Решение № 7244 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 168/2016 г.

Решение № 7244 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 168/2016 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Г. Р. от гр. Пловдив, против решение № 2141 от 04.11.2015 г. по адм. дело № 3351/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ЗРИ-475 (1)/12.11.2014 г., на кмета на район "Източен", община Пловдив. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - кмет на район "Източен", община Пловдив, чрез юриск. Добрикова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за обоснованост и законосъобразност на решението и предлага да бъде потвърдено изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ЗРИ-475 (1)/12.11.2014 г., на кмета на район "Източен", община Пловдив, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж, съставляващ "пристройка към източната страна на съществуващи гаражни клетки с идентификатори 56784.528.421.2 и 56784.528.421.3, намиращи се в югозападната част на общински имот 56784.528.421 по КК на гр. Пловдив, съответно УПИ XV-309 в кв. 55 (стар), 25-нов по плана на кв. "Чайка"- Пловдив, с приблизителни размери 1.5м/7.0м, разположени по дължината на незаконно преустроения гараж до жилищната сграда с цел обособяване на баня, тоалетна и кухненски бокс, с административен адрес гр. Пловдив, ул. "Славянска" № 72". Прието е, че не са оборени с доказателства в процеса залегналите в Констативен акт № 110 от 15.10.2014 г. констатации за липса на строителни книжа за процесния незаконен строеж. Изложени са мотиви за приложимост нормата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ по отношение на процесния строеж, който е безспорно незаконен по т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ и няма статут на "търпим строеж", както по смисъла на § 16, така и по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, т. е. подлежи на премахване. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В изпълнение на служебното начало по чл. 171, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК, на жалбоподателя са дадени изрични указания и възможност за ангажиране на доказателства, вкл. и трикратна възможност за внасяне депозит за допуснатата съдебно-техническа експертиза. Доказателства не са ангажирани, а липсата на строителни книжа по смисъла на т. 2, ал. 2, чл. 225 ЗУТ за процесния незаконен строеж не се оспорва, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Изводите за неприложимост на режима за търпимост, залегнали в оспорения административен акт също не са оборени с доказателства, поради което обосновано жалбата срещу заповед № ЗРИ-475 (1)/12.11.2014 г., на кмета на район "Източен", община Пловдив е отхвърлена като неоснователна. Неоснователно е възражението по касационната жалба досежно легитимността на съставителите на Констативен акт № 110 от 15.10.2014 г., тъй като актът е съставен от служители на район "Източен", община Пловдив, при надлежно сформирана работна група в хипотезата на ал. 2, чл. 224а ЗУТ. Твърденията, че незаконния строеж представлява преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56 от ЗУТ, освен, че се въвеждат за първи път в касационното производство, се явяват и голословни, неподкрепени с доказателства. Освен това процесната пристройка не попада в обхвата на визираните в чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми обекти, с оглед предназначението й / увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и обслужващи дейности/. Пристройката е изградена от тухлена зидария, покрита с бетонна плоча с дебелина 0.1м и е трайно прикрепена към терена, което отново сочи на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПР на ЗУТ. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,