Решение № 1019 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2020 г.

Решение № 1019 от 26.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9538/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от юрисконсулт А. Петков, срещу решение № 3431/30.06.2020 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 13562 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 356/25.10.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/. Според касатора първоинстанционното решение не съдържа отговор на оплакванията от първоинстанционната му жалба. Отправя упреци към познавателната дейност на съда, довела до констатации за несъответствие между декларирания и установения при мониторинга отнет воден обем, както и за липса на плащане на дължимата такса за водоползване. Ревокира и доводите срещу АУПДВ от първоинстанционното оспорване – за липса на форма на акта и за значението на несъответствието между декларацията по чл. 194б, ал. 1 ЗВодите и информацията по чл. 194б, ал. 3 от закона; за допуснати при издаването на акта нарушения на административнопроизводствените правила. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и на АУПДВ. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АССГ АУПДВ, издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", са установени в тежест на [фирма] задължения за такса за водовземане от повърхностен воден обект за отчетен период 2018 г. по разрешително № 003532/16.02.2005, продължено с решение № 290/22.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите в общ размер 104 574. 12 лева с лихви за забава 7 320. 77 лева. Задължението за такса е определено за пропуснато годишно количество вода с обем 124 493 000 куб. м. при цена 0. 0012 лева и коефициент на корекция 0. 7. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 194, ал. 2 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване - чл. 1, т. 1, б. "а"; чл. 3, ал. 1; чл. 7, ал. 1; чл. 11, ал. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 3. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд на [фирма] е издадено разрешително № 003532/16.02.2005, продължено с решение № 290/22.10.2010 г., издадени от министъра на околната среда и водите, с които е разрешено водовземане от яз. Тополница с цел на водоползването напояване; посочен е лимит на ползваната вода от водния обект В две основни /от 21.01.2019 г. и 25.01.2019 г. / и една коригираща декларация /от 16.04.2019 г./ по чл. 194б, ал. 1 ЗВ титулярят на разрешителното посочил различни отнети годишни водни обем, като по коригиращата декларация е 58 744 000 куб. м. с дължима такса в размер 49 344. 96 лева. Длъжностни лица от басейновата дирекция извършили проверки за изчисляване на размера на дължимите от [фирма] такси за водовземане за период 2018 г., като са съставили констативен протокол № Пз-224/25.06.2019 г. Установеният по протокола отнет воден обем е в размер 124 493 000 куб. м., определен по измерено количество според таблица с месечни отчети. Приложена е единична цена от 0. 0012 лева/куб. м. от т. 3 на таблицата по чл. 12, ал. 1 от Тарифата и корекционен коефициент 0. 7 по чл. 12, ал. 3, т. 1 от Тарифата. Изчислена е такса за водовземане за 2018 г. в размер 104 574. 12 лева и е констатирано, че тя не е заплатена. Длъжникът е уведомен за задълженията си в покана от 10.07.2019 г., в която са описани констатациите по протоколите. Според административния съд АУПДВ е издаден от компетентния орган по чл. 195б, ал. 1 ЗВодите. Актът отговарял на изискванията за форма. Фактическите основания за издаване на акта били обвързани с резултата от осъществен по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ контрол и с декларации от задълженото лице по чл. 194б, ал. 1 ЗВ. Инстанцията по същество не е установила изчислителни грешки при определянето на размера на таксата, като размерът на публичните вземания е проверен със заключение на СИЕ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Не се основава на съдържанието на първоинстанционното решение доводът за липса отговор на оплаквания от първоинстанционното жалба. В мотивите на съдебния акт е обсъдено становището на жалбоподателя и са обективирани правни изводи по това становище. Решението отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 1 и ал. 2 АПК. Без да се твърдят опущения на съда в процеса на доказване констатациите от първоинстанционното решение са обвързващи за касационния съдебен състав – чл. 220 АПК. Касаторът е субект на правото на водовземане. Правото на водовземане се упражнява възмездно – срещу задължение за заплащане на такса /чл. 194, ал. 1, т. 1 ЗВ/. Вземанията за неплатени по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ такси по този закон се определят с АУПДВ, издаван от директора на басейновата дирекция по реда на ДОПК /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. Титулярят на правото на водовземане не е въвел твърдение за плащане на дължимата такса, та този факт да се включи в предмета на доказване /вж. чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 153 ГПК/, а и не е посочил доказателствени средства за този факт. Затова и съобразен с правилата на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК е отказът на съда да приеме за настъпили правните последици на юридическите факти, които жалбоподателят е бил обвързан да установи. Изискването към формата на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК е спазено с въвеждането на твърдение за осъществено от адресата на акта водовземане от повърхностен воден обект /в случая и въз основа на издадено разрешително/ без таксата да е заплатена в срока по чл. 194б, ал. 2 ЗВ и към момента на издаване на АУПДВ. Неточното във времево отношение изпълнение на публичното задължение е от значение за обезщетението за забава /вж. чл. 195в, ал. 1 ЗВ/, а отрицателният юридически факт на отсъстващото изпълнение се преценява към момента на издаване на акта с арг. от чл. 142, ал. 1 АПК. Касаторът не прави конкретни възражения за начина на изчисляване на размера на публичните му задължения, а проверката за изчислителни грешки е направена от административния съд с източник на специални знания. На касатора е връчен препис от констативния протокол за определяне на размера на таксата за водовземане, който, като документ по чл. 195б, ал. 2, т. 4 ЗВ, е от значение за установяването на задълженията с акта на директора на басейновата дирекция. Така е осигурено правото на страната по чл. 34, ал. 1 АПК да участва в производството. При проверките на длъжностните лица от дирекцията е определен по показания на средства за измерване отнет воден обем, но въз основа на таблица с месечни отчети и участието или не на представител на длъжника няма как да влияе на съдържанието на утежняващия административен акт, та да се определи като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение