Решение № 14021 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2015 г.

Решение № 14021 от 21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6812/2015 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Р. А. от гр. А., чрез пълномощника му адв. Д. И., срещу решение № 746 от 23 април 2015 г., постановено по адм. д. № 2440/2014 г. по описа на Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-08-844/22 октомври 2014 г. на кмета на община А.. В касационната жалба решението се оспорва като недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът, кметът на община А., не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд Б., А. Р. А. е оспорил заповед № РД-08-844/22 октомври 2014 г. на кмета на община А., с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "масивна надстройка, изградена в УПИ XI-1152, кв. 30 по плана на град А., представляваща тухлена зидария, бетонен покрив, застроена площ - 42 кв. м. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е допустимо. Недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсващо или неупражнено право на съдебно производство - при отсъствието на процесуална предпоставка или при съществуването на процесуална пречка за оспорването на административния акт. В случая това не е така, тъй като оспорващият е упражнил в срок правото си да оспори заповедта на кмета на общината, с която се засягат негови права. Решението е и правилно. От данните по делото е установено, че през 2008 г. в процесния имот, собственост на жалбоподателя, е извършено строителството на гореописаната надстройка без разрешение за строеж и одобрени строителни книжа. Строителството е извършено като втори етаж над гараж, за който има издадено удостоверение за търпимост № 1034/15 май 2006 г., но в неговия обхват не е включен процесния незаконен строеж. Жалбоподателят не представил доказателства за законност на строежа, а твърди, че същия е търпим на основание представеното удостоверение. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че случая се касае за незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. По силата на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. В случая се касае за строеж пета категория, както обосновано е приел и административният съд. За пълнота следва да се отбележи, че нито административният орган, нито съдът в оспореното решение, са обосновали изводи относно несъответствието на извършеното строителство с предвижданията на действащия подробен устройствен план, а само са се позовали на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. По делото липсват данни за наличието на такова несъответствие. Този извод обаче не променя изводите на съда за наличието на незаконен строеж, доколкото е установено наличието такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Законосъобразен е и извода на административния съд, че предвид времето на извършване на строителството, незаконният строеж не е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Поради това обосновано е прието, че строежът подлежи на премахване. Неоснователни са възраженията, направени в касационната жалба, относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че не са обсъдени всички направени от оспорващия възражения. Преди всичко следва да се отбележи, че по отношение компетентността на издателя на оспорения административен акт административният съд е изложил подробни мотиви. Такива са изложени и по отношение второто визирано от касатора нарушение - връчването на констативния акт. В тази връзка следва да се допълни, че макар и нарушение на административнопроизводствените правила, невръчването - дори и да е налице такова, на констативния акт, не е съществено такова и съответно не води до отмяната на акта. Това е така, тъй като оспорващият има възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства за тях и пред съда. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,