Решение № 13109 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2010 г.

Решение № 13109 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8008/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Копривщица против решение № 325/26.04.2010 г. на Административен съд София-област, постановено по адм. дело № 912/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-14-100/24.09.2009 г. на зам. началник на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Пешеходен мост" над р. Тополница, осигуряващ достъпа до УПИ I, кв. 112 по плана на гр. Копривщица. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени заповедта. Ответната страна ДНСК оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна-издадена от компетентен орган с делегирани правомощия, в предписаната форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за незаконосъобразност на упълномощаването от началника на ДНСК на неговия заместник. Вън от това, че пълномощното е форма на гражданскоправна сделка, неприложима в административното правоотношение, от значение е не наименованието на упълномощителния акт, а съдържанието на волеизявлението. Неоснователно от фактическа страна е оплакването за непосочване на издаващия заповедта орган, тъй като същият е посочен изрично над подписа. Имената на съставителите на констативния акт, както, впрочем и самото му цитиране, не са част от формата на заповедта- чл. 59 АПК. Исканията и възраженията, които административният орган не е уважил, не са конкретизирани и това оплакване не може да бъде разгледано по същество. Установено е, че пешеходният мост не е предвиден с действащ ПУП и е построен не на мястото, на което е бил проектиран и разрешен съобразно виза за проектиране, поради което законосъобразно е счетен за незаконен. При неоснователност на касационните оплаквания решението следва да остане в сила, воден от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд