Решение № 8525 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2017 г.

Решение № 8525 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2051/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Агенция "Митници" (АМ), подадена чрез процесуален представител срещу решение № 389 от 12.01.2017 г., постановено по административно дело № 131/2016 г. от Административен съд Х., с което е отменена негова заповед № 393/11.01.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - С. Х. С. чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното пред настоящата инстанция решение е постановено от компетентния административен съд след надлежното му сезирани с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и законни интереси са засегнати от него, при което е валидно и допустимо. АС-Х. по жалба на Стефанов отменя заповед № 393 от 11.01.2016 г. на директора на Агенция "Митници", с която е прекратено служебното правоотношение на Стефанов поради съкращаване на длъжността "митнически инспектор" с ранг V младши в М. С. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във връзка чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), Постановление № 393 на Министерски съвет от 2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на Министъра на финансите. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че длъжността, заемана от Стефанов не е съкратена реално. Този извод е изведен въз основа на събраните в хода на производството доказателства, от които се установява, че общият брой на служителите в Агенцията е запазен, макар броят на длъжността "митнически инспектор", каквато е заемал Стефанов да е намалена с 37 щатни бройки от 795 на 758, като в структурата на същата са налице общо 20 щатни бройки за същата длъжност в различни структури - 1 бр. в М. Б., 5 бр. в М. П., 8 бр. в М. А. С. и 6 бр. в М. С.. С оглед на това съдът е заключава, че при така установените факти е налице превратно упражняване власт при извършеното съкращение в рамките на оперативната самостоятелност на органа. Постановеното решение е правилно, но не по мотивите изложени от първоинстанционния съд. В оспорената заповед като фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение на С. Х. С. са посочени Постановление на Министерския съвет № 393/2015 г. за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници" и заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на министъра на финансите. Със заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. Министърът на финансите, считано от 00 ч. на 11.01.2016 г. закрива следните митнически учреждения: 1. С. Т. митническо управление; 2. Жп гара С. М. пункт; 3. К. А. М. пункт; 4. К. М. бюро; 5. Свободна зона С. М. бюро; 6. Х. М. бюро, като в т. II от същата заповед, считано от 00.00 часа на 11 януари 2016 г. се създават следните митнически учреждения: 1. В структурата на М. Б.: 1.1. Жп гара С. М. пункт; 1.2. К. А. М. пункт; 2. В структурата на М. П.: 2.1. С. М. бюро; 2.2. К. М. бюро; 2.3. Х. М. бюро. Изрично в от т. V - 3 от горепосочената заповедта е разпоредено, че дейността, компетентността, правата и задълженията на С. - Териториално митническо управление, М. С., преминават към С. М. бюро преминават към М. П.. Същевременно с направената промяна в Устройствения правилник на Агенция "Митници" (УПАМ) ДВ бр. 2 от 8.01.2016 г. в сила от 11.01.2016 г. се установява, че в структурата на Агенцията, посочена в чл. 7 не съществува М. С.. При това в случая е налице съкращаване на администрация - с приемането на промените в УПАМ на практика е закрита административната структура на М. С.. Констатираното разминаване между промяната в чл. 7 УПАМ и заповедта на министъра на финансите, в която не е изрично посочено закриването на цялата структура, а закриване на отделни звена в същата и откриването им в структурата на други митници води до два извода: 1. налице е преместване на звена от една структура в друга и 2. в случая заповедта не отразява конкретно направените промени в структурата на Агенцията с промените в Устройствения правилник. Няма спор, че АМ е централна администрация на изпълнителната власт по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 6 от Закона за администрацията (ЗА) и е структурирана в отделни звена в съответствие с разпоредбите по Г. втора от с. з. В съответствие с тази обща разпоредба специалният закон - чл. 7, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) Агенцията е определена като централизирана административна структура, но същевременно е посочено, че същата се състои от множество структурни звена - Централно митническо управление (ЦМУ) и митници. Последните от своя страна, съгласно ал. 4 на цитирания текст са структурирани в териториални митнически управления (ТМУ) и митнически бюра и/или митнически пунктове. Същевременно от разпоредбите на ал. 5 и ал. 7 се установява, че ЦМУ и ТМУ имат конкретни законови регламентирани правомощия, които са идентични като организиране, ръководство, контролиране и отчитане дейността, но на различно ниво, като ЦМУ осъществява тази дейност за цялата митническа администрация, а ТМУ за включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове. В тази насока следва да бъде съобразено и приложената в конкретния случай разпоредба на чл. 8 от ЗМ, предвиждаща, че митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". При тази законова уредба безспорно следва извод, че ТМУ са самостоятелни административни звена, включени в структурата на АМ. Предвид тази законова уредба и установеното преминаване на дейността, компетентността, правата и задълженията на администрацията на М. С. към други митници следва извод, че в случая е налице териториално структурно звено от АМ, чиято дейност е преминала към други териториални структурни звена, при което в случая е налице закриване на администрацията на това структурно звено. При това в случая без съмнение е налице закриване на администрация и преминаване на дейността й към друга такава. От изложеното следва, че в случая не е налице съкращение на длъжността, заемана от Стефанов, тъй като макар като правно основание органът по назначението да е посочил чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - съкращение в щата, като фактическо основание органът сочи именно заповед № ЗМФ-1257 от 14.12.2015 г. на Министъра на финансите, с която са закрити всички звена на М. С. и изрично е посочено, че дейността, компетентността, правата и задълженията им преминават към други митнически учреждения, аналогични на закритите следва извод, че са възможни две хипотези: 1. в случая е налице съкращение на администрацията по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл, в която е била длъжността на служителя; 2. при така разпореденото преминаване на дейността, следва логичен извод, че длъжността, заемана от служителя не е съкратена, а е налице хипотезата на чл. 87а ЗДСл. В тази насока следва да бъде посочен и факта, установен от назначеното по делото вещо лице, че към 11.01.2016 г. от общо 330 служители на М. С. са преназначени 246, освободени са 70 и са налице 14 вакантни позиции. Същевременно вещото лице установява, че след извършеното преназначаване са налице 23 вакантни позиции в М. Б., 6 в М. В., 6 в М. Л., 4 в М. Р. и 7 в М. Ю.. Отделно от това щатната численост на ЦМУ е увеличена с 40 щатни бройки. При това неправилен е изводът в обжалваното решение за неприложимост на разпоредбата на чл. 87а ЗДСл. Цитираната разпоредба предвижда, че при преобразуване на администрация, при преминаване на дейност от една администрация в друга, както и при преминаване на дейност от закрита администрация в друга (както е в конкретната ситуация), служебното правоотношение с държавния служител не се прекратява. В случая при безспорно установеното преминаване на дейността на администрацията - М. С., към други митници и извършеното преназначаване на част от служителите също води до извод, че е приложима разпоредбата на чл. 87а ЗДСл. Настоящият състав не споделя становището, че за да е налице съкращение на администрация е необходимо да престане да съществува цялата такава и е неприложима при закриване на отделни нейни звена, тъй като тогава предвид специфичната дейност на всяка администрация разпоредбата на чл. 87а ЗДСл не би могла да намери приложение. За посочената хипотеза законът изрично разпорежда, че служебното правоотношение с държавния служител се запазва. В случая от доказателствата по делото безспорно е установено наличие на свободни щатове за длъжността, заемана от Стефанов - в администрацията на митниците, в които е преминала дейността на М. С. - 1 в М. Б. и 5 в М. П., в които структури са преминали длъжностите от закритата М. С., при което следва извод, че заповедта е незаконосъобразна. Този извод следва, както от факта, че при закриване на администрация служебните правоотношения със служителите се прекратяват в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗДСл или същите се преназначават по реда на чл. 87а от с. з. При това обосновано в обжалваното решение е прието, че в случая служебното правоотношение на Стефанов е прекратено при превратно упражняване на власт от страна на органа, тъй като макар броят на служителите, заемащи тази длъжност да е намален са налице свободни такива, при което органът е упражнил правомощията си при в нарушение на закона. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК АМ следва да бъде осъдена да заплати на С. Х. С. направените деловодни разноски пред касационната инстанция в размер на 580 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение