Решение № 10512 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2018 г.

Решение № 10512 от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9692/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Враца, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Г. Стоянов, срещу решение № 256 от 28 юни 2018 година, постановено по адм. дело № 259/2018 година по описа на Административен съд Враца, с което е отменена негова заповед № 733/28 април 2017 година и община Враца е осъдена да заплати на М. Давидова сума в размер на 1310. 00 (хиляда триста и десет) лева. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - М. Давидова от [населено място] в писмен отговор на касационната жалба и в писмени бележки, подадени чрез процесуалния й представител адв. В. Лъжев, и лично в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Враца е образувано по жалба на М. Давидова срещу заповед № 733/28 април 2017 година на кмета на община Враца, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Навес", находящ се в УПИ VII-114, кв. 409 по плана на [населено място], [улица], с извършител М. Давидова. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби, с оглед на което е отменил административния акт. В подкрепа на тези си изводи, първоинстанционният съд е изложи мотиви, че заповедта е издадена от името на кмета на община Враца и е подписана по пълномощие от зам. -кмета на общината, като последният не е имал специално упълномощаване да изпълнява правомощията на кмета, дадени му от ЗУТ. Въз основа на представените по делото доказателства и след анализ на относимите материалноправни норми съдът е направил извод, че в случая не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУТ, като е изложил доводи, че изграденият обект, като се има предвид техническите характеристики, начина на монтаж и изпълнението на металния навес отговаря на определението за преместваем обект съгласно § 5, т. 80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. Решението е неправилно. Изводът на съда относно компетентността на издателя на оспорения административен акт не се споделя от настоящия касационен състав. В случая, заповедта за премахване на незаконния строеж е подписана от П. Долапчиева "За кмет на община Враца", като е посочена заповед № 655/27 април 2107 година. С последната кметът на община Враца на основание чл. 44, ал. 2 и чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и във връзка със служебната му командировка до град София е определил П. Долапчиева – зам. -кмет по хуманитарните дейности да изпълнява функциите "Кмет на община Враца" на 28 април 2017 година. Изследвайки въпроса за делегирането на правомощия, необходимо е да се подчертае неговото принципно различие с други, сходни институти на административното и гражданското право: упражняването на правомощия при заместване и упълномощаването. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, каквато в случая е налице, отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. Понятията "заместване" и "предоставяне за упражняване" са идентични. В настоящия случай е налице именно изрична писмена заповед, издадена от кмета на общината, с която той е предоставил на заместващия го – зам. -кмета на община Варна да изпълнява неговите функции в определения от него период. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях. Ето защо в случая заповедта за премахване на незаконния строеж, определен като такъв от шеста категория, е издадена от материално и териториално компетентен орган. Отделно от изложеното, след като съдът е приел, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, то е следвало да прогласи нейната нищожност, а не да я отменя като незаконосъобразна. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай се касае за преместваем обект, а не за строеж. Настоящата инстанция счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че процесният обект представлява метален навес над три броя павилиони, извършен с метална конструкция от LT ламарина, част от която лежи на металните профили, поставени върху покривите на павилионите, а другата част лежи на метални профили, стъпващи върху метални колонки извън очертанията на павилионите. Покривната ламарина е заварена на места за хоризонталните метални профили, а другата част лежи на метални профили, стъпващи върху метални колонки извън очертанията на трите броя павилиони. Така покритието от ламарина покрива не само павилионите, но и пространствата помежду им, както и пространството между тях и жилищната сграда. Покритата площ, според измерванията на вещото лице е около 95. 00 кв. м. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, в редакцията към момента на издаване на оспорената заповед, "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта, е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – метални профили, метални планки и разрязване на направените заварки. При демонтирането навесът ще загуби своята индивидуалност. Не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обектът да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Не е налице предпоставката да се приеме, че навесът е преместваем обект и съобразно неговото предназначение. ЗУТ приема, че преместваеми обекти са тези, които са за търговска или въобще за някаква обществено обслужваща дейност, като това е вторият белег на преместваем обект, а спорният навес не е такъв. От доказателствата се установява, че спорният навес не попада в нито една от характеристиките посочени в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за да се приеме за преместваем. Неприложима е и разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно която не се считат за издатини по смисъла на тази наредба и се поставят, без да се иска разрешение, леките слънцезащитни устройства на прозорците, балконите, лоджиите и терасите и слънчевите колектори по фасади и покриви. С оглед изложеното следва да се приеме, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Липсата на издадени строителни книжа прави същият незаконен и съответно подлежащ на премахване съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая се касае за строеж шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ, както правилно е посочено в административния акт. Предвид времето на извършване на строежа – част от него е започната през 1999 година и е завършен изцяло през 2003 година, не са налице предпоставките за неговата търпимост по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Заповедта е издадена въз основа на съставен констативен акт съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на жалбоподателката по законоустановения ред, като последната е упражнила правото си да направи възражение, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила. Заповедта е издадена при спазване на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на ЗУТ, за констатиране и недопускане на незаконно строителство, поради което същата се явява законосъобразна. Като е достигнал до обратен извод, че спорният обект е преместваем такъв и по този начин заповедта за неговото премахване на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е издадена при неправилно приложение на материалния закон, съдът е постановил неправилно решение, което ще следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на М. Давидова срещу заповед № 733/28 април 2017 година на кмета на община Враца да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски по делото е основателно и ще следва да бъде уважено. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на община Враца ще следва да бъде присъдена сума в размер на 200. 00 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,