Решение № 13916 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2009 г.

Решение № 13916 от 19.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5271/2009 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Бургас срещу Решение № 175 от 18.02.2009 г. по адм. дело № 1421/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Спорните въпроси между страните са правни: когато регистрираните земеделски производители упражняват и друга трудова дейност, за която подлежат на задължително социално осигуряване а) следва ли да внасят авансово осигурителни вноски за всяка от дейностите или са длъжни да внасят авансови осигурителни вноски само за една от тези дейности по техен избор и б) доходите им от земеделската дейност, за която са регистрирани, зачитат ли се като осигурителни доходи. С писмо изх. № 94 А 00-27 от 15.04.2008 г., подписано от началник отдел "КПК" при РУСО - гр. Бургас на тези въпроси е даден отрицателен отговор, поради което е изразено становище, че за периода септември 2004 г. - декември 2006 г. неправилно е заверяван осигурителен доход на Атанас Георгиев Маринов от гр. Бургас и в качеството му на земеделски производител (със съобщение в писмото, че неправилно завереният осигурителен доход е бил анулиран). Атанас Георгиев Маринов е оспорил становището и анулирането на заверения му осигурителен доход като земеделски производител за посочения период. С Решение № 26 от 05.06.2008 г. касационният жалбоподател е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че "разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО (в съответната й редакция) предвижда окончателният размер на осигурителния доход за ДОО да се определя въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗОДФЛ (но) съгласно чл. 6, ал. 9 от Кодекса (в съответната й редакция) регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност, поради което няма основание за осигурителен доход на Георгиев да се зачетат доходите му като земеделски производител." С посоченото по-горе решение Бургаският административен съд е отменил решението на касационния жалбоподател и е върнал преписката на РУСО за ново произнасяне (непрецизно прилагане на чл. 173, ал. 2 АПК - преписката се изпраща на административния орган за решаване на съответния въпрос по същество). За да постанови този резултат административният съд е приел, че: а) по силата на чл. 4, ал. 3, т. 1 и 4 КСО (редакцията, обн. ДВ, бр. 112 от 2003 г.) Атанас Георгиев Маринов е бил задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като упражняващ свободна професия и като регистриран земеделски производител; б) според чл. 6, ал. 10 КСО (редакция ДВ, бр. 112 от 2004 г.) за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход; в) точно така е постъпил и Атанас Георгиев Маринов, който през процесния период е внасял авансови осигурителни вноски, чийто размер е бил определен от сбора на доходите, получаван от две трудови дейности - свободна професия (застрахователен агент) и регистриран земеделски производител. Доводите в касационната жалба, с която е оспорено съдебното решение, са: "За периода, през който Атанас Георгиев Маринов, като регистриран земеделски производител, е упражнявал трудова дейност като свободна професия, същият следва да формира окончателен размер на месечния осигурителен доход въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход (определен в чл. 6, ал. 7, т. 2 от КСО) и по-голям от от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход (от упражняването на свободна професия) и от сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. За дейността като земеделски производител не се определя окончателен размер на осигурителния доход. По изложените съображения следва извода, че няма нормативно основание самоосигуряващите се лица да внасят авансовите си вноски за всяко едно от основанията, на които извършват дейност като такива по отделно. В случая жалбоподателят (т. е. Атанас Георгиев Маринов) е внасял авансово осигурителни вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица като лице, упражняващо свободна професия, поради което няма законово основание за внасяне на авансови вноски като земеделски производител." Този извод е неразбираем. На първо място касационният жалбоподател като че ли не прави разлика между "регистриран земеделски производител" и "регистриран земеделски производител, произвеждащ непреработена растителна и/или животинска продукция" (чл. 6, ал. 9 КСО) и поради това не е ясно изразеното от него становище защо Атанас Георгиев Маринов не следва да определя окончателен размер на осигурителния доход за дейността си като регистриран земеделски производител. На второ място от мотивите на отмененото от Бургаския административен съд решение на касационния жалбоподател, от съдържанието на оспореното от Атанас Георгиев Маринов писмо и от доводите сега в касационната жалба не става ясно защо (ако се приеме за основателно) липсата на задължение за последния да определя и да прави авансови вноски и като регистриран земеделски производител, освен като лице, упражняващо свободна професия (в случая застрахователен агент), води до извод, че той няма право да формира по-висок осигурителен доход, разбира се в рамките на законоустановения максимален осигурителен доход, от този, който формира като наемен работник (чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО) и самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия (застрахователен агент), щом като сборът от тези осигурителни доходи не надхвърля максималния законоустановен осигурителен доход. И на следващо място защо в крайна сметка са били анулирани записите в осигурителната му книжка за осигурителен доход като регистриран земеделски производител. В преписката по делото не се намира цялата кореспонденция, осъществена и с активното участие на главни дирекции на НОИ и на НАП (каквито индиции се съдържат в някои от намиращите се в делото писма), поради което правилността на крайните изводи за недопустимост на заявения от Атанас Георгиев Маринов осигурителен доход като регистриран земеделски производител не може да бъде проверена. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита че като краен резултат в частта, с която е отменено решението на касационния жалбоподател, постановеното от Бургаския административен съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В частта, с която е отменен и отказът, изразен с писмо изх. № 94 А 00-27 от 15.04.2008 г., съдебното решение е необосновано и следва да бъде отменено. В частта по чл. 173, ал. 2 АПК решението следва да бъде изменено в смисъл, че делото се изпраща на касационния жалбоподател за решаване на въпроса по същество като изложи мотиви и по посочените по-горе въпроси. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,