Решение № 9071 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2009 г.

Решение № 9071 от 7.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4051/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК (отм.) във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК и § 4 от ПЗР на АПК. Образувано е по касационни жалби на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП и ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел", гр. Дупница срещу решение № 263/19.12.2008 г., постановено по адм. дело № 3929/2005 г. по описа на Софийски градски съд, III "г" отделение. Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП обжалва решението в частта, в която е отменен ДРА № 773/25.08.2005 г., издаден от ръководител екип в ТДД гр. Кюстендил, мълчаливо потвърден от директора на Регионална данъчна дирекция гр. София по реда на чл. 121, ал. 4 ДПК (отм.). за определени данъчни задължения на ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел" гр. Дупница за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месец февруари 2000 г. в размер на 764, 31 лв. и начислени лихви в размер на 563, 35 лв. и за месец юни 2003 г. в размер на 1 000 лв. и лихва 266, 87 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора за данъчен период месец юни 2003 г. не е установено по безспорен начин начисляването на ДДС от прекия доставчик, нито са представени доказателства за реалността на доставката, включително и за техническия и кадрови потенциал на доставчика за изпълнението им. В тази връзка касаторът с оплаква, че неправилно съдът е приложил чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) при приложение, че няма доказателства за реалността на доставката. Неправилни според касатора са и изводите на съда по отношение на приложението на чл. 111 ДПК (отм.) предвид данъчния период за месец февруари 2000 г., тъй като броенето на срока започва след изтичане на годината, в която е подадена справката-декларация за периода или в случая това е от 01.01.2001 г. и изтича на 31.12.2005 г. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу данъчния ревизионен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Испиридинова, която представи писмени бележки. Ответникът по тази касационна жалба ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел" гр. Дупница не е взел становище. ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел" гр. Дупница обжалва решението в отхвърлената му част, както и за размера на разноските от 300 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са оплаквания за некомпетентност на органа, издал актовете за възлагане на ревизията, като в случая не са представени доказателства по чл. 235, ал. 2 ДПК (отм.), както и допуснато нарушение по чл. 68, ал. 2 ДПК (отм.). Касаторът се оплаква, че съдът не се е произнесъл по всички наведени възражения срещу данъчния ревизионен акт, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е спазена според касатора императивната разпоредба на чл. 108, ал. 6 ДПК (отм.) екземпляр от данъчния ревизионен акт не му е връчен, освен това липсва опис на приложените доказателства, не е представен заедно с акта лихвен лист, както и актът за възлагане на ревизията е с фиксиран срок, а ревизията не е приключила в този срок, без да има акт за изменение на срока. Останалите оплаквания се свързват с преценката на доказателствата и заключението на съдебно-счетоводната експертиза (допълнително заключение). Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на данъчния ревизионен акт, а алтернативно се иска обявяване нищожността в посочената част. Ответникът по тази касационна жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП я оспорва. Представителят но Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София, а касационната жалба на ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел" за неоснователна. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустима, а разгледани по същество касационната жалба на дирекция "ОУИ" гр. София е основателна, а тази на ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел" е неоснователна по следните съображения: По касационната жалба на дирекция "ОУИ" гр. София. Неправилно градският съд е приел относно данъчен период месец февруари 2000 г., за който данъчните органи не са признали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 764, 31 лв., че съгласно чл. 111 ДПК (отм.) не е следвало да се образува ревизия, тъй като задължението за подаване на справка-декларация и плащането на данъка е възникнало към 14.03.2000 г., а ДРА е издаден на 25.05.2005 г. Броенето на този срок по чл. 111 ДПК (отм.) започва от изтичането на годината, в която е подадена данъчната декларация или е възникнало задължение за подаването й, поради което в процесния случай това е 01.01.2001 г. и срокът изтича на 31.12.2005 г. В този смисъл неправилно първоинстанционният съд е приел, че не е спазен 5-годишния срок за образуване на ревизия, поради което и решението в тази част следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК ще следва делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да се произнесе по съществото на спора в тази част дължи ли се или не право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период месец февруари 2000 г. В частта, в която е отменен акта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за месец юни 2003 г. съдът неправилно е приложил чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Тази правна норма намира приложение само в случаите, когато се установи по категоричен начин, че извършената доставка, обективирана във фактурата е реално осъществена. В процесния случай по делото такива доказателства по делото няма. Плащането на данъка по ДДС-сметка не е достатъчно, за да се ползва получателят по доставката от изключението, предвидено в чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Като е приел, че правото на приспадане на данъчен кредит се дължи, прилагайки разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) съдът е допуснал нарушение при прилагането на материалния данъчен закон и съществени нарушения на съдопоризводствените правила, състоящи се в неправилна преценка на доказателствата по делото. При това положение решението в тази обжалвана част като неправилно следва да бъде отменено и да се постанови друго решение на основание чл. 222, ал. 1 АПК, като се отхвърли жалбата в тази част срещу данъчния ревизионен акт. По жалбата на ЕТ "Лъчезар Илински - Ел Сигма Ел". Правилно решаващият съд е приел, че не се дължи правото на приспадане на данъчен кредит по фактура № 1395/26.11.2000 г., издадена от "Респра" ЕООД. Данъчната фактура е издадена след дерегистрацията на прекия доставчик по ЗДДС (отм.), която е от 01.01.1998 г. Законово изискване по чл. 64, т. 1 и 2 ЗДДС (отм.) в редакцията с ДВ, бр. 111/1999 г. е и получателят и доставчикът да са регистрирани по ЗДДС (отм.) лица. В случая това изискване за доставчика не е спазено, поради което правилно не е признато правото на приспадане на данъчен кредит. Същото се отнася и до фактура № 1391/25.10.2001 г., поради което дерегистрацията на доставчика преди издаването на фактурата, не може да доведе до признаване на получателя претендираното от него материално право, поради неналичие на изискването по чл. 64, т. 2 ЗДДС (отм.)в редакцията на закона с ДВ., бр. 111/1999 г. За данъчни периоди месец декември 2000 г. и февруари 2001 г., издадени от ЕТ Марияна-Радослав Илиев" от заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че този доставчик не е подал справки-декларации и дневници за продажби, нито пък в счетоводството му има осчетоводяване на фактурите. При това положение не може на получателя по доставките да му се признае правото на приспадане на данъчен кредит, поради неизпълнение изискването на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Осчетоводяването на процесните фактури в счетоводството на касатора, не може да доведе до други изводи, поради което правилно първоинстанционният съд е постановил решението в тази обжалвана част. За доставките по фактури, издадени от ЕТ "Тамая-Траянка Янкова" през месец юли 2001 г. не са представени доказателства нито време на данъчната ревизия, нито при съдебното обжалване на акта, тъй като не е установено нито начисляването на ДДС по процесните фактури, нито реалното осъществяване на доставките. Затова и отказа за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е основателен на основание чл. 64 във връзка с чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Неоткриването на доставчика е възпрепятствало данъчните органи да извършат проверка за наличие на положителните предпоставки, посочени по-горе за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. И при съдебното обжалване при условията на пълно насрещно доказване тези обстоятелства не са установени, поради което в тази част решението на съда е правилно. Правилно съдът е приел в решението си, че за периода от месец юни 1999 г. до месец януари 2000 г. е следвало сумата от 2 278, 07 лв. да бъде приспадната, като и изрично е уточнено, че тези изводи са основани само по данни от счетоводството на жалбоподателя, без обаче да е извършена проверка при и данъчните органи за да се проследят приходната сметка и подадените справки-декларации за установяване, че тази сума произтича от ДДС за възстановяване. Правилно съдът е обосновал тези си изводи и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като посочената сума произтича от ДДС за възстановяване за периоди от 1999 г., които обаче не са предмет на процесната ревизия. Правилно съдът е направил разграничение между отделните понятия приспадане и възстановяване, както и процедурата по прихващане, която за последната законосъобразни са изводите на съда, че се извършва само от данъчните органи, докато за приспадането зависи от волята на данъчния субект. В тази част в касационната жалба няма конкретни оплаквания за нарушения, допуснати от съда. Основните оплаквания на касатора са насочени към действия, извършени от данъчните органи. Проверката за валидността на акта се извършва от първоинстанционния съд, тъй като проверката за законосъобразност включва и посочената проверка относно действителността на издадения акт. Правилно и обосновано в решението си съдът е изложил мотиви относно компетентността на органа, издал данъчния ревизионен акт, поради което неоснователно касаторът се оплаква, че не са спазени изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 68 ДПК (отм.). Относно неспазването на срока за извършване на ревизията, това оплакване също е неоснователно и правилно първоинстанционният съд е приел, че с нарочен акт срокът е удължен. Неоснователни са и останалите оплакване, че на касатора данъчните органи не са връчили препис от данъчния ревизионен акт, липсата на опис и лихвен лист. Тези възражения е следвало да се направят пред първата съдебна инстанция. Освен това дори тези нарушения да са налице, те сами по себе си не могат да доведат до материална незаконосъобразност на обжалвания акт, което и не налага обявяване нищожността на данъчния ревизионен акт. Правилно е решението и в частта за разноските. С оглед изложеното по-горе касационната жалба на едноличния търговец е неоснователна, а решението на съда в посочените обжалвани части не страда от пороците, посочени от касатора, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На дирекция Обжалване и управление на изпълнението" гр. София не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските хонорари. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,