Решение № 12684 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7689/2016 г.

Решение № 12684 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7689/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. С. О., в качеството му на ЕТ "А. О.", с. Б., О. С., против решение № 783 от 19.04.2016 г., постановено по адм. дело № 1257/2015 г. по описа на Административен съд П.. Направени са оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушения на закона и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Ответникът по жалбата, директор на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район /БДУВИР/ взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд П. се е развило по жалбата на А. С. О., в качеството му на ЕТ "А. О." срещу решение № РР-2127/15.01.2015 г. на директора на БДУВИР, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително за водовземане от повърхностен обект - р. А., с разрешена цел производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Б. река", в землището на с. С., О. С., с титуляр ЕТ "А. О.", последно изменено с решение от 29.03.2010 г. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на закона. Този извод се основава на наличието на установените от административния орган предпоставки на чл. 118ж, т. 4 и т. 5 от Закона за водите /ЗВ/, основаващи неоснователност на искането на жалбоподателя. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Установено е от доказателствата по делото, че ЕТ "А. О.", с. Б., е титуляр на разрешително за водоползване № 300514/7.09.2004 г., последно изменено с решение № РР-918/29.03.2010 г. на директора на БДУВИР. Разрешено му е водоползване от воден обект река А., с цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Б. Р." и място на водовземането руслото на р. А., с. С., О. С.. Със заявление от 23.05.2014 г. търговецът е поискал продължаване на срока на действие на издаденото му разрешително, изтичащ на 7.09.2014 г., по което е издаден оспореният пред съда отказ. Правилно е приета от първоинстанционният съд законосъобразност на отказа на компетентния административен орган, директор на БДУВИР за продължаване на срока на действие на издаденото разрешително. Разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г./ вменява задължение всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, да се приведат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. Издаденото на едноличния търговец разрешително не е сред посочените в ал. 1. Искането за продължаване срока на действие на разрешителното е направено след влизане в сила на ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който закон са въведени изискванията на чл. 118ж, т. 4 и 5 ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БДУВИР с център П.. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район /ПУРБИБР/ е утвърден със заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Обоснован е извода в обжалваното решение за приложимостта на този план към конкретно отправеното до административния орган искане, тъй като разрешението за водоползване, чиито срок на действие се иска да бъде продължен, попада в Приложение № 7-1 към раздел 7 от ПУРБИБР, повърхностно водно тяло BG3АR900R036 - "р. А." и притоци от извора до г. Р.. С плана са въведени смекчаващи мерки за редукцията на влиянието на съществуващите ВЕЦ /вкл. и премахване на съществуващите/, както и недопускане на нови такива. При това положение правилно е прието в обжалваното решение, че са налице предпоставките на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 ЗВ, въвеждащ забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с целите по чл. 156а от с. з. Мерките и сроковете за постигане на целите се определят именно с плановете за управление на речните басейни - чл. 156а, ал. 2 от ЗВ. В случая въведената с плана мярка за частта от водното тяло, от която е разрешено водоползване на касатора въвежда забрана за изграждане на нови ВЕЦ. Установено е от доказателствата по делото, че ЕТ "А. О." не е изградил такава до момента. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. И тази законова забрана е приложима в случая. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото, че инвестиционното намерение на ЕТ "А. О." попада в Защитена зона с код BG0001030 "Р. - Западни" в която зона е мястото на водоползване по издаденото му разрешително за водоползване, от водния обект река А.. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че по делото не установено по безспорен начин, че местоположението на инвестиционното намерение попада в защитената зона "Р. - Западни". Изрично в жалбата си до министъра на околната среда и водите от 12.02.2015 г. жалбоподателят основава извършени от него действия именно във връзка с това, че инвестиционното му намерение попада в защитената зона "Р. З.". Обстоятелството, че защитената зона и плана за управление на водите са приети преди издаване на отказа за продължаване срока на издаденото разрешително за водоползване не основава неговата незаконосъобразност при вмененото задължение на административния орган с разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г./. Следва да се отбележи също, че с влязло в сила решение № 1674/18.02.2013 г. директорът на БДУВИР е постановил отказ за изменение на издаденото разрешително за водоползване, основан именно на приложението на разпоредбите на чл. 118ж, т. 4 и 5 ЗВ съгласно § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗВ. С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и следва да бъде оставено в сила.. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение