Решение № 7907 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2012 г.

Решение № 7907 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10811/2012 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Георги Александров Атанасов, чрез пълномощника му адв. Р. Бараков, против решение № 895 от 15.06.2012 г., постановено по адм. дело № 107/2012 г. от Административен съд Благоевград в частта, досежно разликата от 484.36 лева. Претендира отмяна на решението в тази част поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост и присъждане на понесените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по жалбата - Областна дирекция "Земеделие" Благоевград, чрез процесуалния си представител юрк. Загорка Иванова прави възражение за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът неправилно е приложил материалния закон спрямо безспорно установените от него факти, поради което решението му следва да се отмени. Настоящият състав на Върховния административен съд въз основа на доказателствата по делото намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение Областна дирекция "Земеделие" -Благоевград е осъдена да заплати на Георги Александров Атанасов обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) в размер на 2486. 94 лв., ведно със законната лихва считано от 4.10.2011 г. до окончателното изплащане и е отхвърлил иска му в останалата част до размера на 4 855 лева. Със същото решение Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград е осъдена да заплати на Георги Александров Атанасов понесените по делото разноски в размер на 300 лева. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел за установено, че със Заповед № РД-10-П-02 от 8.02.2010 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Благоевград е прекратено, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. и чл. 108 от ЗДСл., служебното правоотношение с Георги Атанасов, заемащ длъжността "Началник отдел "Регионална политика" в ОД "Земеделие" - Благоевград с придобит ранг V старши. Заповедта е отменена, като незаконосъобразна, с Решение № 351 от 14.07.2010 г., постановено по адм. дело № 156/2010 г. от Административен съд Благоевград, оставено в сила с Решение № 7333 от 27.05.2011 г. постановено по адм. дело № 10404/2010 г. от Върховния административен съд. Приел е още, че за времето от 8.02.2010 г. до 13.04.2010 г. г-н Атанасов е останал без работа, след което считано от 13.04.2010 г. е бил назначен на работа в "Напоителни системи" ЕАД клон Дупница с основно трудово възнаграждение в размер на 500 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж от 38.50 %. При тази фактическа установеност и въз основа на анализа на писмените доказателства по делото, както и въз основа на заключенията на назначената експертиза съдът е направил извод, че искът е частично основателен за заявените периоди от 13.04.2010 г. до 7.12.2010 г. за разликата между брутната заплата на служителя към момента на признаването на уволнението му за незаконно и трудовото възнаграждение, което е получавал в "Напоителни системи" ЕАД Дупница, както и от 8.02.2010 г. до 12.04.2010 г. с оглед императивната разпоредба на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл. След извършване на посочените в мотивите му изчисления съдът е стигнал до извода, че общият размер на обезщетението което следва да се присъди на ищеца за двата периода е 2 486. 94 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба - 4.10.2011 г., като искът в останалата част, до претендираната сума от 4 855 лева, следва да се отхвърли като неоснователен. Решението е необосновано и ще следва да се отмени, а спорът - да се реши на базата на събраните по делото доказателства. Съдът е изяснил фактическата обстановка. Назначил е експертиза, която да установи размерът на дължимото обезщетение, но и вещото лице и съдът са процедирали неправилно при изчисляването му. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, в действащата му редакция по ДВ, бр. 95/2003 г.) когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда държавният служител има право на обезщетение в размер на брутната си заплата за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 10 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Брутната заплата за определяне на обезщетението е определената му брутна заплата към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата. Следователно, за правилното определяне на дължимото обезщетение определящите параметри са следните: 1. размерът на брутната заплата на държавния служител към момента на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен административния акт за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно оценката на вещото лице в случая брутното възнаграждение на г-н Атанасов към 27.05.2011 г. е определено на 1113.84 лева. Изхождайки от нормата на закона при това положение за десетте месеца би получил 11 138.40 лева обезщетение. В случая обаче Георги Атанасов е останал без работа само два месеца - март и април на 2010 г., за което му е било заплатено обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл от административния орган в размер на 1 965. 60 лева (2х982. 80 лв.). На 13.04.2010 г. Георги Атанасов е бил назначен в "Напоителни системи" ЕАД Дупница с по-нисък размер на брутното възнаграждение и съгласно заключението на експерта (л. 25 от АД № 107/2012 г. на АС Благоевград), за периода от 13.04.2010 г. до м. декември 2010 г. е получил общо възнаграждение в размер на 6 219.15 лева (5 684.78 + 534.37 за временна нетрудоспособност). Правилният подход изисква от общият размер на обезщетението за десетте месеца - 11 138.40 лв. да се извадят получените от държавния служител суми по чл. 106, ал. 2 - 1 965.60 лв. и тези от възнаграждението, получено в "Напоителни системи" ЕАД - 6 219.15 лв. Така полученият остатък е реалната сума на дължимото от административния орган обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и то възлиза на 2 953.65 лева (11 138.40 - 1 965.60 - 6 219.15 = 2 953.65). Приспадането на изплатените обезщетения по реда на чл. 106, ал. 2 от дължимите от административния орган обезщетения с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е обсъждано в множество актове на ВАС и практиката в това отношение е еднозначна - такова приспадане е основателно, тъй като това са плащания, произтичащи от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. Разликата се явява единствено на плоскостта на законосъобразността на административния акт, с който е прекратено служебното правоотношение: в случаите, когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото от работодателя обезщетение е в размер на две месечни заплати; когато то е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е извършено това е отменен, дължимото обезщетение е в размер на 10 брутни месечни възнаграждения. Или в крайна сметка ищецът Георги Александров Атанасов има право на обезщетение в размер на 2 953.65 лева за това, че служебното му правоотношение е било прекратено незаконосъобразно и в рамките на законоустановения 10-месечен период е останал без работа два месеца, за което предварително е бил обезщетен и е бил назначен на държавна служба, но с по-нисък размер на възнаграждението за останалите осем месеца. Именно в този размер искът се явява доказан, а касационната жалба е основателна, но до размера на 466.71 лева. Законната лихва върху определеното обезщетение е дължима от датата на завеждане на иска пред съда - 4.10.2011 г. При този изход на правния спор претенцията на касатора за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена. Видно от представения списък на разноските и приложените писмени доказателства касаторът е заплатил съдебни и деловодни разноски общо в размер на 1 020 лева. Пред вид правомощията на касационната инстанция по чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК и изложените мотиви, Върховният административен съд, трето отделение