Решение № 542 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2012 г.

Решение № 542 от 14.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12124/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1622 от 10.07.2012 г., постановено по адм. д. № 1916/11 г. Пловдивският административен съд, второ отделение, ХII-ти състав, е отменил Решение за определяне на митническа стойност № 1143 от 28.06.2011 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което на основание чл. 201, пар. 1, б. "а" и § 2 от Регламент ЕИО № 2913/92 на съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, ап. 1, 1, чл. 232,пар. 1, б. "б" от същия регламент и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 - mn материал на ленти, напечатан, с дебелина, непревишаваща 0,10 мм, непредназначен за хранителни продукти, с нето тегло 775 кг. и код по ТАРИК 3920202999 по ЕАД № 10ВG0030000Н0017215 от 9.02.2010 г. е определена нова митническа стойност и на "Садат" - ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Сюхейла Куртулду е определен данък добавена стойност за довнасяне в размер на 1 210,29 лв. ведно с прилежащите лихви за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 9.02.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции в кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валута и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката", кл. 45 "Уточняване", кл. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията", като е осъдил Митница Пловдив да заплати на "Садат" - ООД - гр. Пловдив разноски по делото в размер на 262,61 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Златина Бояджиева в качеството й на процесуален представител на началника на Митница - Пловдив. В същата се правят оплаквания, че решението на Пловдивския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди Решение № 1143 от 28.06.2011 г. на Началника на Митница - Пловдив. Претендира се присъждане на разноски. Ответното по касационната жалба дружество "Садат" - ООД - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се заплащане на разноски. Заинтересуваната страна - директор на ТД на НАП - гр. Пловдив, не е взела становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Пловдивският административен съд е отменил Решение за определяне на митническа стойност № 1143 от 28.06.2011 г. на Началника на Митница - Пловдив, с което на основание чл. 201,пар. 1, б. "а" и § 2 от Регламент ЕИО № 2913/92 на съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, ал. 1, 1, чл. 232, пар. 1, б. "б" от същия регламент и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 - mn материал на ленти, напечатан, с дебелина, непревишаваща 0,10 мм, непредназначен за хранителни продукти, с нето тегло 775 кг. и код по ТАРИК 3920202999 по ЕАД № 10ВG0030000Н0017215 от 9.02.2010 г. е определена нова митническа стойност и на "Садат" - ООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Сюхейла Куртулду е определен данък добавена стойност за довнасяне в размер на 1 210,29 лв. ведно със прилежащите лихви за забава, считано от датата на поставяне на стоките под режим - 9.02.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции в кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валута и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката", кл. 45 "Уточняване", кл. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". Съдът е описал подробно цялата фактическата обстановка по издаването на обжалвания митнически акт /стр. 2 - 4 от мотивите/, както и основанията на митническия орган за определяне на задължения по чл. 201,пар. 1, б. "а" и § 2 от Регламент ЕИО № 2913/92 на съвета, във връзка с чл. 201, § 3 и чл. 214, ал. 1, 1, чл. 232, пар. 1, б. "б" от същия регламент и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС. Описани са събраните в хода на делото писмени доказателства. Изложени са мотиви, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при нарушаване на формалните изисквания за издаването на индивидуален административен акт, допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, поради което са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ. Прието е, че оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като в него не са изложени мотиви защо при наличие на различни документи, които установяват различна цена на внасяните по ЕАД стоки се дава вяра на тези, които са представени по линия на международното митническо сътрудничество, а не се дава вяра на документите, които са представени от дружеството при подаването на ЕАД. Допълнително е отбелязано, че липсват мотиви как е определена дължимостта и размера на транспортните разходи, добавени към митническата стойност, като тези изводи не се променят от представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, доколкото мотиви за начина на определяне на тези разходи не се съдържат в самия административен акт. Решаващият съд е приел, че липсата на мотиви е такова съществено нарушение, че опорочава издадения административен акт, тъй като лишава контролиращата го съдебна инстанция от възможност да провери неговата правилност, като това само по себе си е достатъчно да се отмени процесното решение, без да се разглежда спора по същество. Съдът е квалифицирал като основателно и възражението на задълженото лице за допуснато нарушение на административно-производствените правила изразяващо се в това, че дружеството не е било уведомено за извършваната повторна проверка и по този начин е лишено от възможността да направи възражения и да ангажира доказателства във връзка с обстоятелствата за промяна на декларираната митническа стойност. Допуснатото в този смисъл нарушение на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ е преценено като съществено и ведно с липсата на мотиви прави издадения акт незаконосъобразен. Решаващият съд обаче не е спрял в разсъжденията си дотам, а е изложил и мотиви защо приема, че обжалваният митническия акт е незаконосъобразен и поради допуснато нарушение на материалния закон. На база на даденото тълкуване на начина на определяне на митническата стойност на внасяните стоки, анализ и съпоставка на събраните по делото писмени доказателства, относими към тази стока е прието, че представените по линия на международното сътрудничество от страна на турските митнически власти писмени доказателства не доказват договорната стойност на стоките, която да е реално платена или да подлежи на плащане, и която да е различна от декларираната от вносителя. На база на това и с оглед на привилата за разпределяне на доказателствената тежест /чл. 170, ал. 1 от АПК/ е изграден извод, че митническият орган не е ангажирал доказателства, които по категоричен и безспорен начин да установят факта, че договорената и подлежаща на плащане цена е различна от декларираната. Отбелязано е още, че по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват други плащания от българското дружество към износителя /турско дружество/, освен установеното плащане по фактурите, представени с митническата декларация. На база на изложеното са направени крайни изводи, че с обжалваното решение митническият орган неправилно е определил друга - по-висока митническа облагаема стойност на внасяните стоки, като констатациите му не се подкрепят от събраните доказателства, което обуславя и необходимостта от отмяна на процесното решение. Съдът е посочил и това, че митническият орган не пристъпил към определяне на митническата стойност по реда на чл. 36 и 37 отЗМ, поради което не следва да бъдат обсъждани предпоставките на тези разпоредби. В решението административният съд е изложил обстойни мотиви защо намира, че обжалваното митническо решение се явява незаконосъобразно в частта относно определеното задължение за лихви, като изводите му в тази насока са изградени на база на тълкуване на относими към спора разпоредби на българското законодателство и регламент № 2913/1992 г., в това число и на позоваване на съдебна практика на Съда на Европейския съюз. Решението на Пловдивския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се правят в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че обжалваното митническо решение няма мотиви, тъй като при липса на еднозначни и категорични доказателства в подкрепа на твърдението на вносителя за действителната пазарна стойност на стоките, началникът на митницата правилно е приел, че облагаемата митническа стойност на внасяните стоки следва да се определи на база на представените от турските митнически власти търговска фактура и износна митническа декларация. Направените оплаквания са не основателни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от съда. В случая няма спор, че ответното по касация дружество "Садат" - ООД - гр. Пловдив е извършило внос на mn материал на ленти от Република Турция, като спорът се свежда до това каква следва да бъде митническата облагаема стойност на тези стоки - дали тази, която е декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, или тази, определена на база на търговска фактура, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че обжалваният митнически акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Този негов извод е логически обоснован, изграден на база на всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства, при правилно тълкуване на материалния и процесуалния закон, и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Не може да бъде споделено оплакването, че решаващият съд неправилно е приел, че обжалваният акт е немотивиран. Изложените мотиви от съда за допуснато нарушение на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ не се споделят от настоящата инстанция, тъй като допуснатото нарушение на тази разпоредба в съдебната практика се квалифицира като "несъществено", тъй като няма пречка въпросните възражения и доказателства да бъдат направени и ангажирани в хода на административното или съдебното обжалване на акта. Но останалите изводи за липса на мотиви на митническия акт са логически обосновани и се споделят от настоящата инстанция. С оглед на правилата за издаване на административни актове при наличие на противоречие между отделни писмени документи митническият орган е следвало да изложи мотиви защо възприема едните, респективно защо не кредитира другите, като липсата на мотиви в тази насока лишава контролиращата съдебна инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт. Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че при липса на ясни и категорични други доказателства митническият орган правилно е определил митническата облагаема стойност на база на доказателствата, представени от турската митническа администрация. Писмото на турската митническа администрация само изпраща фактурата и ЕАД без да отразява като официален удостоверителен документ стойността на износа, поради което представената с него фактура, съдържаща по-висока стойност на внасяните стоки не може да бъде разглеждана като официален документ, каквито доводи са развити в жалбата. При това положение правилно е прието от административния съд, че представените от турската митническата администрация доказателства не оборват представените от вносителя "Садат" - ООД писмени доказателства относно договорената и заплатена цена. Правилен е и изграденият извод, че с оглед на правилата на разпределяне на доказателствената тежест и при липса на оспорване на представените от "Садат" - ООД писмени доказателства, митическият орган не е установил по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната, поради което издаденият митнически акт се явява незаконосъобразен. Направените оплаквания по отношение на изводите на административния съд за недължимост на лихвите също са неоснователни, доколкото недължимостта на главното вземане определя и недължимостта на акцесорното такова без да бъде обсъждан въпросът по същество. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - гр. Пловдив не страда от твърдяните в касационната жалба пороци и при условията на чл. 221, ал. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. От ответника по касация се претендират разноски за настоящата инстанция, но доказателства за извършени такива /заплатено адвокатско възнаграждение/ не са представени, поради което претенцията следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,