Решение № 7535 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Профи кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, жк „Мотописта“, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, ет. 10, срещу Решение № 9066 от 06.03.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по административно дело №7468/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед №5851 от 29.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на „Профи кредит България“ ЕООД е забранено да използва нелоялна търговска практика, по смисъла на чл. 68г, ал. 1 във вр. с чл. 68в от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), а именно: в противоречие с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност и с чл. 32 ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) кредиторът да задължава потребителите при пълно и частично предсрочно погасяване на кредита да заплатят възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ в пълен размер и възнаграждението за допълнителна услуга „Флекси“ за периода между настъпилата и следващата падежна дата, както и да не намалява общите разходи при пълно или частично предсрочно погасяване на кредита.

Касационният жалбоподател – „Профи кредит България“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства и възражения на жалбоподателя, като е изложил мотиви относно други/различни заповеди на КЗП за установяване на нелоялна търговска практика. Твърди, че съдът не е направил проверка на законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК в съответствие с чл. 168 АПК. Произнесъл се е по различно от посоченото в заповедта правно основание. Оспорваната заповед е за нелоялна търговска практика по чл. 68г, ал. 1 ЗЗП във вр. с чл. 68в ЗЗП, а съдът се е произнесъл по чл. 68д, ал.1, предл. първо ЗЗП.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт или да върне делото за ново разглеждане на друг състав на първоинстанционния съд. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции.

Касаторът се представлява от управителя и гл. юрисконсулт Наталия Лозанова.

Ответникът по касационната жалба – председателят на КЗП в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е образувано по повод постъпили множество жалби от потребители.

На 07.11.2024 г. с изх. №Ц-03-9157 от „Профи Кредит България" ЕООД е изискано представянето на договор за потребителски кредит (ДПК) над 200 евро, със срок за погасяване по-дълъг от три месеца, сключен с физическо лице след 01.01.2024 г, по който са избрани и закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, както и цялото досие към него. Изискана е и информация за общия брой на сключените договори за потребителски кредити през периода 01.01.2024 г. - 30.09.2024 г., с разбивка: „брой договори без допълнителни услуги“ и „брой договори, по които са избрани и закупени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

На 11.11.2024 г. с вх. № Ц-03-9157 в ТО Монтана при КЗП са представени от „Профи Кредит България" ЕООД:

• Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт № 40028087515 от 02.09.2024 г., ведно с досието към него, както и

• информация за сключени 16 010 на брой договори за потребителски кредит в периода 01.01.2024 г. -30.09.2024 г., като кредиторът е отказал да предостави изисканите от административния орган данни за броя на договорите с включени допълнителни услуги.

След запознаване с Договор № 40028087515 от 02.09.2024 г., проверяващите установили, че същият е сключен за кредит в размер на 600.00 лева, който следва да се издължи на 12 (дванадесет) броя месечни вноски, 11 от които в размер на 100.79 лева всяка и една (последна) в размер на 100.73 лв. при следните параметри:

• Сума на кредита: 600.00 лева; Срок на кредита 12 месеца;

• Размер на вноската по кредита: 61.79 лева, ГПР 47.60%, Годишен лихвен процент 41.00%;

• Лихвен процент на ден: 0.11% Дължима сума по кредита: 741.42 лева";

Регламентирано е също, че при кандидатстването си за потребителски кредит кредитополучателят изрично е поискал да закупи допълнителни незадължителни услуги, които са посочени в т.V от договора, като възнаграждението за тях е следното:

• за допълнителна услуга „Фаст“ - 270.00 лв.;

• за допълнителна услуга „Флекси" - 198.00 лв.

Посочено е, че възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна, незадължителна услуга, става изискуемо с подписването на договора за потребителски кредит, но се разсрочва за срока на договора на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита, като в случая размерът на вноската за закупените допълнителни услуги, е 39.00 лв.

Към договора е приложен погасителен план, като в Колона № 5 е посочен размер на вноската по кредита - 61.79 лв., в Колона № 3 - каква част от погасителната вноска е за погасяване на главницата, а в Колона № 4 - лихвата. В Колона № 6 е посочен размерът на възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга – 39.00 лв. към всяка погасителна вноска и в Колона № 7 е записан общ размер на вноската – 100.79 лв., респ. 100.73 лв. за последната, (погасителна вноска плюс възнаграждение за предоставяне на допълнителна услуга) или общо дължими по договора - 1209.42 лв.

Съгласно т. 15.1. от Общите условия към договора, допълнителната услуга „Фаст" предоставя право на кредитополучателя за приоритетно разглеждане и становище на искането му за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, незакупили допълнителна услуга „Фаст“, в рамките на 1 (един) час от постъпване на искането му.

Съгласно т. 15.2. от Общите условия към договора, допълнителната услуга „Флекси" предоставя право на потребителя да променя едностранно погасителния си план на кредита. Безспорно се установява, че дължимата сума за двете услуги в размер общо на 468.00 лв. представлява 78 % от размера на предоставения кредит, а от искането за кредит е видно, че източник на дохода на кредитополучателя е пенсия за дете с увреждания.

Представено е становище от кредитора, в което е заявено и от което става ясно, че размерът на възнаграждението за представяне на допълнителните услуги не е включено в размера на годишния процент разходи.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

Съдът приема, че по делото безспорно се установява, че жалбоподателят „Профи Кредит България" ЕООД извършва търговска дейност. Също така приема, че цялостното представяне заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител. Така използваната търговска практика въвежда потребителя в заблуждение относно общите такси и разходи по кредита и икономическите последици от сключването на договора. Сочи, че така установените обстоятелства водят до извода, че невключването на сумата за допълнителна услуга по кредита в общия ГПР води до разлика между формално посочения и действително прилагания размер и представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, пр. 1 ЗЗП.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е неправилно.

Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда.

Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като съдът не e обсъдил и анализирал посочените от органа фактически и правни основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт и наведените от жалбоподателя подробни възражения.

Първоинстанционният съд приема, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, която разпоредба не е посочена в обжалвания административен акт. Забранената с оспорваната заповед заблуждаваща нелоялна търговска практика е по чл. 68г, ал. 1 във връзка с чл. 68в ЗЗП.

Изложени са мотиви извън предмета на правния спор. Лисват собствени мотиви на съда, които да разгледат в конкретика съответният казус, като в съдебното решение не е обсъдено нито едно от направените от жалбоподателя възражения.

След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден оспорваният в настоящото производството административен акт, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Липсата на обосновани правни изводи на съда досежно посочените от административния орган основания за издаването му, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие и защита на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта.

При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение