Решение № 3818 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2008 г.

Решение № 3818 от 23.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4759/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Камен Петков Соколов от гр. Вършец, против решението от 31.01.2008 г., постановено по адм. дело № 323/2007 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отменена заповед № 2076/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана, с която на ползвателя Димитър Иванов Петков е отказано да придобие собственост по реда на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имот № 3057 по кадастралния план на имотите в местността "Парта", землището на гр. Монтана, с площ от 400 кв. м, като преписката е изпратена на административния орган за произнасяне при спазване на законовите разпоредби и дадените от съда указания по прилагането на закона. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е нищожно и противоречи на закона. Сочи се, че жалбоподателят не е разполагал с активна процесуална легитимация да оспорва отказа на кмета на общината да му признае правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот. Същият не е легитимиран ползвател, тъй като не е представил доказателства, че правото му на ползване е предоставено на основание нормативни актове, изрично посочени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Ето защо съдът е следвало да прекрати производството поради недопустимост на жалбата. По тези съображения касаторът счита, че решението следва да бъде отменено, като бъде обявено за нищожно и да се прекрати производството по делото. Ответникът - кметът на община Монтана не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Димитър Иванов Петков също не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Ангел Соколов Соколов, Иван Соколов Христов, Христо Иванов Видов, Кета Иванова Илиева, Рилка Каменова Соколова и Христина Петкова Димитрова също не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършения контрол за законосъобразност на обжалваната заповед № 2076/26.05.2006 г. на кмета на Община Монтана съдът не е нарушил материалния и процесуалния закон. Съдът правилно е обсъждал предпоставките на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който е правното основание на оспорената заповед. Становището на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ предпоставя излагане на конкретни мотиви по отношение на всеки един собственик или ползвател във връзка с претендираните му права и доколко отговаря на разпоредбите на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. От приложения протокол на комисията не става ясно с какви мотиви е отказала на част от ползвателите да признае правата им "поради нередовни документи". Липсата на мотиви е пречка за правилната проверка и осъществяване на контрол за законосъобразност. Правилни са изводите в съдебното решение и във връзка с обективирания отказ по реда на § 4а или 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху имота. Цитираните основания за придобиване право на собственост изискват различни предпоставки и налагат изпълнение на различни условия, поради което е недопустимо смесването им, или позоваване на алтернативното им посочване. Оспорената заповед правилно е отменена и решението на съда като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорената заповед на кмета на община Монтана съдът е приел, че същата е немотивирана, тъй като липсват фактическите основания за издаването й. Заповедта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ се издава въз основа на протокол на комисията по ал. 2, който следва да съдържа произнасяне конкретно по всяко едно заявление. В случая комисията е изготвила списък на ползватели с нередовни документи, без да се мотивира в какво се състои тази нередовност. Това е довело до немотивираност и на крайния акт по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, който възпроизвежда констатациите на комисията. В допълнение съдът е приел, че заповедта е постановена на основание § 4а и § 4б, което е недопустимо, тъй като двете разпоредби касаят две различни производства по придобиване право на собственост върху предоставена за ползване земя. Така постановеното решение е неправилно. Трансформирането на правото на ползване в право на собственост представлява сложен фактически състав, който обхваща няколко различни предпоставки, в зависимост от това дали случаят попада в приложното поле на § 4а, ал. 1, § 4а, ал. 5 или § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Във всички хипотези обаче трябва предварително да е доказано съществуването на самото ограничено вещно право - правото на ползване върху земеделската земя. Оспореният отказ е постановен на основание § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Това означава, че на ползвателя изначално е отказано правото да придобие собствеността върху предоставения му за ползване имот, по който и да било правен ред. Ето защо и в диспозитива на заповедта е посочено, че ползвателя не може да придобие собственост по § 4а или § 4б. Действително двете разпоредби визират различен режим на придобиване на собствеността, но на по-късен етап, едва след като е признато самото право на придобиване. В производството по § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не се изследва наличието на предпоставките за прилагане на § 4а, респ. § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл съдът неправилно е приел, че е недопустимо едновременното позоваване и на двете правни норми. В случая позоваването е извършено единствено и само във връзка с отказа да се признае правото на придобиване на собственост по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ правото на ползване върху земеделски земи следва да е било предоставено на гражданите по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. Това обстоятелство се установява с официален документ, издаден от компетентния административен орган съгласно изискванията на нормативните актове, изброени изчерпателно в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. В конкретния случай по делото липсват каквито и да било доказателства, че правото на ползване е надлежно учредено по силата на някой от актовете, посочени в § 63 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Видно от приложената молба на Димитър Иванов Петков, подадена на 29.01.1998 г., в срока по § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, същият е заявил за оценка имот от 415 кв. м, предоставен му за ползване на основание нормативни актове, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, находящ се в землището на гр. Монтана, местност "Парта" - Липите. В графата "Удостоверение за право на ползване №" обаче не е вписан никакъв документ, а като приложение към молбата е представена нотариално заверена декларация, че предоставения имот е единствена земеделска земя. При тези данни е безспорно, че заявителят не е доказал правото си на легитимиран ползвател с надлежен документ. Нещо повече и в с. з. на 30.01-2008 г. жалбоподателят е признал е че разполага с доказателства за предоставено право на ползване. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност върху оспорения административен акт първоинстанционният съд е достигнал до правилния извод за порок във формата на постановената заповед. Правилно е прието, че комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ е следвало да се произнесе мотивирано по всяко едно от подадените заявления, като обоснове в какво се състои нередовността на документите на ползвателите, както и че възпроизвеждайки съдържанието на издадения от нея протокол, заповедта също е немотивирана. Липсата на фактически основания е порок във формата, който съставлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК. След отмяната на заповедта обаче съдът е следвало да се произнесе по същество, а не да изпраща преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне. В случая е приложима разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК. Съдът е следвало да обсъди приложената по делото молба на заявителя по § 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, както и изявлението му в съдебно заседание, че процесното място е предоставено на родителите на съпругата му, които не разполагат с документ за земята. В случая е безспорно установена липсата на документ, удостоверяващ валидно предоставено право на ползване върху процесния имот. Предметът на спора е изяснен от фактическа страна и не е предоставен на преценката на административния орган, поради което съдът е следвало да се произнесе вместо административния орган и да отхвърли жалбата на Димитър Петков. По изложените съображения обжалваното решение е неправилно като краен резултат и следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на Димитър Иванов Петков против заповед № 2076/26.05.2006 г. на кмета на община Монтана. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение