Решение № 13662 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15052/2018 г.

Решение № 13662 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15052/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Пожарлиев, С. Папаринова, К. Георгиев, С. Николова, Р. Николов и Р. Николова срещу Решение № 1674/8.10.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 674/2018 г., отхвърлящо жалбата им против Заповед № ДК-10-ЮИР-4/29.01.2018 г. на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, с която е отхвърлено оспорването на Разрешение за строеж № 41-"З"/21.09.2017 г. на главен експерт при община Бургас, издадено в полза на собствениците на УПИ XXVI-208, кв. 17 по плана на ж. к. "Лазур", гр. Бургас, за "Монтиране на метална врата на част от прохода към вътрешния двор на сграда" в имота, като РС е оставено в сила.

Началникът на РДНСК - Югоизточен район е на позиция за правилност на решението, останалите ответници не вземат участие в производството.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК.

1. РС е оттеглено от издателя му с Решение № 2992/26.10.2017 г. Оттеглящият акт е бил обжалван от титулярите на разрешението с подадена до началника на РДНСК жалба от 10.11.2017 г.

а. Въпреки че е отразил довода на жалбоподателите относно оттеглянето на РС и е констатирал факта на подадената жалба против акта по чл. 91, ал. 1 АПК, съдът не е проявил процесуална активност да изясни съдбата на това оспорване, вкл. образувано ли е съдебно производство по него, нито в мотивите към решението е обсъдил значението му за законосъобразността на заповедта, чийто предмет е проверката на РС.

б. Допуснато е процесуално нарушение, което е съществено, тъй като решаването на въпроса дали РС е оттеглено правомерно е обуславящо спрямо контрола върху заповедта на началника на РДНСК, а при висящо производство пред съд би било налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК за спиране на производството по обжалване на контролната заповед. Ако решението за оттегляне на РС влезе в сила, тогава би отпаднал предмета на осъществената с потвърдената заповед проверка на разрешителното, което предопределя и резултата от предявеното пред административния съд оспорване.

2. Отделно от горното основание, което е достатъчно за отмяната на съдебното решение, и в случай че оттеглянето на РС бъде отменено или обявено за нищожно в приключило с окончателен акт обуславящо производство, при проверката на правилността на заключението на контролния орган за законосъобразността на РС съдът трябва да извърши аргументирана преценка разрешеният обект всъщност принадлежи ли към категорията на строежите и при положителен отговор – дава ли текстовата част на РС яснота относно конкретното местоположение на разрешената метална врата и съответства ли на него ситуационна скица с реквизитите по чл. 153, ал. 1, изр. 3 вр. чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ.

а. Не всеки обект с преградна функция представлява ограда. Основаният на това естество на металната врата извод на съда, че тя е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ е по съществото си немотивиран. Квалификацията на обекта предполага анализ на техническите му характеристики, ситуиране спрямо границите на имота, начина на закрепването и въздействието му върху субстанцията на земята или друг обект, ако не е обявен от закона за строеж по предназначението си. Предпоставките за определяне на обекта като съоръжение по чл. 147, ал. 1, т. 2 ЗУТ от издателя на РС не са обсъдени в мотивите към съдебното решение.

б. За да изключи собствениците в етажната собственост от кръга на лицата, чието съгласие е условие да се разреши изграждането на преградната врата – чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ и чл. 38, ал. 1 ЗС, съдът се е позовал на положението и начина на изпълнение на обекта. Данните са почерпени от безкритично кредитирана ситуационна скица, която обаче не е надлежно индивидуализирана в РС като предпоставка да се приеме несъмнено за неразделна част от акта. Скицата не е датирана, не е посочен нейният съставител и липсва одобряване от административния орган. Доколкото скицата замества инвестиционния проект, който не се изисква за строежи по чл. 147, ал. 1 ЗУТ, тя трябва да бъде съобразена с РС. Меродавни са вписаните в разрешението видове строително-монтажни работи – чл. 153, ал. 1, изр. 2 ЗУТ. Първичната преценка относно параметрите на строежа се извършва спрямо предвижданията на РС, а не по конкретизиращата разрешението скица, дори и при основание тя да бъде ценена. Затова е било дължимо съдът да формира фактическите си изводи за характеристиките на строежа като изхожда от разпоредителната част на РС и ако тя изпълнява изискванията към формата му по чл. 59, ал. 2, т. 5 и т. 8 АПК (втората разпоредба по повод (не)възприемането на ситуационната скица като приложение към РС).

3. а. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение на процесуално основание и връщането на делото за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при спазване на дадените указания.

б. По съдебните разноски ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото – чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение