Решение № 3652 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Х. Пинто, в качеството му на изпълнителен директор и представляващ "СОФ Кънект" АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Г. Костадинова, против Решение 2163 от 02.04.2024г. на Административен съд - София-град по адм. дело 10377/2023г. С него се отхвърля жалба на дружеството против Предписание по т. 2.2 и 2.3 от 02.02.2023г. в Допълнение към Протокол за извършена проверка ПР2235789 и ПР2303775 от 31.01.2023г. с искане за прогласяване на нищожността му. С предписанието се предписва на дружеството работодател да начисли на А. Ч. А., [ЕГН] разликата до пълния размер на положения от него труд през м. октомври 2022г. и работодателят да изплати на А. Ч. А. разликата до пълния размер за положения от него труд през м. октомври 2022г. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено противоречие с трайната практика на Върховен административен съд, поради което се иска отмяната му. Поддържа, че установените нарушения при издаване на акта са в достатъчна степен и основание да се приеме, че е нищожен. Поддържат се съображения по съществото на спора пред първата инстанция от фактическа страна, поддържани и пред административния съд. Ответникът, Дирекция Инспекция по труда чрез процесуален представител юрисконсулт Бонева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът, А. Ч. А. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на страните, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от изпълнителния директор на "СОФ Кънект" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Христофор Колумб", 1 против цитираните предписания. Жалбата е част от жалбата на дружеството против Наказателно постановление 22-2300134, издадено от директор дирекция "Инспекция по труда" гр. София, в която жалба дружеството е оспорило предписанията като нищожно, като част от оспорването на основанието за издаване на наказателното постановление. По така оспореното предписание за нищожност съдът е отделил производството и го изпратил по подсъдност на административен съд за отделно разглеждане, в което производство е постановено обжалваното решение. Възраженията са за съществени пороци на предписанието до степен, които го правят нищожно, която нищожност се иска да бъде прогласена. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна, тъй като констатираните нарушения на материалния закон не са в степен да водят до нищожност на акта. Определението за нищожност е изведено в мотивите като съществени пороци, при които акта не може да бъде издаден, позовавайки се на теорията и практиката, при липса на законова уредба и определение на "нищожността" на административните актове. При установеното от фактическа и правна страна е изведен правен извод, че нито едно от нарушенията поотделно и в тяхната съвкупност при издаване на административния акт не водят до неговата нищожност, а следва да се ценят в хипотезите на унищожаемост, за което срокът за обжалване е пропуснат от дружеството. Решението е правилно. Теорията и съдебната практика са извели съдържанието на нищожността на административните актове, в което се включват фактически и правни изводи, че установените пороци са от категорията за пълна липса на условията и предпоставките за издаване на акта, когато административният акт е изцяло лишен от законно основание, когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган или е издаден в преследване на цел, забранена от закона. В настоящият случай следва да се разграничат констатираните пороци при издаване на акта, за които ако беше подадена жалба в срока за обжалване, може да се обсъжда предмет на спора- законосъобразност. В допустимия в настоящето производство предмет на съдебния спор за нищожност на административния акт, констатираните пороци, ако са налице такива, и тяхната степен на засягане на административния акт е преценена правилно от съда с подробни и обосновани мотиви, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 150 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение