Решение № 5837 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2010 г.

Решение № 5837 от 4.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3725/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК . Образувано е по касационна жалба на областния управител на област с административен център - гр. Варна против решение № 2203 от 21.12. 2009 г., постановено по адм. дело № 2476/2008 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменена негова заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., с която е одобрен план на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта по отношение на имот № 2499 и регистъра към него и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението. Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът счита че съдът незаконосъобразно приел, че наличните в имота съоръжения: водомерна шахта с хидрофор и вкопана цистерна за вода, не са достатъчно доказателство за извод, че при изработване на ПНИ са спазени нормативните изисквания. Незаконосъобразен бил неговия извод, че административният орган е трябвало да се съобрази с наличните в имота съоръжения и сгради, само ако размерът му не надвишава 600 кв. м, а възможността за обособяване на имот за възстановените собственици бил установен едва с допълнителното заключение на вещото лице. Моли Върховния административен съд да отмени решението, включително в частта на присъдените в полза на оспорващия разноски. Претендира разноски за защита пред ВАС . В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. В молба от 15.04.2010 г. поддържа жалбата. Ответникът Колю Йорданов Баналиев не се явява, в писмен отговор чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни Коста Йорданов Баналиев и Недю Енев Недев не се явяват и не изпращат представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира за неоснователни твърденията на касатора и посочва, че решението е съобразено с разпоредбите на чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ, тъй като административният орган неправилно е определил площта на имота с трансформирано право на собственост съгласно § 4. Счита, че на правоимащия не е определен имот в съответствие с § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ с местоположение съобразно съществуващите сгради, съоръжения и трайни насаждения и административният орган не се е произнесъл относно разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя и възможността от нея да се образува самостоятелен имот с възможност за проектиране на тупик, тъй като тя е с площ по-голяма от 250 кв. м. Обосновава извод, че правилно и законосъобразно съдът е отменил заповедта, предвид наличие на възможност за образуване на имот от разликата, който да бъде възстановен на наследниците на бившите собственици. С горните аргументи обосновава законосъобразност на решението и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 2203 от 21.12. 2009 г. по адм. дело № 2476/2008 г. Административен съд Варна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Колю Йорданов Баналиев /наречена "възражение"/ отменил заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., издадена от областния управител на Варненска област, в частта, в която е одобрен планът на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на имот № 2499 с площ 1000 кв. м, отреден за бившия ползвател Недю Енев Недев, и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този извод Административен съд Варна установил, че с Решение № 744/10.10.2000 г. на Поземлена комисия - Варна/ л. 4 от делото/ било признато на наследниците на Гергина Кощиева Баналиева правото на собственост върху лозе от 3.284 дка в терен по § 4 на Виница, местност "Влах Йору", който имот представлявал ПИ № 3354 по КП на "Манастирски рид" и включвал имоти пл. № 2499, 2501, 2502 и части от пл. № 2498, 2500 и път. Установил още, че ползвателят Недю Енев Недев се легитимира с нотариален акт № 6, том ХХIV, дело № 11081 от 26.07.1994 г. като собственик по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м идеални части от недвижим имот - полски имот с площ 996 кв. м в гр. Варна, местност "Манастирски рид" - пл. № 1499 по проектоплана на вилна зона "Манастирски рид" в землището на гр. Варна, както и че с Разрешение за строеж № 61/77 г. /л. 184 от делото/ на него било разрешено да построи стопанска постройка - дървена барака в този имот, с отразена забележка от 31.01.1979 г. за възможност да я построи с тухлена или каменна зидария. Съдът посочил, че с оспорената Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на Областен управител на област с административен център - Варна в одобрения ПНИ е ситуиран графично имот № 2499, за който в имотния регистър е вписан като разположен в зона "Манастирски рид", кад. район 517, с площ от 1000 кв. м /лист 8 и 9 от делото/, като в графата за собственика записванията в регистъра са: "Недю Енев Недев - Нотариален акт № № 6/26.07.1994 г., т. ХХIV, д. 11081, изд. ВРС - 600 кв. м ид. ч.". Съдът назначил съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна /л. 196 и 215 от делото/, които кредитирал като обективни и неоспорени от страните, втората от които безспорно установяваща техническа възможност за новообразуване от разликата над 600 кв. м на ПИ 2499 по ПНИ на имот за възстановените собственици с достъп до пътя от северната страна чрез тупиков път с лице - ширината му 3,5 м с два варианта, онагледени графично на скици № 2 и № 3 /л. 219/ към заключението, като по първия новообразуваният имот е с площ 319 кв. м и площ в трасето на пътя - 81 кв. м, а при втория - площта е 356 кв. м и 44 кв. м - площ на тупика. Съдът съобразил, че при вариантите за имота на ползвателя са съобразени изискванията на ЗУТ досежно отстоянието на страничната граница на новообразувания имот - повече от 3 метра от сградата на Недев и на границата в дъното на имота - на 5 метра от сградата и че лицето на имота към пътя от север е 20 метра, като е намалено само с 3,5 м - колкото е ширината на тупиковия път. Съдът обсъдил, че разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ са специални по отношение на изискванията на ЗУТ и при изготвяне на ПНИ са приложими материалните изисквания на ППЗСПЗЗ. Съобразил, че нормата на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ посочва, че ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, като за всеки имот се осигурява достъп до улица или път с минимална широчина между границите на имотите - 5 м, но законодателно е предвидено проектиране в ПНИ на задънени улици или пътища, когато няма друга възможност за осигуряване на достъп до съответните имоти, с широчина най-малко 3,5 м, както и че по изключение за отделен имот извън границите на урбанизираните територии се допуска проектиране на достъп до път като част от имота с широчина 3,5 м. Посочил, че в ал. 9 на чл. 28 е предвидено размерът на лицето и площта на новообразуваните имоти да се определят с плана по ал. 2 съобразно изискванията на правилника и на техническото задание по ал. 8, като имотите с изход на задънена улица или път могат да имат лице с размер не по-малък от широчината на улицата или пътя. Съобразил, че съдържанието на ПНИ и основните изисквания при проектирането му са отразени в чл. 28, ал. 4 - 10 от ППЗСПЗЗ, а новообразуваните имоти се определят съгласно изискванията на § 4з, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ, както и че в § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ са регламентирани пречките за възстановяване на собствеността. В тази връзка обсъдил, че ползвателят Недев е изградил водомерна шахта с хидрофора и поставил цистерна за вода в източния край на имота, но това не може да обоснове одобряване на ПНИ в нарушение на основното изискване за отреждане на имот за него до 600 кв. м и отреждане на имот от остатъка за възстановения собственик, съобразно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Предвид на тези съображения извел решаващия си извод, че местоположението на имота, новообразуван за Недев следва да бъде съобразено със съществуващите в него сгради, но имотът не може да запази границите и размера си от преди ПНИ, тъй като условието за това по закон е той да не надвишава 600 кв. м. Така обосновал извод, че одобрения с оспорената заповед ПНИ не е съобразен с материалния закон - нормата на ал. 7 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, съгласно която разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. По тези съображения приел, че заповедта с която е одобрен ПНИ, с който имот № 2499 е останал с площ от 1000 кв. м и е запазил границите си, е неправилна и незаконосъобразна и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, го отменил и върнал делото като преписка на административния орган за прилагане разпоредбата на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ съобразно указанията в решението - за съобразяване на възможността от разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя, която попада в източния край на имота /тъй като в западния е разположена постройката на ползвателя/ да бъде образуван нов имот за наследниците на Гергина Баналиева. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение, преценено по същество относно неговата материална законосъобразност, е правилно. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, респ. § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ЗСПЗЗ, т. е. конкретно се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а и § 4б от с. з. техните ползватели. Последните съгласно § 4з, ал. 1 от ЗСПЗЗ придобиват собствеността на ползваната земя максимално до 600 кв. м в хипотезата на § 4а, ал. 1, а тези по § 4б, ал. 1 - максимално до 1000 кв. м. След отреждането им, с оглед изискванията на § 4з от ЗСПЗЗ и ако остане разлика до действително ползвания размер, се възстановява на бившите собственици за образуване на нов имот с размери не по-малко от 250 кв. м. Ако не може да се образува нов имот, то тази разлика може да се придобие от ползвателя, чрез заплащането й по пазарни цени, в срока определен в § 4з, ал. 2 от ЗСПЗЗ. С разпоредбата на чл. 28 от ППЗСПЗЗ законодателят е предвидил подробни изисквания, които следва да се спазват при изработване на плана за новообразуваните имоти и по-конкретно, местоположението на имота се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения и трайни насаждения, като в случаите, когато имотът не надвишава 600 кв. м, респ. 1000 кв. м и има осигурен достъп до улица или път, границите му се запазват. Въведени са и изисквания във връзка с проектиране границите на имотите, както и изисквания за размера на лицето и площта на новообразувания имот, включително изисквания за урбанизираните територии и др. Съобразно чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в относимата редакция, разликата над 600 кв. м и над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот (имоти) с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същи собственик. Разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. В случая, предвид установеното от вещото лице, не са били спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Доводите на касационния жалбоподател са неоснователни, тъй като хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. В настоящия случай разликата над 600 кв. м от фактически ползвания имот е в размер над 250 кв. м и по отношение на нея ползвателят не е придобил права. Практиката на ВАС е постоянна, че наличието на съоръжения в тази част, дори на такива по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, не обуславя право на ползвателя за придобиване на тази част, след като тя е с площ над 250 кв. м, от която може да се образува нов имот и не е налице хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ. В случая Недю Недев, като приобретател на правото на собственост от ползвател върху имот № 2499 с площ от 600 кв. м, не може с ПНИ да придобие разликата върху частта над 600 кв. м, след като тази част е с площ над 250 кв. м и следва да бъде възстановена на бившия собственик с възстановена собственост, на който по силата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, следва да бъде възстановена тази част от имота. При преценката за нарушение на материалния закон правилно административният съд е приел, че по отношение на имот № 2499 по ПНИ са нарушени разпоредбите на ал. 7 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ, съгласно които разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, и че наличните съоръжения в останалата част над 600 кв. м не могат да обосноват законосъобразност на одобрения план в оспорената част. Така напр. в Решение № 13741 от 17.11.2009 г. по адм. дело № 5030/2009 г. - на ВАС - IV отд-е. С оглед горния анализ и събраните доказателства изводът на АС - Варна е обоснован и съобразен с материалния закон. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при оспорване заповедта на областния управител се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. При констатираното нарушение в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният орган следва да съобрази действителните права на собствениците на имотите, както и установената възможност да бъде образуван нов имот за наследниците на Гергина Баналиева. Доводът, че наличните в имота съоръжения: водомерна шахта с хидрофор и вкопана цистерна за вода, били достатъчно доказателство за извод, че при изработване на ПНИ са спазени нормативните изисквания, не намира опора в закона, както бе посочено по-горе. Освен това, видно от изготвените и приети ПКП и ПНИ, липсват нанесени в имота обекти по § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ в североизточния край, непозволяващи възстановяване на собствеността. Твърдението, че възможността за обособяване на имот за възстановените собственици била установена едва с допълнителното заключение на вещото лице е вярно, но не води до извод за незаконосъобразност на решението, още повече, че то не е оспорено от пълномощника на областния управител. С оглед изхода на процеса и данните по делото, установяващи действително сторени от оспорващия разноски - заплащане на адвокатско възнаграждение и депозити за експертизи, размерът на присъдените разноски е правилно определен от АС - Варна. Предвид изложеното по-горе, настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на съда е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от касатора е неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,