Решение № 606 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2008 г.

Решение № 606 от 14.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9608/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Владимир Ангелов Бозмов от гр. Варна против решение № 701/14.05.2008 г., постановено от Административен съд гр. Варна по адм. д. № 1027/2007 г. Поддържа се твърдение за неправилност поради нарушение на закона, без изрична конкретизация на съответната норма и закон. Обстоятелствено се развива теза за неправилност, която може да се квалифицира като такава за необоснованост на оспореното решение. Ответникът по жалбата - областният управител на Варна - не е взел становище. Заинтересованата страна Станка Минчева чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Останалите заинтересовани страни не са заявили становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Счита оспореното решение за правилно, тъй като касаторът, жалбоподател и в първоначалното производство, не е установил на какво основание е ползувал имота и по какъв начин е бил вписан като собственик в разписния лист на ПНИ за същата местност през 2002 г. Не било установено да е приключила процедура по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и да е заплатен имота на бившия собственик, респ. неговите наследници, тъй като преведените суми не са цялата му цена и не ставало ясно защо са преведени. Освен това заповедта на областния управител, с която е изменена предходна такава, третираща същия имот била издадена въз основа на влязло в сила съдебно решение, с което било постановено имотът да се запише в кадастралния план и регистър на името на наследниците на Михаил Михалев. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима процесуално. По същество, по наведените касационни доводи Върховният административен съд установи от правна и фактическа страна следното: Административният съд в гр. Варна е бил сезиран с жалба от касатора на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ срещу заповед на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти в частта й относно имот № 3096, за който твърдял, че неправилно и незаконосъобразно като собственици на същия в ПНИ и регистъра към него са вписани наследниците на Михаил Георгиев Михалев, тъй като той е бил ползувател и като такъв е придобил собствеността. Жалбата е отхвърлена като неоснователна. Съдът е приел, че жалбоподателят не е установил по надлежен ред, че е бил ползувател и като такъв е станал собственик на спорния имот. При това в регистъра като собственици са записани наследниците на Михаил Михалев, представили в подкрепа на това си право влязло в сила съдебно решение. Касаторът оспорва съдебните изводи. Счита, че неправилно е прието, че не е бил ползувател респ. собственик на имота и не е заплатил цялата негова стойност на бившите собственици. След като са били обезщетени като такива не е следвало да бъдат вписани в плана като собственици. Според него съдът безкритично е приложил влязлото в сила съдебно решение, тъй като е трябвало да анализира фактите по доказателствата и прецени по същество кой е действителния собственик на процесния имот. Възраженията на кастора са неоснователни и не могат да бъдат възприети, тъй като в тях не се отчита, че производството е по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на същото е законосъобразността на заповедта на областния управител, с която се утвърждава ПНИ и регистъра на собствениците, който е неразделна част от него. Планът на новообразуваните имоти се изработва за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С този план се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това не изключва възможността в плана да бъдат включени и имоти, които не са отнемани, за които има издаден нотариален акт преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи или на друго основание. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4, изр. 3 от ППЗСПЗЗ предвижда, че данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Регистърът удостоверява правото на собственост върху конкретен имот, който може да е придобит, както от бивш ползвател, така и от възстановен собственик. Няма пречка като собственик на новообразуван имот да бъде вписано и лице, чието право на собственост не е отнемано. В настоящия случай процесният имот е записан в регистъра и съответно в ПНИ въз основа на влязло в сила съдебно решение което е задължително за съда и страните и като собственици са отразени наследниците на Михалев. Обстоятелството, че жалбоподателят не е притежавал документ за собственост не е опровергано. Твърденията му относно придобиване на собствеността от него като ползувател не са установени както в първоначалното, така и настоящето производство. Липсват безспорни данни за приключила по отношение него процедура по оценка, за да е налице влязъл в сила акт по трансформация. Подобни данни не биха могли и да бъдат обсъждани в настоящето производство, което се развива след приключила процедура, свързана с трансформация на правото на ползуване в такова на собственост. При колизия в доказателствата, сочещи, че носители на правото на собственост са повече лица, спорът между тях не би могъл да се разглежда в производство като настоящето, което е административно, а в спорното исково. До този извод правилно е стигнал в мотивите си и административния съд. Решението му е обосновано, преценени са безспорно установените факти и от тях е изведен законосъобразен извод. Не са налице сочените порции, които да обуславят касационно отменителни основания и същото като законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в състав на четвърто отделение