Решение № 50074 от 27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1098/2022 г.

Решение № 50074 от 27.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1098/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Елеонора Чаначева Производството е по чл. 290 ГПК. Г. А. И., Ж. А. М., В. А. И. и А. Ю. И., в качеството им на правоприемници на А. Г. И. са подали касационна жалба против решение № 259 от 20.12.2021 г. по гр. д. № 440/2021 г. на Пловдивски апелативен съд. Касаторите, чрез пълномощника си – адв. П. К. са поддържали оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. По-конкретно са изложени подробни съображения, за това, че направеното увеличение на иска е в рамките на законосъобразно предприети действия по изменението му само досежно размера. Ответникът по касация – ЗК "Лев инс" АД [населено място], чрез пълномощника си – юрк Ч. е на становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение правилно е отчело недопустимостта на осъщественото увеличаване на иска. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 50261 от 18.04.2023 г. на ВКС, І т. о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е обезсилил решение № 260028 от 12.03.2021 г. по т. д. № 134/19 г. на Хасковски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Г. против ЗК "Лев инс" иск с правно основание чл. 432 КЗ за разликата над 60 000 лв. до пълният предявен размер от 300 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 31.01.2018 г. и в същата част въззивната жалба е оставена без разглеждане, като е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, възивният съд е приел, че първоначално предявеният от А. Г. И. иск по чл. 432 ГПК е бил заявен като частичен за сумата 25 500 лв. Пред първата инстанция е направено искане за изменение на иска, като същият е увеличен до размер на 300 000 лв., но не е било направено уточнение дали иска се предявява като частичен. В последното по делото заседание първостепенният съд допуснал увеличението. При така установената фактическа обстановка, съставът е приел, че тъй като спорът е търговски, изменение на иска е могло да бъде направено най-късно до подаването на допълнителната искова молба, като чл. 372, ал. 2 ГПК бил специален и съответно приложим в случая спрямо общото правило на чл. 214, ал. 1 ГПК. Така е достигнат изводът, че увеличението на иска е допуснато в нарушение на закона и съответно е недопустимо, поради което и решението в частта над 60 000 лв. / поради липса на жалба в тази част/, следвало да бъде обезсилено, а жалбата като недопустима следвало да се остави без разглеждане. За релевантен, съобразно изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК е приет въпроса - " При търговски спор, увеличението на размера на иска, попада ли сред действията, изчерпателно изброени в чл. 372, ал. 2 ГПК, които следва да се извършат в ограничения преклузивен срок или се прилага общата разпоредба на чл. 214 ГПК". Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разрешението му, обективирано с решение № 146/17 г. по т. д. 61210/16 г. на ІV г. о., с което при мотивиране отговора на поставения въпрос изрично е прието, че преклузията на чл. 372, ал. 2 ГПК не се отнася до искане за изменение единствено на размера на иска, а търговецът би бил ограничен със сроковете по чл. 372, ал. 2 ГПК само при промяна на основанието или петитума на иска, тъй като увеличението на размера не предполага защита, различна от предприетата от ответника, в което е и правния смисъл на посоченото законово ограничение. Тази практика изцяло се споделя от настоящия състав. С оглед изложеното се налага извод, че въззивният съд е постановил неправилно решение. Този извод произтича от единствения мотив на състава довел до постановения правен резултат – а именно недопустимост на осъщественото увеличаване на иска, въпреки, че то е било валидно процесуално въведено от ищеца, чрез неговия пълномощник. Така с определението от 08.02.2021 г. първостепенният съд, противно на изразеното разбиране от решаващия състав, не е осъществил процесуално нарушение, нито е постановил недопустим съдебен акт като е отхвърлил иска до пълният му предявен размер от 300 000 лв., тъй като законосъобразно е отчел направеното увеличение на цената на иска и се е произнесъл съобразно него. Постановеният в този смисъл съдебен акт е валидно съдебно решение, поради което, като го е обезсилил въззивният съд е допуснал нарушение на закона. Той е дължал произнасяне по въззивната жалба по същество. Доколкото същият е счел недопустимо решението в обжалваната част и го е обезсилил без да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба решението му следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав, който да осъществи тези процесуални действия. С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на Пловдивски апелативен съд, за ново разглеждане като въззивният съд следва да се произнесе по постъпилата въззивна жалба. При новото разглеждане на делото ще бъдат присъдени и направените в това производство разноски – арг. чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение