Решение № 7557 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2019 г.

Решение № 7557 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2019 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" - гр. София срещу решение № 4873/11.07.2019 г., постановено по адм. д. № 1543/2019 г. по описа на Административен съд - София град. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост -касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявения от Н. Нинова иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител, ведно със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от юриск. М. Стойчовска, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно –неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, развити устно – в хода по същество, както и в допълнително депозирани писмени бележки. Ответникът, Н. Нинова от [населено място], редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Нейкова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, подробно развити в депозиран от нея писмен отговор на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АС-София град е образувано по искова молба на Н. Нинова от [населено място] против Главна дирекция" Гражданска въздухоплавателна агенция" - гр. София с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Предявеният иск е за сумата 7200 лв, представляваща разликата между дължимото й се обезщетение за длъжността, която е заемала до прекратяване на служебното й правоотношение като "главен счетоводител" в размер на 14 400 лв и реално изплатеното й обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 7200 лв, определено на база възнаграждението за длъжността, на която е възстановена в нарушение на закона, а именно "главен експерт" в отдел "Административно обслужване, статистика и архив", от каквато длъжност не е прекратявано служебното й правоотношение. Сумата от 7 200 лв се претендира за периода от 15.12.2015 г. до 15.06.2016 г. и съставлява вреди за времето, за което ищцата е останала без работа в резултат на незаконното прекратяване на служебните й правоотношения с отменената по съдебен ред Заповед № 45-55-1/15.12.2015 г. на главния директор на ГД "ГВА", но за не повече от 6 месеца. Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба. Иска се и присъждане на съдебни разноски. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е осъдил ГД" Гражданска въздухоплавателна администрация" – гр. София да заплати на Н. Нинова от [населено място]. обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 7200 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 11.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по водене на делото в размер на 840 лв. За да постанови този правен резултат, АС- София град, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищцата Н. Нинова, на длъжност главен счетоводител в отдел "Финансово-стопански и административни дейности" /ФСАД/, Дирекция " Административно-правно обслужване и финансово-стопански дейности" при ответника ГД"ГВА", е прекратено със Заповед № 45-55-1/15.12.2015 г. на главния директор на ГДГВА на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл- поради съкращаване на длъжността. С решение № 4548 от 28.06.2016 г., постановено по адм. д. № 12/2016 г. по описа на АССГ, същата заповед е отменена като незаконосъобразна поради липсата на реално съкращение в щата – основната цел и функции на съкратената длъжност "главен счетоводител" са възпроизведени напълно в новосформираната длъжност "Началник отдел ФСАД". Решението на АССГ е влязло в сила на 02.10.2017 г., след като с определение по адм. д. № 9528/2017 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила прекратителното определение на тричленния състав на ВАС, постановено по адм. д. № 10357/2016 г. /ВАС за оставяне на касационната жалба срещу решението на АССГ без разглеждане поради подаването й от ненадлежна страна. Н. Нинова е подала в срок от влизане в сила на съдебното решение искане за възстановяване на заеманата преди уволнението й длъжност, но със Заповед № 45-55-27/17.10.2017 г. ответникът е възстановил ищцата не на длъжността " началник отдел ФСАД", а на друга длъжност, която ищцата не е заемала преди уволнението си и за заемане на която същата не е дала съгласието си, а именно: на длъжността "главен експерт" в отдел АОСА, Дирекция ФСДАО. По делото не се спори, че с последваща Заповед № 45-01-547 от 28.11.2017 г. на главния директор на ГДГВА на Н. Нинова е изплатено обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в размер на 7200 лв, равняващо се на основната заплата на служителя, определена към момента на неявяването на ищцата да заеме службата, на която, в изпълнение на съдебното решение, е била възстановена съгласно алтернативата, предвидена в чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С последната заповед по делото безспорно е установено, че ищцата е била без работа за релевантния исков период от 6 месеца, считано от датата на незаконосъобразното прекратяване на служебното й правоотношение - 15.12.2015 г. На база горната фактическа обстановка, АССГ е заключил, че основният спорен въпрос в конкретния случай се състои в следното: как и на каква база, съответно - какъв е размерът на основната заплата, спрямо която следва да се определи обезщетението й по чл. 104, ал. от ЗДСл. – дали на база основното възнаграждение за заеманата преди уволнението от Нинова длъжност или въз основа на основното възнаграждение, определено за длъжността, на която същата е възстановена след влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за уволнение. След анализ на фактите и приложимото право- в частност при съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, чл. 122, ал. 1 от ЗДСл и чл. 67, ал. 4 от ЗДСл, АССГ е заключил, че в случай като настоящия - когато след влязло в сила съдебно решение за отмяна на заповед за прекратяване на служебни правоотношения, възстановяването на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност е невъзможно и същата е възстановена на по-ниско платена свободна такава, то в този случай справедливо с оглед целта и духа на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл би било обезщетението да се изчислява на база основната заплата за длъжността, от която Нинова е уволнена, а не на база по-ниската заплата за длъжността, на която същата е възстановена, още повече, че длъжността"главен експерт" не съответства на функциите на първата длъжност. Доколкото, съгласно мотивите на съдебното решение, с което уволнението на Нинова е признато за незаконно, в структурата на ответника съществува длъжност, осъществяваща функциите на съкратената такава "главен счетоводител", а именно – "началник отдел ФСДА", но ищцата е възстановена на по-ниско платена такава, несъответстваща по функции, номенклатура и ранг на заеманата от Нинова преди уволнението, то тогава според АССГ дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. следва да се изчислява на база основната заплата за длъжността, от която Н. Нинова е съкратена, а не на база основната заплата за длъжността, на която впоследствие е възстановена. За да стигне до този правен извод, АССГ е съобразил обстоятелството, че преди прекратяване на правоотношението на ищцата с ответника, същата е имала определено ниво на основна заплата 14 и степен на основна месечна заплата - 4. След възстановяването й на длъжност "главен експерт" тя има ниво на основна заплата17 и степен на основна месечна заплата -4. Нивото на основната заплата на началници отдели в Дирекция" ФСДАО" е 12. Тази длъжност отговаря на т. 12 б, ръководно ниво 6 А за длъжностите "началник отдел" в централна администрация според Класификатора на длъжностите в администрацията /КДА/. Същото е нивото на длъжността "главен счетоводител" в централна администрация според т. 173 от КДА. След като е съобразил, че функциите на длъжността "главен счетоводител" са преминали в длъжността началник отдел"ФСД" и че ищцата притежава най-високия ранг в цялата дирекция "ФСДОА" при ответника, АССГ е приел, че справедливият размер на дължимото на Нинова обезщетение следва да се определи на база основната заплата на заеманата от нея преди уволнението й длъжност "главен счетоводител". Изложеното определя размер на дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл – 14 400 лв, което, намалено с вече заплатения размер от 7200 лв, следва да се определи на 7200 лв дължима главница, ведно с претендираната законна лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба -11.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АССГ, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощието си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Правилен е решаващият извод на АССГ, че в конкретния случай размерът на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да се определи съобразно основната заплата на служителите, които изпълняват функции, близки до заеманата от г-жа Нинова преди прекратяването на правоотношението й длъжност, но максимално доближаващи се до професионалната й квалификация и ранг. Не може да се приеме, че възстановявайки ищцата на длъжност " главен експерт", каквато тя не е заемала преди уволнението, не съответства на професионалната й квалификация и ранг и за назначаването на която същата не е дала изричното си съгласие, работодателят е изпълнил влязлото в сила съдебно решение. Макар да е заявила в срока по чл. 122, ал. 1 от ЗДСл желание да бъде възстановена на работа, Нинова не е била възстановена на "предишната длъжност / или тази нова длъжност, върху която са преминали функциите на предишната/ по смисъла на същия законов текст. Към датата на влизане в сила на съдебното решение- 02.10.2017 г. при ГДГВА действа щатно разписание от 11.09.2017 г., в което съществува длъжността"Началник отдел ФСД", приповтаряща дословно функциите на съкратената длъжност "главен счетоводител". В периода от влизане в сила на съдебното решение до изтичане на 14-дневния срок за подаване от страна на ищцата на заявление за възстановяването й на предишната длъжност, при ответника, ГД"ГВА", са направени поредни структурни промени, при които функциите на длъжността "Началник отдел ФСД" са разпределени между два отдела и поне три нови длъжности, никоя от които не съответства на притежавания от ищцата преди съкращаване на длъжността й ранг и всяка от които е с основна заплата, но-ниска от тази на бившата длъжност " главен счетоводител", но по-висока от длъжността"главен експерт", на която Нинова е "възстановена", въпреки, че "главен експерт" по длъжностна характеристика не възпроизвежда нито една от функциите на заеманата от ищцата преди уволнението й длъжност. Само ако беше възстановена на някоя от трите новосъздадени длъжности, които, макар и частично, възпроизвеждат част от функциите на "главен счетоводител", съответно "Началник отдел ФСД", и не беше се явила да заеме същите, само тогава обезщетението на Нинова по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл би следвало да е в размер на основната заплата, определена към момента на "неявяването й да заеме службата" по см. на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. Незаемането от страна на ищцата на длъжността "главен експерт" в отдел АОСА, дирекция ФСДАО, на която същата е назначена със Заповед № 45-55-27/17.10.2017 г., не може да има за правна последица определяне на обезщетение на база заплатата за тази длъжност по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, тъй като с тази заповед не се извършва " възстановяване на предишната длъжност" по см. на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл. Щом това е така, то единствената възможна база за определяне размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е основната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно в първата хипотеза на този законов текст. Да се приеме другото, би означавало административният орган – работодател да бъде стимулиран, след влизане в сила на съдебното решение, с което е установена незаконосъобразността на уволнението, да променя щатното си разписание по начин, поставяща го по негова воля в невъзможност да възстанови уволнения на предишната му длъжност/ или на тази длъжност, която дословно приповтаря функциите на предишната – в случая началник отдел ФСАД / каквато не е и не може да бъде целта на закона. Правилно АССГ е определил и началния момент на дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и с оглед своевременно поисканите и реално сторените от ответника по касация съдебни разноски, Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" следва да бъде осъдена да заплати на Н. Нинова., ЕГН [ЕГН] разноски за касационната инстанция в размер на 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение