каквото Данаилов категорично не е разполагал. Последното, според съда, обуславя настъпването на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Относно твърденията на Данаилов за недостатъчна жилищна площ, първоинстанционният съд приел за установено, че в периода на задържане той бил настанен в две килии, едната от които с площ от 9,60 кв.м., а втората – 6,60 кв.м., оборудвани съответно с три и две легла, които били заети. Въз основа на това приел, че жилищната площ в спалните помещения за всеки от задържаните била под 4 кв.м., като за доказан счел и факта, че през исковия период Данаилов е спал една седмица на пода в килия № 15, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Славов. Съдът установил също така, че осветеността в килиите била слаба като се осигурявала главно от осветителни тела тип "луна", въз основа на което приел, че в помещенията не бил осигуряван достатъчен достъп на дневна светлина. Наред с това счел, че липсвала и осигурена възможност за естествено проветрение, а помещението, в което се е осъществявал "престой на открито", представлявало обособена част от сградата - затворено помещение. Въз основа на гласните доказателства съдът приел, че продължителността на "престоя на открито" бил около 15 минути, което не удовлетворява законовото изискване за осигуряване на задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час такъв. Съдът направил извод също така, че администрацията на Арест – Стара Загора не е осигурила възможност за поддържане на необходимата лична хигиена на задържаните лица, в това число Данаилов. Реално къпането ставало веднъж седмично за кратък интервал от време, което представлявало съществено отклонение от реализиране на задължението за хигиенно поддържане. Прел за установено и бездействие на служителите на ГД "ИН" по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с почистване и наличие на насекоми. В тази връзка съдът кредитирал показанията на свидетеля Славов, които приел, че не се опровергават от представения договор за дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни дейности, доколкото предвидените съгласно неговите клаузи двустранно подписани протоколи за извършени дейности не били представени по делото. Твърденията на Данаилов за неосигурено добро медицинско обслужване в исковия период съдът приел за неоснователни и направил извод, че не е налице незаконосъобразно бездействие на ГД "ИН", което да е причинило неимуществена вреда, пряко произтичаща от неоказване или недостатъчно оказване на медицинска помощ. Неоснователна счел, че е и исковата претенция относно употреба на физическа сила при изявяване на желание за ползване на тоалетна извън установения график. Тези негови изводи не се оспорват с касационната жалба на Данаилов. Приетите за установени по делото обстоятелства - пребиваването в спално помещение с недостатъчна жилищна площ и свързаната с това липса на двигателна активност, преспиване на пода в продължение на една седмица, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение и престой на открито, занижена лична хигиена и хигиена на килиите в тяхната съвкупност и преценени с оглед периода на пребиваване в Ареста – Стара Загора, съдът приел, че водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Счел, че причинените на Данаилов неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката му и са довели до понесени от него страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на тази мярка. Изрично отговорил на възраженията на ГД "ИН", като посочил, че условията, в които е бил поставен Данаилов при пребиваването му в Арест - Стара Загора предвид кумулативния им ефект следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство, като този извод не се променя от факта, че семейството му се състои от голям брой членове, живеещи на един адрес, след като липсват конкретни данни за стандарта им на живот. Въз основа на така приетото, съдът направил извод, че следва да бъде ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на изискванията на чл. 3 ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на Данаилов, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 КЗПЧОС. Счел, че длъжностните лица от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл. 2, т. 3 ЗИНЗС, което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на хуманно отношение и на уважение на присъщото на човешката личност достойнство. Изрично посочил, че по делото няма данни за извършени умишлени действия или бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания, но това не може да изключи нарушението по чл. 3 КЗПЧОС. За ирелевантно намерил обстоятелството, че съществуват обективни трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствие с изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от свобода/задържане под стража. В заключение съдът посочил, че установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на Данаилов, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение, макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно бездействие на арестанта администрация в нарушение на изискването по чл. 2, т. 3 ЗИНЗС, предвид което са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Размерът на обезщетението съдът определил в съответствие с нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) - по справедливост с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Приел, че поведението на Данаилов по време на задържането му не може да бъде възприето като мерило за стойността на паричното обезщетение, дължимо от администрацията за установените нарушения. Съдът съобразил, че по делото не са ангажирани доказателства за такова накърняване на физическото и психическото здраве на лицето, при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко лице, което е задържано при тези условия. Ето защо, при отчитане на периода на задържането и 6-кратното му извеждане за процесуално-следствени действия, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, съдът приел, че исковата претенция следва да бъде уважена до размер от 300,00 лв. В останалата част до размера на претендираното от Данаилов обезщетение от 10000,00 лв. и за начало на процесния период от 19.09.2016 г. (предвид установеното реално задържане от 20.09.2016 г.) искът му бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно. В тези части то е постановено при подробно изяснена фактическа обстановка, а крайните изводи на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. При правилно установена фактическа обстановка съставът на АС – Стара Загора е достигнал до правилен, подробно мотивиран извод, че са налице всички елементи от състава на отговорността по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, респективно за частична основателност на предявената от Данаилов искова претенция във връзка пребиваване в спално помещение с недостатъчна жилищна площ и свързаната с това липса на двигателна активност, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение и престой на открито, занижена лична хигиена и хигиена на килиите за периода 20.09.2016 г. до 25.11.2016 г. Предвид това е определил по справедливост обезщетение, на основание чл. 52 ЗДД до размера на 300,00 лв. от претендирания размер от 10000,00 лв., който извод се споделя от настоящия състав. Неоснователни са оплакванията на ГД "ИН", че от приобщените по делото доказателства не се установява настъпването на твърдените от Данаилов неимуществени вреди във връзка с посоченото по - горе. При съвкупната преценка на всички приобщени по делото доказателства и свидетелските показания, по безспорен начин е установено наличието на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията на ГД "ИН" относно привеждане на арестните помещения в Арест – Стара Загора в тази насока съобразно изискванията на Конвенцията, като част от вътрешното право на държавата. С оглед приетото и установено по делото и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС, обосновано може да се приеме, че страданията, които е бил принуден да търпи Данаилов във връзка с посочените условия в Арест – Стара Загора надвишават неизбежното ниво на страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост по чл. 3 КЗПЧОС, предвид което претърпените от него вреди следва да бъдат репарирани. По силата на общите принципи, уреждащи прилагането на чл. 3 КЗПЧОС, администрацията на Арест – Стара Загора е длъжна да осигури нормални условия за пребиваване в тези места. Конвенцията е ратифицирана от Република България, поради което и на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията има пряко действие и съставлява част от вътрешното право. Спазването на принципите на чл. 3 КЗПЧОС представлява задължение, пряко произтичащо от закон. Липсата на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия; липса на пряка слънчева светлина, естествено проветрение и престой на открито, занижената лична хигиена и хигиена на килиите са причинили дискомфорт и неудобства на Данаилов като задържано лице, които могат да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание и унижаващи достойнството. В тази насока установените по делото факти, преценени в тяхната съвкупност водят на извод за допуснато спрямо него нарушение на чл. 3 КЗПЧОС. Ето защо, правилно е прието от съда, че са налице всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на ГД "ИН", а именно - доказано незаконосъобразно бездействие и настъпила вреда от него в пряка връзка с първото. Исковата претенция правилно е възприета като доказана по основание. Неоснователни са и оплакванията на ГД "ИН" по отношение изводите на съда, основани на свидетелските показания на разпитаното лице Славов. Последните принципно кореспондират на установеното по делото въз основа на писмените доказателства и не се установяват други причини да не бъдат кредитирани. Разликата досежно периода, за който свидетелят установява, че с Данаилов са пребивавали в килията заедно, на която се позовава и подчертава касационният жалбоподател ГД "ИН" не води на обратен извод. Фактът, че Данаилов и този свидетел, според касационния жалбоподател, са пребивавали заедно в едно помещение за не повече от един месец и шест дни, на фона на продължителността на исковия период, по никакъв начин не дава основание да не бъдат кредитирани показанията му. Свидетелят установява съответно на данните от приобщените по делото писмени доказателства, че Данаилов е бил в помещение № 15, предназначено за трима задържани. За това помещение той установява, че за една седмица имало четвърти задържан, което наложило Данаилов да легне на пода на килията. Въз основа на това съдът направил обосновани изводи, които се споделят от настоящия състав. Неоправдани са възраженията на ГД "ИН" за необоснованост на извода на съда, че Данаилов е пребивавал в помещение без пряк достъп до слънчева светлина и възможност за естествено проветряване на помещението. Видно е именно от справките, на които ГД "ИН" се позовава, че осветлението е било "... естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите към арестния коридор и изкуствено осветление от осветителни тела – тип "Луна" и система със захранване 12 волта инсталация" и "... проветряване - аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор по килиите", съгласно първата справка, и съгласно втората: "Имат прозорец с приток на естествена светлина и въздух от буферен коридор и отвор над вратата на килията към арестния коридор. Осветлението се осъществява и чрез изкуствено осветление... Проветряването се осъществява и чрез аспираторна система с въздухоотвод и вентилатор". Свидетелят Славов установява, че този прозорец е затворен с решетка и няма пресен въздух, а свидетелят Стоев, че Данаилов много пъти се е оплаквал, че не му достига въздух. Не се възприемат от настоящия състав и твърденията на ГД "ИН" във връзка с поставянето в килиите на "преносими санитарни възли". Свидетелят Славов установява, че в килиите са ползвани кофи извън времето за извеждане до тоалетна, а данните за снабдяване на Арест – Стара Загора с химически тоалетни са от 2005 г., който момент е твърде отдалечен от исковия период. Освен това, от справката на л. 61 от първоинстанционното дело се установява, че в ареста има 16 килии, от които една със санитарен възел и течаща вода, а видно от становище от 30.11.2005 г. (л. 57 от първоинстанционното дело) на Арест – Стара Загора са разпределени само осем броя преносими санитарни възли. От друга страна, евентуалната основателност на твърдението, че в килиите, в които е пребивавал Данаилов е имало поставени такива санитарни възли, не променя установения по делото факт, че в помещенията (без едно – килия № 7) за настаняване няма течаща вода, необходима на задържаните лица за хигиенизиране след използване на тези санитарни възли. Неоснователни са и оплакванията във връзка с приетото от съда, че на Данаилов не бил осигурен престой на открито. Задължението за осигуряване на престой на открито не е поставено в зависимост от условията, изтъкнати в касационната жалба, свързани с местонахождението на ареста в централната градска част, заобиколен от жилищни сгради. Безспорно е установено, че престоят на открито на задържаните в Арест – Стара Загора лица се е осъществявал в исковия период "... в специално обособено помещение (ЗЗ кв.м.), осигуряващо достъп на свеж въздух и естествена светлина, чрез 2 (два) броя големи четирикрилно прозорци, обезопасени с решетки". Това, както правилно е приел първоинстанционният съд не изпълва законоустановените норми за престой на открито. Не се споделят от настоящия състав оплакванията на Данаилов и тези на ГД "ИН" относно размера на присъденото обезщетение. В съответствие с нормата на чл. 52 ЗЗД, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо конкретно установените по делото обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и последиците за Данаилов, настоящият състав намира, че определеното от АС – Стара Загора обезщетение в размер на 300, 00 лв. за исковия период от 20.09.2016 г. до 25.11.2016 г. ще го възмезди адекватно. При определянето му първоинстанционният съд е отчел кумулативното отражение върху Данаилов на установените фактори на средата, характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите, като така определено то е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от лицето неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. В този смисъл размерът му не се явява несъразмерен, несправедлив и занижен, нито завишен, и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Данаилов. Неоправдано във връзка с определяне размера на обезщетението ГД "ИН" се оплаква, че съдът не съобразил броя деца в семейството на Данаилов, предходните периоди на престой в ареста, броя на регистрираните на адреса му лица. Макар принципно условията, при които Данаилов е живял извън ареста да са относими към преценка на претърпените от него страдания, респективно размера на обезщетението, което му се следва, в случая доказателства в тази връзка не са приобщени по делото. Приложените към касационната жалба са неотносими. Съдът е взел предвид всички установени по делото факти и предвид изложеното в мотивите ги е съобразил при определяне размера на обезщетението. В случая особено значение за индивидуализиране размера на обезщетението има безспорният по делото факт, че практически за целия исков период Данаилов е бил лишен от възможността да ползва правото си от престой на открито, доколкото осъществяваният в Арест – Стара Загора се е провеждал в закрито помещение с прозорци. Предвид всичко гореизложено решението в обжалваните части е обосновано и е постановено при правилно приложение на материалния закон. Като валидно и допустимо, то следва да бъде оставено в сила в тези части. Не са налице твърдените от двамата касационни жалбоподатели основания за неговата отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение