Решение № 9439 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2018 г.

Решение № 9439 от 19.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11513/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "ИППМП Д-р И. С." ЕООД, представлявано от управителя д-р И. С., подадена чрез пълномощника адвокат Р. Орманлиева против решение № 1335 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 496/2017 г. на Административен съд – Б., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед № РД-09-816/09.06.2017 г., в частта й по т. 4 – т. 24, с която са наложени 21 бр. санкции "финансова неустойка", всяка една от по 50 лева. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените оплаквания в жалбата се иска отмяна на първоинстанционното решение и вместо него съдът да постанови друго, с което да отмени обжалваният административен акт. Ответникът – директора на РЗОК – Б. не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 1335 от 16.07.2018 г. по адм. дело № 496/2017 г. Административен съд – Б. е отменил заповед № РД-09-816/09.06.2017 г. на директора на РЗОК – Б., в частта й по т. 1, т. 2 и т. 3, с която на "ИППМП – Д-р И. С." ЕООД са наложени 3 бр. санкции "финансова неустойка", всяка една от по 50 лева. С втори диспозитив е отхвърлил жалбата на дружеството против същата заповед в частта й по т. 4 до т. 24, с която на дружеството са наложени 21 бр. санкции "финансова неустойка" в размер, всяка една от по 50 лв., и е присъдил разноски на страните съобразно уважената част от жалбата. За да потвърди оспорения индивидуален административен акт в частта по т. 4 до т. 24, съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и е съобразена с материалноправните предпоставки. Въз основа на събраните доказателства, административния съд е приел, че по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9, т. 10, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18 и т. 20 безспорно се установява, че д-р Станоева не е снела неврологичен статус и не е назначила медико-диагностични изследвания, поради което медицинските направления са издадени в нарушение на медицинския стандарт "Нервни болести". В случаите по т. 8, т. 11, т. 12 и т. 13 от заповедта е прието, че е налице нарушение на нормата на чл. 137, ал. 5 от НРД 2015 за медицинските дейности, по силата на която диспансеризацията на ЗОЛ се осъществява на база еднократно издадено "Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение /бл. МЗ – НЗОК № 3 от общопрактикуващ лекар. По т. 14 от заповедта е прието, че д-р Станоева е нарушила нормата на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от Решение № РД–НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на РЗОК и на чл. 129 от НРД за медицинските дейности за 2015 г. По т. 21, т. 22, т. 23 и т. 24 от заповедта е прието, че наложените санкции са законосъобразни, тъй като в тези случаи д-р Станоева не е трябвало да издава медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение /бл. МЗ – НЗОК № 3, тип 3 – избор/преизбор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение/, а тип 1 или тип 2. Решението е правилно. По делото е установено от фактическа страна, че РЗОК – Б. е сключила договор № 010392/16.02.2015 г. за оказване на първична извънболнична помощ с "ИППМП – Д-р И. С." ЕООД, представлявано от Д-р И. С., с адрес: [населено място], [улица]. На 14.02.2017 г. е издадена Заповед № РД-09-282 на директора на РЗОК - Б., с която на основание чл. 72, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО, е наредено да бъде извършена проверка от 15.02.2017 на "ИППМП – Д-р И. С." ЕООД с конкретно поставени задачи. Заповедта е връчена на лечебното заведение на 16.02.2017 г. В изпълнение на заповедта е извършена проверка, констатациите на която са отразени Протокол № П-195/21.03.2017 г. Описани са констатираните от контрольорите 24 бр. нарушения на НРД 2015 за медицинските дейности и Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НЗОК. Д-р Станоева е запозната със съдържанието му. Изготвен е и Доклад № 93-00-239/28.03.2017 г. до директора на РЗОК – Б. Със становище от 29.03.2017 г. Д-р Станоева е оспорила констатациите, отразени в Протокол № П-195/21.03.2017 г. пред директора на РЗОК - Б. Със Заповед № РД-18-19/30.03.2017 г. директорът на РЗОК - Б. е определил състав на Арбитражна комисия за разглеждане на възражението. На заседание, проведено на 09.05.2017 г. арбитражната комисия е потвърдила всички констатации на контрольорите с 6 гласа "за". Последвало е издаване на оспорената заповед, която е съобщена на управителя на "ИППМП – Д-р И. С. - " ЕООД на 13.06.2017 г., оспорена пред Административен съд – Б.. По делото за приети съдебно-медицински експертизи, изготвени от вещи лица със съответната специалност, които съдът е кредитирал. От заключението на вещото лице д-р Дамянов със специалност по акушерство и гинекология, за описаните в т. 1 - т. 3 случаи от заповедта са били налице основания за издаване на съответното медицинско направление. Според вещото лице доц. Д-р Герасимов със специалност по неврология, във всички случаи по т. 4 - т. 20 от заповедта не са били налице основания за издаване на медицинското направление. Такъв извод е направил и вещото лице д-р Милошев - специалист по ендокринология и болести на обмяната, по отношение на т. 21 - т. 24 от заповедта. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение приема, че обжалваното съдебно решение е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно тълкуване и приложение на материалния закон. С оглед на събраните по делото доказателства "ИППМП – д-р И. С. " ЕООД като изпълнител на извънболнична помощ по чл. 8, ал. 1, т. 1, б "а" от Закона за лечебните заведения е нарушила разпоредби от НРД МД 2015 г. и такива съдържащи се в решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд, че в случаите по т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 9, т. 10, т. 15, т. 16, т. 17, т. 18 и т. 20, д-р Станоева е издала в нарушение на разпоредбите на чл. 28, чл. 31, т. 1 и т. 2 от НРД МД за 2015 г. и чл. 48 от решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, "Медицинско направление за консултация и провеждане на съвместно лечение" /бланка МЗ-НЗОК № 3/ - тип 3 "избор/преизбор на специалист извършващ диспансерно наблюдение, вместо "Медицински направление за консултация и провеждане на съвместно лечение /бланка МЗ-НЗОК № 3/ - тип 1. Правилно е прието, въз основа на събраните писмени доказателства и приетата и неоспорена от страните съдебно - медицинска експертиза, че във всички случай изброени по-горе, медицинските направления са издадени в нарушение на т. 1. 1 и т. 1. 2 от раздел III на медицински стандарт "Нервни болести" утвърден с Наредба № 2 от 06.02.2014 г. на МЗ /Наредбата/. Съгласно т. 1. 1 при анамнеза за неврологично заболяване изследва неврологичен статус, при възможност извършва лабораторен минимум и насочва пациента за диагностично уточняване и лечение към специалист по нервни болести. А съгласно т. 1. 2 от Наредбата, при спешни неврологични заболявания осъществява при възможност съвместна консултация със специалист по нервни болести и насочва пациента към неврологично отделение или клиника на лечебно заведение за болнична помощ. Безспорно е установено по делото, че д-р Станоева не е снела неврологичен статус и не е назначила медико-диагностични изследвания, с което е нарушила горецитираните медицински стандарти, с оглед на което изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед в тази й част са правилни. Административен съд – Б. е обосновал правилен извод и по отношение на случаите по т. 8, т. 11, т. 12 и т. 13 от заповед № РД – 09-816/09.06.2017 г. на директора на РЗОК – Б. От материалите по делото се установява, че в амбулаторията на "ИППМП – д-р И. С." ЕООД са извършени амбулаторни първични профилактични прегледи на ЗОЛ, отразени в амбулаторни листи, като при извършване на прегледите д-р Станоева е издала "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бл. МЗ-НЗОК № 3/ - тип 3 – избор/преизбор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение. Установено е, че и за четиримата ЗОЛ, д-р Станоева в същата година вече е била издала "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бл. МЗ-НЗОК № 3/ - тип 3 – избор/преизбор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение. Прието е, че е нарушен чл. 137, ал. 5 от НРД МД 2015 г. Съгласно цитираната разпоредба включването на ЗОЛ в програми "Майчино здравеопазване" и "Детско здравеопазване" при лекари с придобита специалност "Акушерство и гинекология" и "Педиатрия" и извършването на профилактични прегледи при лекари с придобита специалност "Гастроентерология", "Урология", "Ендокринология и болести на обмяната", "Кардиология", "Хирургия" и "Акушерство и гинекология" за лицата с установен риск, както и диспансеризацията на ЗОЛ се осъществяват на база на еднократно издадено "Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бл. МЗ - НЗОК № 3 от ОПЛ. При промяна на лекаря специалист, осъществяващ дейностите по изпълнение на програмите и диспансеризацията, ОПЛ издава ново направление. Настоящият съдебен състав на ВАС, споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случаите по т. 8, т. 11, т. 12 и т. 13 от заповедта, "Направление за консултация или провеждане на съвместно лечение" /бл. МЗ - НЗОК № 3 вече е било издадено на ЗОЛ, с оглед на което правилно е прието, че е допуснато нарушение на чл. 137, ал. 5 от НРД МД 2015, и е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 50 лв. за всяко едно от извършените нарушения. Правилни са изводите на съда и относно т. 14 от заповед № РД – 09-816/09.06.2017 г. на директора на РЗОК – Б.. От събраните доказателства по делото обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, административния съд правилно е приел, че е извършено нарушение на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от решение № РД- НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Съгласно цитираната разпоредба общопрактикуващият лекар от лечебно заведение – изпълнител на ПИМП, провежда диспансеризация на ЗОЛ по чл. 129 НРД за медицинските дейности за 2015 г. съгласно Наредба № 2 от 2016 г., Наредба № 39 от 2004 г. за заболяванията, подлежащи на диспансеризация от ОПЛ по приложение № 7 "Пакет дейности и изследвания на ЗОЛ по МКБ, диспансеризирани от ОПЛ по Решението" В случаите, в които едно диспансеризирано ЗОЛ над 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение /медицински дейности и изследвания по вид, периодичност и честота/ за всички заболявания изцяло от ОПЛ, съгласно приложение № 7 и приложение № 9, като в тези случаи се извършват до два консултативни прегледа с лекар –специалист от СИМП, но не по-малко от един. След като не е диспансеризирала ЗОЛ за заболяване "Последици от инсулт, неуточнен като кръвоизлив или инфаркт на мозъка" с код по МКБ 10 – I69. 4, както и не е извършила изискуемото се диспансерно наблюдение при спазване на изискванията за обем и вид медицински дейности и изследвания, правилно е прието, че "ИППМП – д-р И. С. " ЕООД е нарушила разпоредбите на чл. 28, чл. 31, т. 1 и т. 2 НРД МД 2015 г. както и чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от решение № РД- НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, споделя изводите за материална законосъобразност на т. 21, т. 22, т. 23 и т. 24 от Заповедта. Правилно е прието въз основа на събраните писмени доказателства и заключението на вещото лице д-р Милушев, че в тези случаи, д-р Станоева неправилно е издала "Медицинско направление за консултация или провеждане на съвместно лечение /бл. МЗ-НЗОК № 3/, тип 3 – избор/преизбор на специалист, извършващ диспансерно наблюдение вместо тип 1. Обосновани са изводите, че в тези четири случая, медицинските направления са издадени в нарушение на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от решение № РД- НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК. По изложените съображения, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни изводи за законосъобразност на оспорения административен акт. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,